„Повечето хора са склонни да мислят, че онова, което е по-ценно от всичко друго, трябва да идва без усилия, без особено обучение или подготовка.“
(1848 ~ 1924)
Изграждане на характера
Колко чудно е това, че млада жена ще прекарва с часове наред пред пианото в продължение на дълги години или ще се упражнява в пеене, че някой млад човек ще вложи много години, за да овладее някоя професия или занаят, че някой художник ще прекара половината от живота си в изучаване как се рисуват портрети, че някой писател ще посвети много години за написване на книга, а не желае да вложи известно време в изграждане на характер, който ще му даде пълен духовен мир, удовлетворение и щастие при всякакви обстоятелства.
Колко е жалко да видим някой човек да пожертва най-хубавите години от живота си, за да събере известна сума пари! Като е работил от ранна сутрин до късна вечер, той никога не си е помислял, че заслужава да се посветят макар и само няколко минути на ден за изграждане на цялостен, разностранен, положителен характер, за придобиването на духовни качества, които ще го опазят и ще му гарантират спокойствие, без оглед на това какви загуби и нещастия ще го сполетят.
Повечето хора са склонни да мислят, че онова, което е по-ценно от всичко друго, трябва да идва без усилия, без особено обучение или подготовка. Това нещо може да се случи с личности, облагодетелствани от съдбата чрез богато наследство или благоприятни условия, но повечето от нас се нуждаят от някакво активно и разумно управление на характера или усилия. Или както е казал Херберт Спенсър: „Чрез никаква политическа алхимия не можем от половин инстинкти да получим златно съдържание. Но инстинктите могат да се променят. Не можем да поставим нови калеми на стъблото на цялото дърво, но можем да дадем ново направление. По същия начин можем да направим от златния характер да тече златно съдържание“.
Колко е лесно да накараме крехката фиданка да расте в каквото искаме направление, да я накараме да приеме какъвто искаме вид, когато излезе за първи път над земята. А колко много зависи от това симетрията и хубостта на бъдещото дърво! Колко е лесно за майката, ако само знае как да обучава младия ум, да го отклони от всичките му малки врагове, от всичките лоши мисли и чувства, от мислите за отчаяние, болести, несполука, както и от по-порочните, признати за безнравствени мисли.
В миналото при изграждане на характера много са се занимавали с грешките. Родителите по сто пъти на ден са напомняли на децата си за някои техни недостатъци, докато горките деца започвали да мислят, че тези грешки са част от тяхното естество и че е безполезно да се опитват да се избавят от тях. Да изграждаме характера по този начин е все едно да се опитваме да постигнем успех, като мислим през всичкото време за неуспеха. Да мислим постоянно за недостатъците в характера и за грешките си, значи да ги набиваме още повече в съзнанието си и да ги правим още по-трудни за изкореняване. Като живеем с мисълта за отрицателните неща, ние постепенно започваме да се отнасяме отрицателно към творческите си възможности. Като четат постоянно за болести, някои студенти започват да мислят, че са болни. А ако живеем с мисълта за желаните качества, ние можем да постигнем успехи или щастие.
Малко по-голяма грижа при избора на детския речник, при изтъкването пред него, че думите са реални неща и че отпечатват върху ума образите, които те извикват и ще видим веднага разликата между щастието и мизерията, успеха и неуспеха. Колко е лесно да помагаме на детето да си избира онези думи, които съдържат в себе си картини на живот и радост, на светлина и мир, на успех и щастие, да прогонваме онези нехармонични и дразнещи ухото думи, които покваряват ума, като оставят върху него своите образи и които най-после съсипват характера и живота.
Сега в детските домове въвеждат художествени игри, чрез които се цели да се развият и събудят ония желани качества, от които може би са лишени децата. Знае се, че игри, чрез които се изтъква справедливостта или игри, чрез които се подчертава храбростта, оказват чудесно влияние върху децата. Честото повтаряне на сценки, в които се говори за добри маниери, събужда например дух на кавалерство и чувство за етикеция в детето и то неусетно започва инстинктивно да сваля шапката си в присъствието на дами.
Идеалният дом е училището, където децата се учат постоянно на смелост, учтивост, самопомощ, благотворителност, почтеност и искреност и това, на което те само подражават в игрите си, става естествено и води към благородство, красота и сила на характера. Качествата, които видимо липсват, могат да се събудят и да се развият до удивителна степен у младите. Сега се смята, че е възможно да се развие силен характер дори и в някое средно дете при непрестанно, подходящо научно ръководство. Тези мислено повтаряни действия създават и оформят съответни мозъчни клетки, които започват да се отзовават при най-слабата мисъл за нещо подобно - така, както умът извършва безпогрешно своята работа, когато събираме или изваждаме цифри. Отначало се дава само формулата и се повтаря много пъти, докато след известно време този процес започва да се извършва автоматично в мозъка и ние можем да разрешаваме значителни математически задачи без да мислим в самия процес. Така създаваме в мозъка желаните качества на характера. Цялата работа се състои в това - да насочваме мисълта непрекъснато към онова, което желаем, докато новите мозъчни клетки се развият чрез упражнения и се изявят. Тогава характерът се оформя и започва да действа автоматично, а поговорката „на онзи, който има ще се даде още“, започва да се проявява на дело.
Установено е, че ръчната работа, чрез която ръцете се използват за създаване на художествени предмети, оказва влияние върху мозъка и развива спящите способности до удивителна степен. Момиче, лениво и неподвижно по природа, което изглежда е лишено напълно от способността да върши нещо, може да се обучи за късо време така, че да обикне работата си, след като получи достатъчно силни мотиви и започне да упражнява неразвитите мозъчни клетки. Под техния контрол се намират способностите му и те веднага се проявят. Самото събуждане на амбицията в някое момиче развива в него твърде много неразвити качества, които започват да се проявяват.
Промяната на обстановката може удивително да промени изостанало момче, чиито родители съвсем са били вдигнали ръце от него при домашните условия. Щом това момче влезе в някой магазин или в някое училище или бъде оставено на собствените си сили, характерът му основно се променя.
Д-р А. Т Шофийлд е подредил средствата, с които родителите могат да си служат при създаване на характера по следния начин:
• създаване на навици от нравствена стойност, надзор върху околните условия, така че в ума да намират несъзнателно достъп идеите за добри неща - физически, умствени и морални, а не за лоши. Детето да бъде надъхано с възвишени идеали, за да се даде възможност на волята и енергията му да окажат влияние върху развитието на характера му;
• да се подхранва ума на детето с подходящи идеи;
• да се упражняват растящите му нравствени сили съобразно условията, за да постигне то смелост и самоувереност и да се справя с трудностите;
• да се уравновесяват разните стремежи отляво и отдясно, за да не се позволява на някои от тях да надделеят твърде много;
• да се засилва волята, за да може чрез нея да се достигнат докрай собствените цели и да се действа смело и решително;
• да се развива нравственото чувство и да се държи будно срещу злото;
• да се увеличава чувството на отговорност към себе си, към другите и към Бога.
При опита ви да прилагате подобни процеси към себе си онова, което трябва да избягвате, е болезненото самовглъбяване, т. е. продължителното спиране и разглеждане на собствените грешки и средствата, чрез които да се избавите от тях. Използвайте метода - изграждане на противоположните качества на тези, от които искате да се освободите, като изпълвате ума си със светли, надеждни, любящи, възвишени мисли и ги прилагате напълно в работата си.
От: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924), commons.wikimedia.org