Похвалата, както пеницилина, не бива да се раздава безотговорно ♥ Д-р Хаим ГИНЪТ

Това че правиш нещо добре, не те прави добър човек

Повечето хора са убедени, че похвалата изгражда увереност у децата и ги кара да се чувстват по-сигурни. В действителност похвалата може да доведе до напрежение и лошо поведение. Защо? Много деца от време на време имат деструктивни желания към членове от семейството. Когато родителите кажат на едно дете: „Ти си много добро момче“, то може да не е в състояние да приеме похвалата, защото собствената му представа за него самия е твърде различна. В собствените си очи той не може да бъде „добър“, след като малко преди това е пожелал майка му да изчезне или брат му да прекара следващия уикенд в болницата. Истината е, че колкото повече го хвалят, толкова по лошо се държи той, за да покаже „истинската си същност“. Родителите често казват, че точно след похвала за добро държание, децата започват да беснеят, сякаш за да опровергаят комплимента. Възможно е лошото държание на детето да е неговия начин да изрази своето съмнение в публичния си образ.

Не е необичайно деца, похвалени, че са умни, да губят желание да се заемат с по-трудни интелектуални задачи, Защото не искат да рискуват постигнатия висок статут. Но обратно - когато децата са били похвалени за положените усилия, те залягат още по-упорито над изпълнението на трудни задачи.

~ Желателни и нежелателни похвали

Похвалата, както пеницилина, не бива да се раздава безотговорно. Има правила и предписания, които определят вземането на силни лекарства - кога и в какви дози, предупреждения за възможни алергични реакции. Подобни правила има и за приложението на емоционалните лекарства. Най-важното правило е, че похвалата трябва да се отнася само до усилията и постиженията на децата, а не до техния характер или лични качества.

Когато едно дете почисти двора, правилно е да го похвалите за това колко много работа е свършило и колко добре изглежда дворът. Крайно неправилно и неуместно е да му кажете какъв добър човек е то. Похвалните думи трябва да отразяват реалистична картина на постиженията, а не изкривен образ на човека, когото хвалите. Следният пример илюстрира правилно дадената похвала.

Осемгодишната Джули е работила усърдно, за да почисти двора. Тя е измела листата, изхвърлила е боклука и е подредила инструментите. Майка й останала впечатлена и изразила своята оценка за усилията и постиженията на дъщеря си:

Майката: Дворът беше толкова мръсен. Не мога да повярвам, че е възможно да се изчисти за един ден.

Джули: Но аз го изчистих!

Майка й: Беше пълен с листа, боклук и какво ли не още.

Джули: Изчистих всичко.

Майка й: Ти си свършила страшно много работа! 

Джули: Аха, свърших.

Майка й: Дворът е толкова чист сега. Удоволствие е да го гледаш.

Джули: Хубав е.

Майка й: По усмивката ти си личи колко си горда от себе си. Благодаря ти, миличка.

Джули (широко усмихната): Моля.

Думите на майка й направили Джули горда и щастлива от постигнатото. Вечерта тя нямала търпение баща й да се прибере, за да му покаже изчистения двор и отново да се почувства горда от добре свършената работа.

И обратното - следните похвални думи, отнасящи се към личността на самото дете, не са полезни: Ти си такава прекрасна дъщеря. Ти си истинска помощничка на мама. Какво ще прави мама без тебе?

Подобни изказвания могат да накарат едно дете да се почувства застрашено и обезпокоено, то може би усеща, че е далече от определението „чудесна" и че не е способно да оправдае това определение. Така че, вместо със страх да очаква, да бъде разкрита заблудата, то може да реши да отхвърли още сега част от бремето на тази отговорност, като започне да се държи зле. Пряката похвала към теб самия, както и пряката слънчева светлина, е трудно поносима и заслепява. Детето се смущава, когато му кажат че е чудесно, добро като ангел, щедро и скромно. То изпитва желание да отрече поне част от тази похвала. Не може да стане и да заяви публично? „Благодаря, приемам похвалата, аз съм чудесна“. Трябва да отхвърли тази похвала и пред самата себе си. Ако трябва да е честна, не може да си каже: „Аз съм чудесна. Аз съм добра, силна, щедра и скромна“. При това е възможно тя не само да отхвърли похвалата, но и да прояви известни съмнения относно тези, които са я похвалили: ако те ме намират за чак толкова чудесна, не може да са чак толкова умни.

~ Процесът на похвалата

Похвалата се състои от две части: това, което казваме на децата, и онова, което те на свой ред си казват.

Нашите думи трябва да отразяват ясно онова, което харесваме и оценяваме в техните усилия, помощ, работа, усърдие, творчество и постижения. Нашите думи трябва да бъдат формулирани така, че детето със сигурност да успее да извлече реалистично заключение относно собствената си личност. Думите ни трябва да бъдат като вълшебно платно, върху което децата неизбежно да нарисуват позитивна картина на самите себе си.

За да бъдем конкретни и ясни в своята похвала, се изискват известни усилия. Децата извличат много повече полза от информацията и от добрата оценка за действията си, отколкото когато оценяваме техния характер.

Майката на Джордж оставила бележка върху китарата на сина си: „Много ми харесва как свириш“. Синът й бил доволен. „Благодаря, че ме смяташ за добър музикант“. Джордж превел оценката на майка си, като похвала.

Но похвалата може да бъде и обезкуражаваща. Зависи какво си казва детето, след като е било похвалено.

Когато дванайсетгодишната Линда достигнала трето ниво във видеоиграта, баща й възкликнал: „Страшна си! Имаш перфектна координация! Ти си вече царица на играта“, Линда изгубила интерес и си излязла. След похвалата на баща й и станало трудно да продължи, Защото си казала: „Татко ме мисли за голям играч, но аз не съм царица на играта. Стигнах до трето ниво, но просто имах късмет. Ако опитам пак, може да не стигна даже и до второ. По-добре да се откажа, докато не съм се изложила“. Много по-полезно би било, ако баща й беше казал просто: „Сигурно е страхотно да минеш на по-горно ниво“.

Следните примери ще ви илюстрират разликата:

Полезната похвала: Благодаря ти, че изми колата. Сега пак е като нова. Вероятен извод: Свърших добра работа. Трудът ми е оценен. (Безполезна похвала: Ти си страхотен.)

Полезната похвала: Много ми хареса твоята картичка. Толкова красива и остроумна. Вероятен извод: Имам добър вкус. Мога да разчитам на своя избор. (Безполезна похвала: Винаги си толкова мила и внимателна.)

Полезната похвала: Твоето стихотворение ме трогна. Вероятен извод: Значи мога да пиша стихотворения. (Безполезна похвала: Пишеш много добре за възрастта си.)

Полезната похвала: Лавицата, която си сковал, е красива. Вероятен извод: Явно съм сръчен. (Безполезната похвала: Ти си отличен дърводелец.)

Полезната похвала: Много ми помогна, като изми чиниите днес. Вероятен извод: Аз съм отговорен човек. (Безполезната похвала: Ти се справи по-добре от всички.)

Полезната похвала: Благодаря, че ми каза, че съм ти върнала повече пари. Наистина ти благодаря. Вероятен извод: Радвам се, че съм честен човек. (Безполезната похвала: Ти си много честно дете.)

Тези описателни изказвания и положителният извод, които си прави детето, са градивният материал на душевното здраве. Представата, която децата си създават за себе си, се гради в отговор на нашите думи, които децата в себе си превеждат на своя език. Реалистичните позитивни изказвания, които децата вътрешно си повтарят, определят до голяма степен мнението им за самите тях и за света около тях.

От: „Детето и ние“, Хаим Гинът, изд. „Изток-Запад“
Картина: DALL-E