Не се опитвайте да бъдете най-добрите приятели на децата си ♥ Ричард ТЕМПЛАР

(„За завтраком“ (1914 г.), худ. З.Е. Серебрякова)

Правила за родители

♥ Не се опитвайте да им бъдете най-добрите приятели 

Това е грешка, която допускат много иначе прекрасни родители. Съгласен съм, че е много изкушаващо. В крайна сметка вие обичате най-много децата си (с изключение може би на партньора ви, който вече ви е и най-добрият приятел и спътник в живота). Затова е естествено да искате да станете най-добри приятели и на децата си. 

Но вашите деца не искат вие да сте най-добрите им приятели. Може да не го осъзнават, но на-истина не го искат. Една моя позната гордо твърди пред мен, че е най-добрата приятелка на своите дъщери. И наистина е така. Отнася се с тях като с най-добрите си приятелки и те й отвръщат със същото. Смята, че това е прекрасно, но на мен ми е жал за дъщерите й. Те вече имат предостатъчно най-добри приятели и повече не са им нужни. Нуждаят се от майка, но единствената кандидатка за длъжността е твърде заета да им бъде най-добрата приятелка. 

Каква е разликата ли? Вие споделяте всичко с най-добрия си приятел като с равен – всички ваши притеснения, страхове, тайни мисли. Той прави същото с вас. Докато родителят е човек, от когото се възхищавате – не като по-висшестоящ от вас, а като по-зрял, на когото можете да разчитате, който е в състояние да ви защити и да се погрижи за вас, макар вие да се надявате, че никога няма да го молите за това. Възможно е да харесвате едни и същи неща и да ви е приятно да прекарвате известно време заедно, но няма да му кажете всичко, както и не бихте искали и той да споделя всичко с вас. 

Вие ще споделите ли с детето си, че ужасно много се тревожите за него? Но бихте го споделили с най-добрия си приятел. Да предположим, че сами отглеждате детето си, може и да сте разведени и да срещнете друг човек или вече да имате връзка. Бихте ли разказали на децата си всички подробности, както ще ги споделите с най-добрия си приятел? Ами ако детето ви се замеси в някаква неприятност – да речем наркотици, завърже връзка с женен мъж или омъжена жена? Бихте ли му дали същия съвет, какъвто бихте дали на най-добрия си приятел? Бихте ли споделили с дъщеря си, че сте самотни или финансово притеснени? 

При подобни обстоятелства единственият начин да бъдете най-добър приятел на детето си е или да го излъжете, или да го изнудите емоционално. Ако кажете на любимото си дете, че сте самотни, то ще се почувства длъжно да прекарва повече време с вас, а ако не успява, ще изпитва чувство на вина. Не бихте искали да го обремените с подобен товар, дори то да е готово да го поеме доброволно. А ако го излъжете или емоционално го изнудите, как би дошло при вас, когато се нуждае от рамо, на което да поплаче, от няколко мъдри думи или от някого, на когото може да разчита? Когато то ще се нуждае от вас, вие ще сте загубили авторитета си на родител. 

Не казвам, че не може да имате много близки взаимоотношения с вашите пораснали деца. Всъщност надявам се между вас да има емоционална близост, да споделяте еднакви интереси и чувство за хумор, както и да прекарвате много време заедно. Надявам се да се обичате повече, отколкото всеки от вас обича приятелите си. Но вашите взаимоотношения са различни. 

Децата трябва да се отделят от вас, когато по-раснат. Не е честно спрямо тях да се опитвате да ги задържите, дори като приятели. И знаете ли какво? Истински добрата връзка между родител и дете е нещо прекрасно и струва повече от десетина най-добри приятели. Така че защо да я замествате? 

От: „Правила за родители“, Ричард Темплар, изд. „Обсидиан”, 2008 г.
Картина: „За завтраком“ (1914 г.), худ. З.Е. Серебрякова; commons.wikimedia.org