Забавните уроци на бащинството ни представя световноизвестният писател Вили Брайнхолст, чието име е вписано в книгата на рекордите „Гинес“ като един от най-четените хумористи в света. Повечето от книгите му са част от културното богатство на единствените в света Музеи на хумора в България (Габрово) и Италия. Брайнхолст е носител на наградата „Алеко Константинов“ и на сребърен медал като един от най-добрите световни автори на къси разкази.
Първи урок
…разказва за изкуството да се овладее нервното напрежение, което обхваща бъдещия баща, когато научи, че щъркелът е на път да кацне в неговата къща. Това нервно напрежение изчезва, когато раждането завърши благополучно…
Когато един мъж ще става баща, това проличава най-напред у съпругата му. Но много скоро и при него се забелязват явни симптоми на предстоящо бащинство. Когато се качва в трамвая, той дава предимство на съпругата си и й подава при това ръка, а също й отстъпва понякога единственото свободно място. Бъдещият баща започва да проявява особен интерес към фигурата на съпругата си и може да се случи дори да носи вместо нея тежките предмети. Казват например, че има случаи, когато бъдещият баща доброволно мете, чисти и мие прозорци вкъщи. Тази активност се дължи на силно душевно объркване, което често се появява при мъжете в първите месеци на бременността, но и бързо изчезва.
Начинът на живот на бъдещия баща не трябва да се променя през време на бременността. Той трябва да доставя на своя организъм достатъчно калций, желязо, рибено масло, белтъци, витамини и средства със силно успокояващо действие. Една бира по време на хранене може да подобри нарушеното равновесие, което се проявява все по-силно с наближаване на щъркела към къщата при дългото му пътуване от Египет. Препоръчват се и междинни похапвания между главните хранения, а също и сладкиши, които показват на бъдещия баща, че съпругата му оценява неговия героизъм. Напълно нормална е нуждата на бъдещия баща да посещава ресторанти, за да дискутира с приятели предстоящото събитие. Въпреки добрите и съчувствени съвети, конто могат да се получат в подобни заведения, на бъдещия баща се препоръчва да стои повече вкъщи, и то в близост до жена си. Това се налага от обстоятелството, че бъдещият баща може да не издържи на нервното напрежение и да има нужда от жена си.
През време на бременността повечето бащи могат без вреда да си гледат работата. Нещо повече. Една редовна, немного тежка или напрегната дейност може да бъде чудесно средство за преодоляване на трудностите, които обременяват бъдещия баща през този период. Ако пред бъдещия баща се говори твърде много за плетенето на ританки, палтенца и шапчици, той може да се почувства излишен и изоставен. Тогава той може да стане ревнив към малкото същество, което се движи в тялото на майката. Затова се препоръчва на съпругата да взема живо участие в интересите на съпруга си и да говори изключително за тях. При това тя няма нужда да прекъсва плетенето или да отвлича вниманието си от необикновените движения в нейното тяло. Например съпругата може да попита бъдещия баща, дали има много работа в службата, добре ли се чувства, как е завършил мачът и т.н. Понякога една приятелска дума от страна на бъдещата майка може да извърши чудеса и дори да премахне зараждащото се чувство за малоценност у бащата.
Чист въздух и движение са препоръчителни за бъдещия баща …
На бъдещия баща се препоръчват чист въздух и много движение. Малки екскурзии няма да му навредят. Но естествено в края на периода на бременността той трябва да бъде близо до дома. Тогава ще му се спести шокът, който може да преживее, ако през време на отсъствието му жена му бъде откарана в клиниката, без да може да му каже къде е сложила яденето. Настроението на бъдещия баща лесно се променя и ако го обхване депресия, любещата съпруга трябва да се погрижи той да отиде някъде да потанцува или да се забавлява с приятели от ергенските години.
През време на бременността у бъдещия баща рядко се появяват истински симптоми на заболяване. От време на време може да му е лошо и да има позиви за повръщане – например когато е превишил нормалната доза на питиетата. Бъдещият баща може да получи и киселини в стомаха, когато през периода на бременността не получава обикновените грижи – например, когато сам трябва да приготвя храната си.
Често у бъдещия баща може да се забележи рязка промяна във вкуса. Тази промяна започва от постъпването на майката в клиниката и трае до нейното завръщане вкъщи. Мъжът, който преди е умирал за бифтеци, котлети и други подобни, сега предпочита пържени яйца и бира. Вкусът обаче може да се промени и в обратна посока. Има съпрузи, които в този период предпочитат да се хранят само с деликатеси в скъпи ресторанти.
Когато майката трябва вече да постъпи в клиниката, бъдещият баща получава силни болки в корема. Щом детето се роди, тези болки изчезват. Всъщност в тези случаи не се отнася за заболяване.
Бъдещият баща обикновено не се нуждае през време на бременността от редовни лекарски прегледи. От време на време обаче лекарят трябва да проверява пулса му и да му предписва успокояващи средства за нервната система. В единични случаи, когато бъдещият баща е убеден, че няма да издържи нервното напрежение на дългия период на бременността, лекарят и майката биха могли да избързат с раждането. Позволете ми да ви уведомя следното: няма причини за паника. В света годишно се раждат 789 765 000 деца; 39,2% от родителите на тези деца са бащи за първи път, като 99,7% от тях след раждането стават отново напълно нормални и здрави.
Бащата не трябва да взема присърце разните приказки за трудни раждания. Единственото трудно раждане, което аз лично съм преживял, беше при една кокошка, която по време на буря беше обърнала глупаво опашката си срещу вятъра. Със силни болки кокошката се опита седемнадесет пъти подред да снесе яйцето, докато бурята утихна и тя най-после успя. Но това е изключение. Трябва дебело да се подчертае, че раждането протича изключително лесно при бъдещия баща. Той не чувства абсолютно нищо. И така обобщавам: раждането на дете се посреща с радост навсякъде по света, така че бъдещият баща няма никакви причини да се тревожи. За да дам един пример на всички бъдещи бащи, ще разкажа колко спокойно и благоразумно се държах, когато съпругата ми Мариане постъпи в клиниката.
Лежах в леглото и дремех леко. Бях готов при първата дума на Мариане да изтичам до телефона.
„Сега – каза тя към полунощ. – Мисля, че вече трябва да извикаш линейката.“
Изхвърчах до телефона, грабнах слушалката и набрах номера. Първия път се обади „Точно време“, втория път „Аварийна служба“ и накрая „Зоологическата градина“.
„Не мога! Ръцете ми треперят много силно!“
„Остави на мен!“
Линейката дойде и жена ми беше откарана. От клиниката обещаха да се обадят веднага, щом всичко свърши щастливо. Спокоен и сдържан взех една книга от най-горния рафт на библиотеката, при което върху главата ми паднаха други 6–7 книги. Започнах да прелиствам „Философски писма и поучения на Епикур“, без да схвана смисъла (може би защото държах книгата наопаки). През следващите няколко часа успях да изпуша 120 цигари или най-малкото да ги запаля и веднага да ги загася в пепелниците. Най-после телефонът иззвъня.
С един скок бях при апарата и вдигнах слушалката.
„Ало?“
Никакъв звук.
„Ало? Ало?“
Отново никакъв звук. Започнах да чукам по вилката, като че ли беше морзов апарат. Накрая се предадох, затворих телефона, отпуснах се уморен в едно кресло, взех една цигара, запалих клечка кибрит и изгорих половината от брадата си. През цялата нощ се разхождах неспокойно насам-натам в стаята. Започна вече да се зазорява и аз вдигнах щорите. Най-после! Телефонът отново иззвъня. Като ловец, който се опитва да хване с ръце заек, грабнах слушалката.
„Ало? Какво казвате? Колко? Пет… пет?
Слушалката се изплъзна от ръката ми. Петорка! Сърцето ми спря. Така напълно спря да бие, че аз бях мъртъв няколко секунди. Тогава животът бавно се върна в мен и аз отново притиснах слушалката към ухото си.
„Наистина ли казахте… казахте пет?“
„Да – изръмжа един сърдит женски глас. – Пет хлебчета и четири кифлички. Не е ли хлебарницата?“
Свих се, чувствайки се напълно ликвидиран. Веднага си спомних за раждането на дванадесет близначета, описано във вестника. Или пък се отнасяше за кученца? Все едно! Аз бях вече напълно изчерпан. Това беше твърде много след всичко, което бях преживял през деветте месеца. Още едно такова погрешно телефонно обаждане и вече ще бъда готов за лудницата.
Изведнъж ми хрумна една идея. Телефонирах лично аз.
„Да, ало? Ти ли си Йенсен? Аз съм! Трябва веднага да дойдеш, чуваш ли? Мариане постъпи в клиниката и аз съм абсолютно рухнал. Трябва да дойдеш и да отговаряш на телефонните повиквания, когато… Какво? Още не си станал? Но вече е 5,30 ч. Съвсем светло е. Слънцето грее. Направи ми това добро – стани и… Ало? Ало?“
Той беше затворил телефона. Като баща на четири деца не приемаше нещата толкова трагично. Но когато се раждаше първото, той беше много по-разстроен. Беше се заключил в килера и отказваше да се храни, преди всичко да приключи. Съпругата му лежа шест дни в клиниката, докато роди сина си – едно нежно бебе, тежащо четири и половина килограма. Йенсен така се побърка от радост, че даде 36 изстрела от таванския прозорец на къщата и по-късно марширува до клиниката, придружен от духова музика. Когато обаче жена му роди четвъртото дете и му телефонираха от клиниката, трябваше аз да вдигна телефонната слушалка, тъй като той в момента държеше в ръката си много силни карти, а залогът беше 30 марки.
Налях си двойно уиски, като така препълних чашата, че се разля върху кухненската маса. При нормални условия щях да избърша разлятото уиски с кърпа и да я изцедя в устата си. Сега обаче потърсих цигарите си. Постепенно ръцете ми така затрепериха, че пакетът с цигарите ми се изплъзна, като че ли беше жива риба. Най-накрая успях да отворя пакета и изтърсих 3–4 цигари, които сложих в устата си. Тогава телефонът иззвъня.
Хвърлих цигарите, легнах на пода, заскубах косите си и започнах да крещя така, че можеха да ме чуят на километри разстояние:
„Няма да взема слушалката! Няма да взема слушалката!“
В следващия миг слушалката беше на ухото ми.
Беше Йенсен. Искаше само да разбере как са нещата. Току-що прочел в сутрешния вестник, че една полинезийка родила седем близначета. Когато бащата, който бил ловец на бисери, научил новината, предпочел да остане на дъното на морето.
„Но твоята жена вероятно няма да роди чак толкова много – продължи той. – Все пак не се знае. Жената от Канада или от някъде другаде, която роди пет близначета, въобще не е предполагала, че е бременна. Знам и друг случай, когато жената си купила гимнастическа тояжка и родила три близначета. И още един случай, когато…
Затворих телефона. От Йенсен не можеше да се очаква никаква подкрепа. Трябваше сам да издържа борбата. Залитах насам-натам из стаята като пиян. Мисля, че съм припаднал и съм ударил тила си в камината. Но се изправих храбро и след няколко дълбоки вдишвания придобих сила да запаля една цигара. Според угарките в пепелниците тази беше сто и осемдесетата. Жадно вдишах дима…
Зънн! Беше звънецът на вратата. Какво ли може да се е случило? Каква ли ужасна вест ме очаква? Не искат да ми я съобщят по телефона, а пращат човек, за да ме подкрепи. Дали е родила канадска петорка? Или полинезийска седморка? Сиамски близнаци? Дали на вратата не е някой репортер? Дали няма цялата преса да се втурне да ме разпитва за чувствата ми като баща на сиамски близнаци?
Отворих вратата. Беше госпожа Сандер, нашата дебела домашна помощница.
„Аха – каза тя, – значи уважаемата госпожа е отишла в клиниката.“
„Откъде знаете?“
„Цялото Ви лице е като смачкано и не сте си обули панталоните. Стегнете се!“
Погледнах се в огледалото. Невероятно! Цяла нощ съм се разхождал само по риза, без да забележа. Значи затова не можех да намеря никакъв кибрит в джобовете си, въпреки че най-малко двадесет пъти слагах там по една кутия кибрит. Затова подът е осеян с най-малко тридесет-четиридесет кутии кибрит.
Зънн! Телефонът! Отново се хвърлих на пода, заврях лицето си в килима и така заудрях с юмруци по пода, че около главата ми се разхвърчаха различни джунджурии.
„Няма да вдигна слушалката! – изскимтях аз. – Не, няма! Няма да издържа!“
Тогава пропълзях до телефона и вдигнах слушалката. Притиснах я внимателно до ухото си. Заслушах се и почувствах как идвам постепенно на себе си.
„Истина ли е? – прошепнах най-после въодушевено.
– Вярно ли е наистина? Благодаря, благодаря. .. хиляди пъти благодаря… поздравете я сърдечно… също… също и малкото!“
Изтичах в кухнята и завъртях госпожа Сандер във въздуха, въпреки че при нормални обстоятелства никога не бих могъл да мръдна от пода една жена с нейните размери.
„Имам син!“ – ликувах аз и я поставих отново на пода.
„Син?“ – повтори тя с обикновен тон.
Тя беше майка на единадесет деца и не можеше толкова лесно да бъде впечатлена.
„Има ли уши и някои други подробности?“ – продължи тя.
„Да, акушерката каза, че е добре оформен.“
„Ушите също ли?“
„Да, защо не?“
Госпожа Сандер избърса носа си с края на престилката.
„Е, само си помислих… Вие изглеждате винаги малко разсеян, а моят мъж твърди, че се изисква дълбока концентрация, за да се направят красиви уши.“
Изтичах от кухнята до първия етаж, отворих вратата на балкона, излязох навън и се хванах за перилата. Побъркан от щастие извиках така, че всеки да ме чуе:
„Ура! Аз станах б-а-щ-а!“
От: „Наръчник за бащи“, Вили Брайнхолст, изд. „Медицина и физкултура“, София, 1988 г.
Изображение: изд. „Медицина и физкултура“