„Търсим любов от другите, когато всъщност те не обичат себе си. Разбира се, няма да намерим любов, ще намерим единствено егоизъм и борба за контрол.“
(Mother's Goodnight Kiss, 1888, by Mary Cassatt)
♥ За любовта, родителите и децата
Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас. Всяка връзка се подобрява, когато обичате себе си и живеете със съзнанието за любовта. Малцина знаят как да обичат съзнателно, но всички знаят как да обичат без съзнаване. Когато обичате без съзнаване, вие дори не забелязвате, че изпитвате любов. Виждате малко дете да би се усмихва и изпитвате нещо кьм него. Това е любов, но, разбира се, гласът на знанието ви казва: „Това не е любов“. Обичате толкова много пъти и дори не го забелязвате.
Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа - можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение.
Единственият шанс да прекъснем цикъла на лъжите е да променим възрастните, да променим себе си. Децата забелязват всичко. Те се учат от нашите действия; учат се от видяното, а не само от думите. Наставляваме ги: „Никога не лъжи". По-късно някой звъни на вратата и ние ги инструктираме: „Кажи, че ме няма".
Децата усвояват всичко, което правим в къщи: нашето поведение, отношението един кьм друг. Ако вечно ни няма у дома, това става нормално поведение за тях. Когато пораснат, тях също ги няма у дома и техните деца са сами. Както говорим ние, така говорят и те. Ако ругаем, те също ругаят. Ако получават насилие, те също стават насилници. Ако се караме и споделяме гнева и отровата си, децата ни решават, че това е нормалният начин на съществуване и така се научават да пишат собствените си разкази. Но ако в къщи царят уважение и почтителност, ако има любов, това научават и те.
Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка.
Питали са ме защо не работя с деца. Причината е, че те имат родители. Няма значение какво казвам на децата; родителите им ще го разрушат. Предпочитам да обучавам родителите и учителите, защото нашите деца се учат от тях. Бъдещето на човешката раса зависи от децата. Един ден децата ще заемат нашето място, а ние ги обучаваме да бъдат като нас. Само си представете какво би било, ако в детството вашите родители ви бяха разказали друг разказ. Разказът за живота ви щеше да е съвсем различен. Но все още можете да промените разказа и, ако имате деца, единственият начин да промените техния разказ е да промените своя собствен.
Толкова е лесно да обичаш, това изобщо не изисква усилия. Но ние имаме доста да поработим и работата ни е да се отучим от всички лъжи, в които вярваме. Да се отучиш от лъжите не е лесно, защото те ни създават чувство за безопасност и сме много прибързани към тях. Но колкото повече се упражняваме да виждаме истината, толкова по-лесно се дистанцираме от лъжите. С практика преобразяването на живота ни става по-лесно и той става все по-хубав и по-хубав.
Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те“. Това е. Щастлив те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към тях.
Когато изпитваме любов, ние не можем да намерим думи да обясним какво точно чувстваме, но да обичаш е най-прекрасното преживяване за всеки от нас. Да изживееш любов е да изживееш Бог; да изживееш рая, тук и сега. Когато гласът на знанието престане да привлича вниманието, обсегът на възприятието се разширява. Започваме да възприемаме собствените си емоционални реакции и тези на другите. После започваме да долавяме емоциите на дърветата, цветята, облаците, на всичко. Виждаме любов, която блика отвсякъде, дори и от другите хора. В определен момент просто сме в екстаз и това не може да се обясни с думи, защото все още няма споразумения за обясняването му.
Онова, което наричаме любов, е нещо толкова общо, че дори не е истинската същност на любовта. Любовта е много повече от онова, което може да се опише с думи. Както вече казах, всъщност ние не можем да говорим за истината; трябва да я изживеем. Същото важи за любовта. Единственият начин наистина да опознаем любовта е да я изживеем, да имаме смелостта да скочим 6 океана на любовта и да я възприемем в нейната всеобхватност. Това е единственият начин, но в нашата програма има толкова много страх, че не виждаме любовта, която блика навсякъде около нас. Търсим любов от другите, когато всъщност те не обичат себе си. Разбира се, няма да намерим любов, ще намерим единствено егоизъм и борба за контрол.
Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук; Жизнената сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, докато всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.
Не е необходимо да правите каквото и да било, за да усъвършенствате същността си. Единственото, което всички ние трябва да направим, е да създадем красив разказ и да се радваме на по-добър живот. Как създаваш красив разказ? Като си истински. Когато главният герой е истински, не е трудно да пишеш с любов.
Избрано: „Гласът на знанието“, Дон Мигел Руис, Джанет Милс, изд. „Кибеа“, 2006 г.
Картина: Mother's Goodnight Kiss, 1888, by Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery
