„Децата, отглеждани от критични, перфекционистични родители, никога не са уверени дали заслужават приемането на другите.“
(The Bellelli Family, 1858-1867, by Edgar Degas)
Обстоятелства в детството, предразполагащи към развиване на тревожни разстройства
Какъв тип преживявания или семейна среда в детството биха могли да ви предразположат към развиването на конкретно тревожно разстройство? За жалост, извършените изследвания по темата са много малко. Изследователите са установили, че паническите пристъпи и агорафобията в зрелостта са често предшествани от разстройство с тревожност от раздяла (сепарационно тревожно разстройство) в детството. Това е състояние, при което децата изпитват тревожност, паника или соматични (телесни) симптоми при раздяла с родителите – когато отиват на училище или дори преди заспиване. Условията, които биха могли да доведат до това разстройство, обаче са все още в сферата на теоретичните предположения. Следва списък с обстоятелствата в детска възраст, които биха могли да предразположат към развиване на тревожни разстройства. Списъкът е създаден въз основа на личния ми опит с клиенти в продължение на няколко години. Изброените фактори важат за агорафобия или социална фобия, но може да са приложими и за други тревожни разстройства.
~ Родители, които демонстрират твърде предпазливо отношение към света
Родителите на хора с фобии или имат фобии, или често са по-боязливи и тревожни от средното. Те в повечето случаи са прекалено загрижени за потенциалните опасности, грозящи детето им. Ще ги чуете непрестанно да повтарят предупреждения, като „Не излизай в дъжда, ще се простудиш“, „Не гледай толкова телевизия. Ще си развалиш очите“ или „Внимавай много“. Колкото повече те проявяват пред детето си тази нагласа на боязливост и свръхпредпазливост, толкова повече то започва да възприема света като „опасно“ място. Когато „научите урока“, че външният свят е пълен със заплахи, вие автоматично ограничавате неговото изследване и поемането на рискове. Израствате със склонността да се притеснявате прекомерно и да сте извънредно загрижени за безопасността си.
~ Родители, които са твърде критични и поддържат твърде високи изисквания към детето
Децата, отглеждани от критични, перфекционистични родители, никога не са уверени дали заслужават приемането на другите. У тях винаги тлее съмнението, че не са достатъчно „добри“ или достойни. В резултат на това непрекъснато се стремят да удовлетворяват родителите си и да поддържат одобрението им. Като възрастни може да имат силното желание да удовлетворяват другите, да „изглеждат добре“ и да „бъдат мили“, потискайки собствените си чувства и способността си за себеотстояване. Растейки с тази постоянна несигурност, такова дете може да стане възрастен със силна зависимост от сигурен човек или сигурно място и да се въздържа от влизане в социални ситуации, в които съществува риск да се „злепостави“. Често интернализира ценностите на родителите си и развива краен перфекционизъм и самокритичност (а също и критичност към другите).
~ Емоционална несигурност и зависимост
До четири-петгодишна възраст децата са изцяло зависими от родителите си, особено от онзи от двамата, с когото прекарват най-много време. Всички условия, които пораждат несигурност през този период, може да доведат до прекомерна зависимост и прилепчивост по-късно. По всичко личи, че прекалената критичност и перфекционизмът от страна на родителите са общ източник на несигурността при хората, които по-късно развиват тревожни разстройства. Преживявания, като пренебрегване, отхвърляне, изоставяне поради развод и смърт и физическо и сексуално малтретиране обаче също могат да пораждат онази базова несигурност (и емоционална зависимост), която съставлява почвата за тревожните разстройства.
Израстването в семейство, в което единият или и двамата родители са алкохолици, също е допринасящ фактор за проблемите на 20–25% от клиентите, с които работя. Както е описано в много от книгите по темата, порасналите деца на алкохолици проявяват характерови черти, като 1) натрапливо желание за контрол, 2) избягване на чувствата, 3) трудности в доверието към другите, 4) свръхотговорност, 5) мислене от типа „всичко или нищо“ и 6) прекомерно желание да се удовлетворяват чуждите за сметка на собствените потребности. Макар не всички пораснали деца на родители алкохолици да развиват тревожни разстройства, горните характеристики често може да бъдат наблюдавани при много от хората с панически пристъпи и/или фобии. Общ знаменател в миналото на възрастни хора, отгледани от родители алкохолици и преживели различни форми на малтретиране, а също и в миналото на повечето хора, които развиват тревожни разстройства, е дълбоко вкорененото чувство на несигурност. Вероятно степента на несигурността и начинът, по който децата реагират на това чувство, определят дали по-късно те ще развият конкретен вид тревожно разстройство – а не, да кажем, пристрастяваща се личност или някое друго поведенческо нарушение. Когато децата реагират на несигурността с прекомерна зависимост, почвата е подготвена за склонността към свръхразчитане на сигурен човек или сигурно място по-късно в живота. Това е чест фактор в развитието на агорафобията.
~ Родители, които потискат изразяването на чувствата и себеутвърждаването
Родителите могат не само да способстват формирането на зависимост у детето, но и да потискат неговата вродена способност да изразява чувствата си и да утвърждава себе си. Например като дете може непрекъснато да са ви укорявали или наказвали за това, че изказвате мнението си, действате импулсивно или се гневите. Вследствие на това вие сте израснали с нагласата да ограничавате и дори наказвате изразяването на собствените импулси и чувства. Ако тези импулси и чувства бъдат потискани дълго време, внезапното им освобождаване в моменти на стрес може да породи тревожност или дори паника. Често хора, които в детството са научени да задушават чувствата и себеизразяването си, като възрастни са напрегнати, по-податливи на тревожност и неспособни да изразяват себе си. Разбира се, тази форма на потискане в детството по-късно може да доведе и до депресия и пасивност. И в двата случая развиването на умението да се изразяват собствените чувства и на асертивността може да има много благотворен ефект.
От: „Наръчник за работа с тревожността и фобиите“, Едмънд Борн, изд. „Изток-Запад“, 2021 г.
Картина: The Bellelli Family, 1858-1867, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
