„Детето би научило, че хората са се убивали едни други във войни, които са предизвикали единствено други войни, и че всяка държава преукрасява лъжливо своята история, за да ласкае гордостта си.“
За дълго отлаганите разговори с децата ни за важните неща в живота, назаем от известната френска писателка Маргьорит Юрсенар (1903 ~ 1987).
(1903 ~ 1987)
Проникновена мъдрост
Често мисля за това, какво би трябвало да бъде образованието на децата.
Мисля, че им трябва съвсем основно обучение, съвсем просто, чрез което детето би научило, че живее във вселена, на планета, чиито ресурси по-късно ще трябва да пази, че зависи от въздуха, от водата, от всички живи същества и че най-малката грешка или най-малката проява на насилие може да разруши всичко.
Би научило, че хората са се убивали едни други във войни, които са предизвикали единствено други войни, и че всяка държава преукрасява лъжливо своята история, за да ласкае гордостта си.
Би научило достатъчно за миналото, за да чувства връзка с хората, живели преди него, и да им се възхищава, когато го заслужават, без да ги превръща в кумири, както и да не идеализира настоящето или хипотетичното бъдеще.
Би се приобщило към книгите и предметите едновременно; би научило имената на растенията и на животните, без да прави онези отвратителни дисекции, които са наложени на децата и възрастните под претекст, че изучават биология; би се научило да оказва първа помощ на ранените; сексуалното му образование би включвало присъствие при раждане, психичното му образование – посещение при тежко болни и мъртви хора.
Биха му се обяснили основни понятия на морала, без които животът в обществото е невъзможен, указания, които основното и средното образование вече не се осмелява да дава…
По отношение на религията, не би му се налагала никаква практика, нито пък норма, но би му се казало по нещо за големите религии в света, най-вече в неговата страна, за да се пробуди уважението му и да се разрушат някои отвратителни предубеждения, преди да са се появили.
Би било научено да обича работата, когато тя е полезна, и да не допуска да бъде подведено от измамна реклама, като започнем от тази, която ще му предлага повече или по-малко вредни лакомства, водещи до кариес и бъдещ диабет.
Със сигурност има начин да се говори с децата за наистина важни неща, и то по-рано, отколкото това се прави.
От: „Думи, които лекуват“, Алекс Ровира, изд. Хеликон, 2017 г.
Снимка: Маргьорит Юрсенар (1903-1987), bg.wikipedia.org