♥ Родителската любов е единствената, при която крайната цел трябва да бъде раздялата

(Mother with Children, c.1909-1910 - Gustav Klimt)

Как се създават мизогинистите (женомразците)

Когато започнем да изследваме силите, които движат мизогиниста, откриваме, че неговото насилническо поведение е прикритие за огромната му тревожност, свързана с жените. Той е приклещен в конфликта между своята нужда от любовта на жената и дълбоко вкоренения страх от нея. Този мъж се нуждае, както всички нас, от чувството, че е обект на емоционална грижа и че е обичан. Иска да усеща сигурност. Като възрастни задоволяваме тези копнежи чрез физическа интимност, емоционално споделяне и когато станем родители. Но мизогинистът намира тези копнежи плашещи. Неговите нормални нужди от женска близост са смесени със страховете, че тя може да го унищожи емоционално. Той храни тайното убеждение, че ако обича жена, тя ще има властта да го нарани, да го лиши от нещо, да го погълне и да го напусне. Веднъж приписал й такива грандиозни и митични сили, тя се превръща в страшна фигура за него.

В усилието си да успокои тези страхове, мизогинистът се стреми, обикновено несъзнателно, да направи жената в своя живот по-малко властна. Той действа с тайната увереност, че ако може да й отнеме самоувереността, тя ще бъде толкова зависима от него, колкото и той от нея. Като я прави слаба, така че да не може да го напусне, той успокоява някои от собствените си страхове да не бъде изоставен. Всички тези интензивни, противоречиви емоции правят от партньорката на мизогиниста не само обект на любов и страст, но и фокусна точка на неговата ярост, неговата паника, неговите страхове и неизбежно на неговата омраза.

Когато изследваме преживяванията в ранното детство, които са създали дълбоко скритите страхове на мизогиниста, започваме да разбираме защо се държи по този начин. Начинът, по който неговите родители се отнасят помежду си и с него, ни дава важни прозрения за това, как той е станал такъв.

Важното равновесие между майката и бащата

Докато и двамата родители се грижат заедно за отглеждането на сина, те имат различни задължения. Майката е възпитател и първостепенен източник на удобство, а бащата му помага да се измъкне от нейната опека, така че да не стане прекалено зависим. Обаче в семействата, от които произхождат мизогинистите се получава точно обратното. Бащата е или твърде суров, или твърде пасивен да отдели момчето от майката, така че то няма никаква друга възможност, освен да направи мама център на вселената. И двамата родители участват в установяването на тази ситуация. Майката, вместо да се занимава с възпитанието и отглеждането на сина, е склонна да се опита да го накара да задоволи нейните потребности. Жените от бракове с проблеми често се опитват да решат проблемите си чрез децата. Дали жената постига това свръхмерно изискване чрез отхвърляне или потискащ контрол, резултатите са едни и същи: момчето става твърде зависимо от нея.

Без да го разбира, в зряла възраст той прехвърля тази зависимост, както и конфликтите, и страховете, които вървят с нея, върху жената в живота му. Мизогинистът вижда своята майка като имаща властта да го фрустрира, да оттегли любовта си от него, да го контролира, да го кара да се чувства слаб или да отправя безкрайни изисквания към него - и той сега гледа на партньорката си като имаща същата власт. Бащата, който не дава на сина си никаква алтернатива на влиянието на майката, оставя момчето само с неговите страхове и с паническите му чувства на уязвимост и нужда.

Когато майката е свръхконтролираща

Лесно е да се види как едно момче се научава да бъде мизогинист, когато баща му е такъв. Интересно е все пак, че момчетата от семейства, в които бащата е пасивен и майката е доминираща и контролираща, могат също да станат мизогинисти. Да се следва примерът на бащата не е единственият начин, по който едно момче може да се научи да се отнася презрително към жените. Еднакво вероятно е то да се окаже мизогинист, ако неговата майка го потиска с прекомерен контрол и защита.

Докато майката жертва не защитава достатъчно своите деца, то свръхконтролиращата майка прекалява. Този тип жени имат нужда да контролират всички и всичко в своето семейство. Те го правят, като се намесват в работите на всички и ги убеждават, че само те знаят как да се действа или да се решат проблемите. Тя не може да се отдели от децата си, дори когато са пораснали. Тя вероятно ще остане да присъства и да се меси също и в зрелия им живот, какъвто е случаят с майката на Бен, съпругът на Каръл. Той е преуспяващ счетоводител в началото на 50-те си години. Баща му, крояч на облекла, е тих и доста потиснат човек. До голяма степен властната сила в детството на Бен е неговата майка. Отвратена и ожесточена от брака си, тя е погълната от малкия си син. За да е сигурна, че той няма да се отдели от нея, се опитва да го контролира дори в средната му възраст! Каръл ми каза: Тя ни се обаждаше поне веднъж на ден, понякога три или четири пъти. Очакваше ни в нейната къща всяка неделя и по един или друг начин успяваше да узнае всичко, което се случваше в живота ни. Бен никога не й казваше да не се меси.

За разлика от момичето, което може да стои до майка си, докато намери своята собствена идентичност, момчето трябва да се отделя от майка си, за да израсне като нормална личност. Родителската любов е единствената, при която крайната цел трябва да бъде раздялата. Майката, която утвърждава стремежа на своя син към независимост и го насърчава да се отдели от нея, когато има нужда, му дава свобода, с помощта на която да се справя в живота. Когато майката желае да даде възможност на своя син да изгради своята собствена идентичност, го оставя сам да поема рискове и му позволява да допуска грешки, но все пак присъства, ако той има нужда. Тя му помага да се изгради като мъж, който е уверен в себе си и в своите способности. А свръхконтролиращата майка ограничава и потиска развитието на своя син чрез свръхконтрол и го кара да се чувства непълноценен и безпомощен.

„Контролиращата жена ме кара да се чувствам непълноценен“

По мое настояване Марк дойде, докато работех с неговата жена Джаки. Той съобщи, че взаимоотношенията с майка му са били борба за свобода и независимост от самото начало. Докато бащата на Марк, инженер, пътувал често по работа, майка му полудявала от любов към малкия си син. Той обяснява:

Когато бях дете, не можех да дишам, без тя да ми каже какво мога да правя и как да го направя. В момента, в който се приберях от училище, трябваше да упражнявам свирене на цигулка. Ако исках да изляза да играя, беше твърде студено или твърде топло. Когато излизах, тя ме следваше на улицата с пуловер или ръкавици в ръка, размахвайки ги след мен. Това ме поставяше в ужасно неловко положение. Още чувам гласа й: „Марки, забрави си пуловера. Марки, още не си се упражнявал. Марки, Марки, Марки“ - навсякъде, където отидех.

След няколко срещи с Марк ми стана ясно, че неговата майка беше повече от загрижен родител или безобидна досадница. Тя е обсебила всяка част от живота на сина си, опитвайки се да живее живота му вместо него.

Когато вкъщи при Марк идвали други деца да си играят, майка му настоявала да присъства през цялото време и организирала всички игри; тя се надвесвала над тях и надзиравала всяко движение. Решавала също какво да облече Марк, какво да яде, кои да са му приятелите и кои книги да чете. Тя продължила да взема тези решения, които засягали неговия живот, докато напуснал дома си, за да отиде в колежа. Винаги когато Марк се опитвал да направи нещо против желанията на майка си, той слушал продължителни тиради или злостно неодобрение:

Тя казваше: „Ах ти, неблагодарно момче. След всичко, което съм направила за теб“. Не беше просто „мама знае най-добре“. Беше по-скоро като „мама знае всичко“!

Като налага властта си, майката на Марк му пречи да развие самоувереност и самостоятелност в живота си. Той никога не е бил решителен, защото майка му се втурва и поема грижата, отнемайки му тази възможност.

Дори малките деца трябва по-често да получават възможност да правят грешки, да получат нов опит и да изследват света около тях сами. Увереността на Марк в себе си е разстроена в резултат на господството на майка му над него. Като възрастен той гледа на всички жени като на заплашващи го същества, които искат да го контролират и да ограбят неговата мъжественост. В резултат на това неговите връзки с жените са винаги борба за власт.

„Имам право всичко да бъде, както аз искам“

Фрустрацията е неизбежна част от живота, и научаването как да се справяме с нея ни помага да разбираме себе си и реалността. Родителите ни учат как да се справяме с фрустрацията, като ни поставят разумни ограничения. Това ни дава възможност да изоставим магическото очакване, че всяка необходимост или желание ще бъдат винаги удовлетворени. Когато едно дете се срещне с разочарование и родителят му каже, че „животът е пълен с разочарования, но всички ние трябва да се научим да живеем с тях“, той помага на детето да се научи да се справя с реалността.

Свръхконтролиращата майка, която се втурва да определя всичко в живота на сина си, му пречи да трупа познание. Момчето не изпитва необходимите порции напрежение, които да му дадат възможност да се справи с по-големите разочарования по-късно в живота. При една от терапиите Марк ми каза:

Майка ми казваше: „Не е твоя вината, ти не си направил нищо лошо“ - преди да е научила какво се е случило. Тя скачаше веднага и казваше: „Те какво направиха? Те започнаха, нали?“. Мисля, че ако бях застрелял някого, тя щеше да каже, че вината е негова, защото е застанал на пътя на куршума.

Когато не оставят едно дете да се справи само с фрустрацията - да плаче например и след това да се справи с положението и по-късно да отиде да играе, защото майка му е винаги до него, за да се намеси и да го спаси от всяко неудобство, когато порасне, той няма да е способен да се справи дори с най-малките препятствия.

Майката, която постоянно спасява сина си от всички неприятности в живота, му дава следните послания:

• Не е нужно да се опитваш да овладееш фрустрацията.

• Каквото и да се обърка, все някой ще се намери, за да го оправи вместо теб.

• Имаш право на живот без никакви дразнители.

Нездравословни, себични послания като тези дават на малкото момче огромно чувство за притежаване на права: той очаква, че може винаги да получи това, което иска.

Този тип майчинско отношение създава впечатление, че носи удобство на детето, но всъщност е много плашещо. Когато майката привързва своето дете към себе си чрез свръхконтрол и постоянно спасяване, го кара да вярва, че не може да оцелее без жена. Това създава у момчето огромно чувство на зависимост. По-късно той ще открие у партньорката си същата власт - да създава напрежение, да оттегля любовта си от него, да го потиска с грижите и наставленията си и най-важното, да го кара да се чувства слаб, безпомощен или зависим.

Ако едно момче има авторитетен баща, с когото да се отъждествява, в такъв случай то може да развие увереност да се отдели дори и от доминираща майка. Но както знаем, доминиращите жени имат склонност да се свързват с пасивни, слаби мъже, които рядко могат да предложат на синовете си някаква алтернатива на майчинските правила.

От: „Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат“, Сюзън Форуърд, Джоан Торес, ИК „Сиела Софт енд Пъблишинг“, София, 2001
Картина: Mother with Children, c.1909-1910 - Gustav Klimt; chinaoilpaintinggallery