Какво ние, децата на 70-те и 80-те, трябва да предадем на своите деца?

Сигурно ви се е случвало да разказвате на децата си за своето детство, за самоделните ви забавления, за бандата пред блока, а те да ви гледат със съжалителен поглед, възкликвайки: „Мамо, как не сте умрели от скука?" Но точно в този момент, вместо да се вайкаме, че технологиите са изкривили представите на съвременните деца за щастие, трябва да си дадем ясна сметка, че навярно същото са си мислели и нашите родители, когато са ни разказвали за игрите на кокалчета, а ние сме им мрънкали за куклата от Корекома.

Scan-131102-0001

Преди да тръгнем да убеждаваме наследниците си колко щастливи сме били понеже сме ритали топки, а не сме висели пред компютрите, е хубаво да осъзнаем, че всяко поколение има своите потребности и те винаги са различни от тези на предишното. Оплаквайки днешните малчугани, че нямат детство като нашето, в техните очи изглежда все едно Москвич съжалява S-класа. Това е един неизбежен процес, който не можем да спрем и ако се опитаме със сигурност ще стане по-лошо.

Изолирайки детето си от модерните технологии, налагайки му модела на своето детство, рискуваме да отгледаме асоциален индивид, който ще изпадне в информационен шок в момента щом излезе извън капсулата на времето. Тогава той ще дойде и ще ни потърси сметка задето не сме му казали, че светът е по-голям от поляната пред къщата. Ще сме създали Маугли от една отминала епоха – негоден да се приспособява и адаптира.

Това, че детето ни обича да поема информацията от Интернет не означава, че ние не можем да го научим да обича и книгите. Това, че харесва iPad-а си не означава, че не трябва да се постараем да му осигурим здравословна среда, в която да расте. Наше задължение е да изградим моста, по който опита и мъдростта на миналото да достигнат до настоящето, за да създадем едно по-добро бъдеще за децата си. Най-голямата ни грешка обаче би била да заставим тези след нас да приличат напълно на нас.

Навремето Стефан Цанев отправи едно изключително послание:

„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен" понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?... Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас..."

Вярно, тези слова носят малко по-различен смисъл и бяха адресирани до родителите ни. Но може би сега е нашето време да спрем да вдишваме носталгията по миналото и да осъзнаем, че за да отгледаме пълноценен наследник не е задължително ежедневието му да мирише на слама и пушек. Важното е да поставим моралната основа за един бъдещ щастлив човек. Защото щастливият човек е добър човек.

Другото тече, „всичко тече, времето няма бряг и ни влече!"

 

10633 Преглеждания