„Някои книги ви уверяват, че децата отговарят на доверието. Доверете им се и те ще отвърнат със същото. Подозирайте ги, и те ще се научат да лъжат и мамят.“
♥ Утеха за родителите с болка
Децата лъжат защото се страхуват от онова, което ще се случи, ако кажат истината. Това съвсем не означава, че родителите трябва да дават вид, че лошото поведение ще остане незабелязано. Няма да изкорените лъжата, ако спестявате на вашето дете последствията от неговите простъпки. Разбира се, ако бъдете прекалено строги, сурови и крайни във вашата реакция към непослушанието, детето ви ще започне да страда от неоснователни страхове. И ужасът, който ще се всели в него, ще бъде причина за неговите лъжи. Но така или иначе, злото вече е сторено и онова, върху което трябва наистина да се замислите, е как да превъзмогнете страха. И наистина, можете ли просто да кажете: „Добре, повече няма да ти се караме и няма да те наказваме, каквото и да направиш.“ При това има деца, които непрекъснато лъжат, въпреки че техните родители никога не са били неоснователно строги.
Така трудностите остават. Ние, родителите, сме изправени пред проблема да научим децата да правят нещо добро и похвално (например да казват истината), дори ако техните добри постъпки ще бъдат възнаградени с някаква санкция.
А вашите чувства?
Вашето дете има трудности. Той или тя лъже и краде. А вие сте безпомощни, съвсем безпомощни да го възпрете да излъже или открадне, когато това му хареса. Малко вероятно е порокът да се изкорени за една нощ. Изправени сте пред сложен проблем. Но да приемем факта. Ядовете и терзанията няма да помогнат на никого. Нищо няма да промените, ако се гневите, само ще влошите нещата.
Ето една история:
Тим има трудности. Той лъже и краде. Но помнете, в същото време, някаква част от него иска той да спре да го прави. Можете и да не се сетите за това. Може би сте склонни да използвате думи като предумишлен и злонамерен. И все пак, предизвикателността на Тим би могла да бъде просто израз на неговата безпомощност и чувство за вина. Наистина, той лъже умишлено - поне в известен смисъл. Нима всички грехове не крият предумисъл? Няма ли смисъл във всяко изкушение, когато съзнаваме, че нещо е нередно, и правим избор между склонността да се поддадем и гласа на слабата си съвест? Лъжите на Тим са не повече и не по-малко злонамерени от нашата собствена непримиримост спрямо тях.
Ще ви е от полза да разберете това. От голяма полза ще ви е, ако спрете да гледате на нещата като на противоречие между характерите на двама ви. Несъзнателно може би чувствате у себе си сили да го накарате да казва винаги истината; да го превърнете в добър син със силата на своята непоколебимост, търпение, със скръбта на сълзите си и логиката на своите аргументи. Но никога няма да постигнете това, ако порокът вече се е вкоренил. А стремежът да го превъзмогнете ще навреди и на двама ви. Проблемът е такъв, че само Бог и Тим могат да го решат.
Лъжата и кражбата са се превърнали в порок за него. Те вече са навик, срещу който той е безсилен, и вие трябва да разберете това. Трябва да разберете, че той е слаб пред изкушението. Вгледайте се в собствения си живот и също ще откриете недостатъци, срещу които нищо не можете да направите. И се опитайте да не забравяте, че детето ви няма сила да устои на лъжата и кражбата, така, както и вие не можете да разрешите собствения си проблем.
Тим е уязвим. Преди да бъде произнесена, всяка лъжа е била провокирана. И навярно изкушението дълго е съблазнявало Тим, преди лъжата да бъде изречена. Навярно в началото той се е борил, за да не ви излъже. И може би сега се е научил лесно да отблъсква съблазънта и да предприеме едно чудесно дело. Но изкушението е било там и все още е. И когато отново се опита да бъде искрен, изпитанието все още ще бъде тежко. Доколкото съвестта, му е изморена от необходимостта непрекъснато да превъзмогва лошите наклонности, на които духът му е така податлив, той ще има нужда от всичката помощ и съчувствие, с което сте в състояние да го подкрепите в борбата му срещу греха.
Вие бихте могли също така да изградите ново отношение у себе си и по нов начин да гледате на детето си; начин, за който вече намекнах. Проблемът е на детето ви, не ваш. Не можете да го разрешите вместо него, така че, престанете с безполезните опити. Докато то само, с цялото си сърце, не пожелае да се справи с него, докато то само не се обърне за помощ - към Бог или вас, - нищо никога няма да постигнете. Дотогава онова, което трябва да вършите, е да се молите, да приспособите живота си към изпитанието и да направите всичко, което е по силите ви, за да защитите себе си, вашето дете и семейството си от усещането за неговата неблагонадеждност.
При това не бива да мислите, че на него лъжата му харесва и че съвестта му е съгласна с това. Каквото и поведение да демонстрира, колкото и крайни да са изявленията му, Бог е вложил вътрешен глад за истина у него; глад, който никога няма да умре и който нищо друго освен истината може да утоли. Важно е да му помогнете да разбере това. Важно е да се превърнете в негов съмишленик. В съмишленик, споделящ неговите най-искрени желания и копнежи.
Също така важно е и да посрещнете последиците от неговите измами. Някои книги ви уверяват, че децата отговарят на доверието. Доверете им се и те ще отвърнат със същото. Подозирайте ги, и те ще се научат да лъжат и мамят.
Допускам, че в това има известна доза истина. Разбира се, децата обичат да им се доверяваме. Нима и с нас не е така? Но това не е всичко. Наистина децата се чувстват по-уверени, когато са контролирани. За едно дете доверието ще бъде щастлив път към дълбока привързаност, за друго - ужасно изпитание на избор между искреността и онова, другото, което в момента непреодолимо го изкушава.
От: „Родители с болка“, Джон Уайт, изд. „Нов човек“, 1993 г.
Картина: Child Drinking Milk, c.1868 - Mary Cassatt
