„Дете, възпитавано от неразговорчив и потиснат човек, винаги ще бъде без дух, а възпитаното от небрежен човек дете, ще бъде небрежно.“
(1908 ~ 1997)
Нервността на родителите е заразна
„Синът ми е мрачен точно като баща си” или „Дъщеря ми е небрежна като майка си” – често така се оплакват родителите, които считат, че достойнствата на техните деца са от тях самите, а недостатъците им – от другия родител.
Ранното развитие често се свежда до това, да натъпчем детето с информация или да го научим да чете и пише в ранна възраст. Но всъщност това, което е много по-важно, е да развиваме умението му да разсъждава, оценява и възприема. За това няма специални програми. Само това, как родителите се държат, какво правят, как чувстват, как разговарят с детето, може да оформи личността на детето.
Дете, възпитавано от неразговорчив и потиснат човек, винаги ще бъде без дух, а възпитаното от небрежен човек дете, ще бъде небрежно. Например, ако майката няма музикален слух, тя самата може да не му пее, а да му пуска записи, докато такива неща като характер, емоции, чувствителност, често не се осъзнават от самия човек. И дори човек да знае своите недостатъци, не е лесно да ги поправи. Именно заради това трябва да бъдем внимателни в своето поведение. Но не са толкова много майките, които ще се загрижат за това да не предадат на децата си своите недостатъци. Вирусът, наречен „нервност” у майката е много по-заразен и силен, отколкото простудата.
Бащата трябва по-често да общува със своето дете
Често, когато станат възрастни, нашите деца с радост, като за празник, си спомнят приятните часове, които са прекарвали с баща си, защото като правило в много семейства това се е случвало не толкова често. Моят по-голям син и до днес добре си спомня това, което сме правили заедно, например, как веднъж сме плували с лодка в морето и как на връщане сме хапвали вкусни неща. Това е било преди 30 години и аз напълно съм забравил този случай.
Традиционно в семейството на бащата е отредена авторитарната роля. Той бил блюстител на реда и рядко е участвал във всекидневните грижи за детето. Ако детето вижда баща си рядко и само, за да чуе поредната доза „конско”, той преди всичко ще запомни баща си страничен човек, като доктор, викан в екстремни ситуации. Неувереното в себе си, ранимо дете често не изпитва топли чувства към баща си. И макар че може да се случи така, че възпитаваното от „строг баща” дете да стане гений, знаменитост, преди всичко той ще бъде покорен и безхарактерен. От друга страна, ако бащата пиянства, груб е с жена си и въобще не се занимава с възпитанието, в такова семейство детето може да стане покварен и даже престъпник. Такива случаи се нередки.
Мисля, че водещата роля във възпитанието и обучението на децата принадлежи на майката
Но с това нямам предвид, че бащите трябва напълно да се предоверят на съпругите си във възпитанието на децата. Да бъде истински другар и помощник на съпругата си – нима това не е ролята на бащата в семейството? Хармоничната атмосфера в дома не трябва да се постига само с майчинските усилия. Неотдавна в автобуса наблюдавах едно семейство: майката, таткото и дъщеричка на около 3 годинки. Малката беше увлечена да си бърбори с таткото. И двамата бяха увлечени в разговора си, а майката си четеше списание, правейки се, че не чува нищо. Чувствах, че бащата не просто разговаряше с детето, а съзнателно се опитваше да общува с нея, а майката се стараеше да не се намесва. И тогава си помислих – ето това момиченце ще стане една прекрасна жена. Това, че за възрастния бърборенето е нещо обикновено и нищо незначещо, за детето – това е огромно удоволствие.
Не може да се възпита истински добър човек в семейство, където работата по възпитанието и развитието на детето изцяло се носи от майката, а бащата само понякога по нейна молба се включва в тези грижи. Никакъв недостиг на време или умора след работа не трябва да пречи на бащата да общува колкото може повече с децата си.
От: „След тригодишна възраст е вече късно“, Масару Ибука
Снимка: Масару Ибука (1908-1997), commons.wikimedia.org
