♥ Водещо правило на мъдрата обич е „Винаги се старайте да утешите плачещото дете“

(Sleepy Baby, 1910, by Mary Cassatt)

~ Първата годинка - Обичайте мъдро вашето бебе 

За разлика от общоприетото мнение, новородените не идват на този свят като безразлични към останалите хора малки егоистчета, загрижени единствено за собствените си нужди. Напротив, всяко бебе е роден оптимист, що се отнася до междуличностните взаимоотношения. Още от мига на раждането си вашето бебе ви обожава, желае да бъде точно като вас и е дълбоко убедено, че е толкова много достойно за обич, че вие винаги ще искате да откликвате на нуждите му от привързаност и грижа. Бебетата вярват, че вие сте причината за техните изживявания и за всичко, което им се случва. И нещо повече – те са напълно убедени, че именно това е идеалното родителство. Бебето възприема и тълкува всяко хранене, всяко усещане, всеки ваш поглед или докосване като изпълнен с топла преданост отговор на горещото му желание да го обичате и да се грижите за него. Всеки път, когато откликнете положително на нуждите на вашето бебе, то открива, че реалността отговаря изцяло на идеалния свят, в който то по рождение очаква, че ще живее. И в такъв случай вашето бебе ще поеме спокойно и уверено по пътя си към един щастлив и смислен живот и няма да изпитва нужда от мъчителни изживявания. 

~ От гледна точка на вашето бебе: смисълът на плача 

С помощта на мъдрата обич можете да бъдете сигурни, че детето ви никога няма да изгуби вродения си оптимизъм. И освен това то ще открие, че радостта, която изпитва във ваше присъствие, е най-резултатният балсам за притесненията и разочарованията му. След като навършат няколко седмици – освен ако не изпитват хронична физическа болка, – бебетата, чиито емоционални нужди на развитието са подходящо удовлетворявани, вече няма да проявяват склонност да плачат често или продължително. А когато все пак им се случи да заплачат, още първите сълзички ще им напомнят, че след миг ще получат помощ и утеха.

Онези родители, които не осъзнават необходимостта да откликват незабавно, внимателно и положително на неудобствата, изпитвани от тяхното бебе, неволно го учат да избухва в силен и продължителен плач в момента, в който се почувства нещастно (например, когато е гладно, изнервено или уморено). Когато родителите редовно пренебрегват плача на бебето, изпитваното от него усещане за нещастие му напомня, че помощта и утехата не идват, когато има нужда от тях, и така то се научава и при най- малкото неудобство да избухва във все по-силен и по-неутешим плач. Ако сълзите на бебето не предизвикват очаквания от него незабавен грижовен отклик, то постепенно се затваря в себе си и се отчуждава. Детето заживява с убеждението, че изпитваните от него неудобства и притеснения са именно онова, което обожаемите му родители желаят за него, и стига до заключението, че нещастните изживявания са нещо добро и желано. Няма начин да предпазите бебето си от изживяване на известна доза нещастие – примерно при болки поради смущения в храносмилането, поради настинка или при пробиването на зъбчетата. Но затова пък можете да му спестите много по-опасното за развитието му емоционално нещастие, което то ще изживява, ако следвате популярния съвет „Остави го да поплаче, нищо няма да му стане.“ Оставените да плачат бебета се чувстват безсилни и некомпетентни. Независимо дали можете, или не можете да определите веднага причината за нещастието на вашето бебе, когато откликвате незабавно и ласкаво на плача му, вие му показвате, че ежедневните затруднения не са в състояние да намалят неговото усещане за душевно щастие, породено от увереността му, че винаги може да предизвика вашата грижовна обич и подкрепа. 

Вероятно и на вас ви е било казвано, че ако вдигате на ръце и гушкате бебето си всеки път, щом заплаче, то или ще се изнежи прекалено много емоционално и няма да може да се справя само с житейските разочарования, или ще се научи, че плачът води до по-голямо внимание от ваша страна и ще започне да ви „изнудва“. Повечето родители обаче споделят, че неутешимият плач на бебето буквално им „къса сърцето“ и че им е невъзможно да оставят детето си да плаче „за негово собствено добро“, затова и посрещат с огромно облекчение вече установения факт, че подобно съзнателно невнимание всъщност вреди, а не помага на децата. 

Бебетата плачат поради два различни типа нещастни изживявания. Първо, защото в действителност са гладни, жадни, уморени, изплашени, изнервени от превъзбуда или нещо ги боли. Второ, защото предполагат, че родителите им са наясно с тяхното нещастие и всъщност желаят те да се чувстват именно така. Когато гушкате и успокоявате плачещото си бебе, вие му показвате, че искате то да се чувства щастливо, а не нещастно. Деца, на които като бебета им е било откликвано по този великодушен и щедър начин, с порастването си изненадват всички със своята способност да посрещат успехите и провалите на ежедневието, без да губят самообладанието си, себеуважението си и увереността в собствената си стойност и сили. Тази тяхна душевна сила извира именно от способността им да имитират взаимоотношенията, изпълнени с обич, с които родителите им са откликвали на плача им като малки. Бебетата израстват в психически устойчиви деца и възрастни хора благодарение на получаваното от тях внимание и обич, а не в резултат от наложените им емоционални лишения. 

Водещо правило на мъдрата обич е „Винаги се старайте да утешите плачещото дете“. Поради своята незрялост вашето бебе може да даде израз на нещастието си било като капризничи, било като плаче. Старайте се да откликвате на плачещото си бебе така, сякаш то ви моли с най-горещи думи да му помогнете с нежност и родителска обич, а не с мисълта, че се опитва да ви изнудва с настойчиви и дразнещи капризи. Когато полагате всички усилия бебето ви да бъде винаги щастливо и да се чувства уютно, вие всъщност го учите да има положително отношение към самото себе си и да проявява грижовност за собственото си душевно добруване през целия си по-нататъшен живот. Когато откликвате незабавно и с любов на притесненията му, вие предпазвате бебето си от придобиване на нужда от нещастни изживявания и подсигурявате емоционалното му здраве. Усещането за непоколебимо душевно щастие, с което по този начин дарявате детето си, подобрява изключително много и качеството на неговото физическо, интелектуално и социално развитие. Следователно настоятелно ви препоръчваме да избягвате всякакви съвети за строго придържане към един или друг режим на бебето и да не се притеснявате, че можете да го „разглезите“ с прекалено много внимание. 

В западните общества съществува традиционно вкорененото убеждение, че децата са по рождение антисоциални и затова трябва да бъдат „цивилизовани“. В действителност истината е съвършено друга. Всички бебета се раждат като силно развити социални същества. Те идват на този свят, обзети от желанието да търсят и да извличат удоволствие от междуличностните взаимоотношения и връзки. Възможно е да се почувствате неуверено и тревожно поради сякаш безкрайно дългите дни, които прекарвате вкъщи сами с новороденото си бебе. В такъв случай вероятно ще ви е от полза да си припомните, че то се е появило на този свят изпълнено с обожание и с безгранична доброжелателност към вас. На всички родители им се случва да изживяват тягостни и плашещи моменти, когато новороденото им бебе изглежда необяснимо и сякаш „неспасяемо“ неутешимо. Съзнанието, че то плаче винаги поради някакво физическо или душевно притеснение и никога водено от желание да ви ядоса или да ви изнудва, вероятно ще ви помогне да положите по-упорити усилия да откриете причината за неговото нещастие, а в случай че не успеете – да направите всичко възможно бебето ви да се почувства колкото се може по-уютно и по-обичано. 

~ Родителите държат ключа към човешкото щастие 

Посредством принципите на мъдрата обич можете да предоставите на детето си възможност да си изгради онова непоклатимо душевно щастие и стабилно психическо равновесие, които ще му помогнат да разгърне в пълна мяра заложения в него потенциал. Най-голямото и съществено подобрение в качеството на човешкия живот ще настъпи не в резултат на велики открития относно природата на заобикалящия ни материален свят, нито на технологични нововъведения, а благодарение на родителите, които с мъдра обич и прозрение ще дарят децата си с непоколебимо душевно щастие, а по този начин ще оставят след себе си компетентни и грижовни човешки същества. Талантът да си добър родител не се изразява в това човек да бъде интелигентен, образован или богат, а да притежава и да проявява чувствителност спрямо емоционалните нужди в развитието на детето на всеки етап от пътя му към зрелостта и готовност да полага необходимите постоянни усилия те да бъдат удовлетворявани подходящо. Когато отгледаните и възпитани с мъдра обич и с грижовно направляване деца пораснат, те няма да изпитват влечение към антисоциално поведение, няма да проявяват алчност, егоизъм или желание за саморазрушение. Надарени с непоколебимо душевно щастие, те ще правят и другите хора щастливи, а така ще превърнат и света в едно по-добро и по-спокойно място за живот. 

Избрано от: „Мъдрата обич“, Марта и Уилям Пийпър, изд. „Сиела“, 2012 г.
Картина: Sleepy Baby, 1910, by Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery