Гимназиалният учител Боян Боев (1883 ~ 1963), живял дълги години в близост с Учителя Дънов, изследва неговите размишленията и особената му чувствителност към проблема за детското възпитание в книгата „Учителя за образованието“. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя Дънов… Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.“, споделя Боян Боев.
(Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна)
Учителя за образованието
Основно училище
Вторият период – от седма до четиринадесета година – е период на чувствата, на сърцето. Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.
Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников (специалист по нервни болести от началото на XX век) : „Според д-р Блойлер (Блойлер, Ойген (1857-1939) – швейцарски психиатър, който създава Цюрихската школа по психиатрия заедно с К.Г. Юнг, въвежда термина „шизофрения“ и е сред първите изследователи на тази болест), всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.“ Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.“
Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И Учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.“ (сп. „Учителска мисъл“, 1923 г.).
Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това. Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание.
От друга страна, светът на красивото – художественият елемент – трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини, чрез които да се привежда в активност неговото въображение. Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето. Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, Паневритмията, излетите, другарският час и пр. Казахме, че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени, за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата. Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период.
Избрано от: „Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота“, Боян Боев, изд. Сдружение „Слънчогледи“
Снимка: Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна; beinsaduno.bg
