♥ Объркани родители, объркани  деца. Объркани деца, объркани родители

(„Приезд извозчика на родину“, 1868 год, Фирс Журавлев)

Лечебната педагогика на стареца Порфирий

Отец Порфирий вярваше, че през целия си живот човек е подложен на определено педагогическо ръководство, което се случва на различни места. От тези места отецът най-много обичаше семейството. Особено в кризисния следвоенен период, когато обществото беше в разруха, затворено в своята патологична психологическа интровертност, когато основите на семейството в цяла Европа бяха разклатени и през 70-те години се стигна до бум на разводите, а издателските къщи бълваха литература по клинична психология и психоанализа – именно при такива трудни житейски обстоятелства старецът казваше, че човек се просвещава в семейството. Човек се връща в родното си място, към семейството си, и се ражда отново. Ние, които се занимаваме с хуманитарни науки, знаем, че именно там, в семейството, се случва голямото чудо. Старецът виждаше и знаеше това. В съзнанието на родителите, в съзнанието на децата се издига сцена и на нея детето качва своите родители, отъждествява се с тях и през целия си живот живее с това, което те са му дали, или с това, от което са го лишили – любов, усмивка и милувка. Във втория случай, както казват психолозите, то ги изтиква в ъгъла, готово да ги простреля във всеки един момент, през целия си живот.

Старецът Порфирий виждаше всички тези неща. От една страна, той много обичаше педагогиката, познаваше процеса на тези преживявания, които господстват в живота, а, от друга страна, проникваше в дълбочината на семейните отношения, виждаше това, което наричаме психопатология – смъртта на човека в семейството. Онова, което спасява и създава добри деца, е животът на родителите у дома. „Родителите трябва да се отдадат на Божията любов – казваше старецът, – трябва да станат свети“. Отговорност за това носят на сто процента бащата и на сто процента майката. Това е и един от големите уроци на съвременната педагогика, която твърди, че и двамата родители участват еднакво във възпитанието на децата.

Госпожи и господа, елате в големите училища в Атина и ми намерете една майка или един баща, които се занимават с детето. В големите училища, където се плаща толкова много, има само един въпрос: „А къде е бащата?“. „Няма да дойде бащата“, отговаря майката. Бащата се появява, само за да каже: „Че аз ви плащам тук!“. Отсъстват, няма ги родителите. А ако единият от родителите е лош, например бащата, а майката е добра? „Е, тогава – казваше старецът – единият ще се освети и така в семейството има равновесие“.

Същото казваше и старецът Паисий. Виждате как съвпадат ученията на светците: „Блажени са родителите, които не използват думата „не“ за децата си, но ги възпират от злото със светия си живот“. И о. Ефрем Катунакийски, една друга голяма духовна личност на нашия век, когато го питахме: „Отче, какво да кажем на родителите, на децата, на учителите?“, отговаряше с една велика, хубава молитва: „По молитвите на светите наши родители“. Нима родителите са свети? Но това беше неговият опит: когато майка му починала на Разпети петък, от тялото ѝ се разнесло благоухание, защото била свята жена. Така че за лошото поведение на децата са виновни родителите. От това, какъв опит имат като деца, зависят техните отношения с другите, зависи как ще се държат по-нататък в живота си. Старецът знаеше всичко това и често го казваше на родителите. Тази християнска педагогика започва още от 4 в., с теорията за персонализма. Великите кападокийци са учили същото. Учените и известните антрополози също. А старецът Порфирий е мъдрец чрез Светия Дух.

Дълбоко ме впечатли неговата психоаналитична в същността си забележка: „Объркани родители, объркани  деца. Объркани деца, объркани родители“. Това всъщност представлява и съвременното учение в психотерапията, т. нар. theorie de communication de systeme или систематичната теория, според която, ако детето има невротично поведение в училище, ако е стресирано, това се дължи на преживяното от него вчера, преживяното днес поради отсъствието на родителите или сблъсъка помежду им пред неговите очи. Този стрес то пренася и в училище.

„Объркани родители, объркани деца“. Старецът Порфирий казваше, че „всичко започва още от бременността“. За тези неща той искаше да говори с майката, не с бащата. Хващаше я за ръката, където се усеща пулсът, и ѝ казваше да разкаже историята си. А той виждаше миналото на семейството, лекарските грешки, семейните травми, скритите болести, които дори медицината се затрудняваше да определи.

Днес в Атина, братя и сестри, живее една светица. Не ми позволява да кажа името ѝ. Тя роди близнаци, които имат един много рядък синдром – представиха го на международен семинар на психиатрите в хотел „Каравел“, и тъй като досега този синдром не беше известен в науката, го кръстиха на името на това семейство. Старецът го беше установил и знаеше състоянието им. Това е една форма на аутистично поведение. Днес децата разкъсват дрехите си, а майка им е светица – както каза и старецът, че един човек ще се освети от тях двамата. Веднъж той хвана ръката ѝ и ѝ каза:

- Разкажи ми твоята история лека-полека.

Щом тя стигна до един определен момент, той я прекъсна и каза:

- Тук виждам травмата. Докато живееше при свекървата си, тя не те искаше и това премина по вътрешен път в неродените деца.

Именно тази теория – на психодинамиката – беше развита през 1965-1970 г. от най-големите психиатри начело с Бетл Ем, който обяснява аутизма именно с това, че той не спада към дифузните смущения в развитието и към неврологичните проблеми, а е липса или отказ на родителите от това дете. Ще се роди, но няма да гледа в очите, няма да започне да говори. В Америка казват, че има майки-хладилник, които не се ангажират с нищо, не дават сърцето си, все едно ги няма, не влагат душа в отношенията си.

Старецът обичаше да дава един пример със следния опит, проведен в Америка. Казваше: На две места се грижели за цветя. На едното място се грижели много добре за цветята, поливали ги и полагали всички грижи. На другото обаче имало повече светлина, но и музика. Оказало се, че там, където имало музика, розите станали по-дъхави, имали и по-хубав цвят. След това казваше и за майките: Каквото чувства майката по време на бременността си – тъга, страх, болка, стрес, същите неща преживява и ембрионът. Ако майката не иска ембриона, ако не го обича, ембрионът го чувства и в душичката му се създават травми, които ще го съпровождат през целия живот. Обратното се случва, ако майката има свети чувства по време на бременността. Когато е радостна, спокойна, изпитва любов, тя предава това на ембриона. По тайнствен начин тези неща се предават на него. Затова майката трябва да се моли много по време на бременността си, да обича детето, да гали корема си, да чете псалмите, да пее тропари, да води свят живот.

Безкрайно голяма е библиографията, госпожи и господа, която е посветена на влиянието на музиката върху ембриона, как уредите улавят реакциите му. В труда на д-р Томатис „Ухото и животът“ е описано как детето се успокоява, когато слуша музиката на Моцарт и Вивалди. Силната музика на Бетовен го възбужда и то започва да рита, а рок-музиката го побърква, то започва да се върти. Старецът виждаше тези неща чрез своята благодат. Виждаме, че и в областта на науката има напредък в тази посока. Ние обаче едва-едва се докосваме до всичко това, докато старецът влизаше в дълбочината на нещата, защото притежаваше Светия Дух, словото му беше със сила.

И така, кои са педагогическите методи, които старецът използваше? Тези методи са молитвата, любовта, спокойствието и мълчанието. Отецът казваше, че майките са постоянно притеснени, постоянно съветват, говорят хубаво, но не са се научили да се молят. Многото съвети и примери причиняват голямо зло. Думите се удрят в ушите на децата, докато молитвата стига до сърцето им. Внимавайте за любовта, подчертаваше старецът, става дума за любовта с молитва към Христос, като правеше разлика между тази любов и човешката. Човешката любов е поробване. Спомняме си една стара песен, която казваше „… за мое добро, за мое добро примката се стяга около врата ми“. Това е любовта без разум. Има толкова психотерапевти, които говорят за любовта: Скот Пек, Ерих Фром и др. Но за коя любов?

Старецът Порфирий казваше: „Родителите, чието дете има синдром на Даун и ще разлее супата отгоре им, ще им удари един юмрук, имат жертвена любов, която „е дълготърпелива, … не дири своето, … всичко извинява“. Това  е любовта, която големият богослов Пол Евдокимов нарича лудата божествена любов.

Родителите трябва са се молят мълчаливо и с уважение. Не бива да показвате гнева си, защото е страшно да показвате гняв и ярост. Това е страшно и за психологията, и за педагогиката. Старецът отиваше една стъпка по-нататък и казваше: „Не си мислете нищо враждебно, за да не се възпламенявате вътрешно“. А след това ни съветваше и да виждаме Бога в лицето на децата, да проявим своята любов към Бога чрез децата.

Според стареца всяко възпитание с крайности беше погрешно, т. е. и абсолютната свобода, но и авторитаризмът. Той отричаше и двете. Старецът приемаше всеки човек. Така учи и психологията в лицето на големия баща на хуманистичния подход в психологията Карл Роджърс, според когото ние не бива да искаме хората да отговарят на нашите мерки, както и че не бива да съдим за тях по външния им вид.

Неговата педагогика не беше моралистична, нямаше законнически комплекси, а беше педагогика на благодатта.

Избрано от: „Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия и фондация „Двери“, 2020 г.
Картина: „Приезд извозчика на родину“, 1868 год, Фирс Журавлев