Ако сте като повечето родители, този сценарий несъмнено ви е познат. Слагате детето в леглото в 8 часа, прегръщате го, целувате ги и му пожелавате приятни сънища. Денят е бил дълъг, но чиниите в мивката все още чакат, трябва да се изведе кучето, котката да се нахрани и не сте имали нито секунда да подвиете крак. Но вместо да прекарате остатъка от вечерта в наваксване на необходимото и да имате малко скъпоценно време с партньора си, вие само влизате и излизате от детската стая, подлъгвайки детето да заспи.
Понякога е очевидно, че то се бори със съня – търка очи, прозява се постоянно. Друг път изглежда съвсем будно и даже хиперактивно – но вие знаете, че това е само още един признак, че детето е преуморено.
Това, което става,когато детето не иска да спи е просто детската версия на „много неща за правене, а толкова малко време". Около него все още се случва нещо – татко преглежда пощата в хола, животните вкъщи тичат наоколо, вие прелитате от стая в стая – и вашето дете иска да бъде част от това. В същото време то започва да разбира, че е отделна част от вас и иска да затвърди своята независимост. Отказвайки да си ляга е само един от многото начини, по които го прави.
Какво можете да направите срещу битките по време на лягане?
Двегодишните:
Научете детето да заспива само. Ако двегодишното ви дете може да заспи само, когато вие сте наоколо,то си формира трудни за преодоляване навици и колкото повече време минава, толкова по-трудно ще е да ги премахнете. Едно от най-добрите неща, на които можете да го научите, е само да се приспива. Следвайте вечерният ритуал за лягане /например, баня, книга и в леглото/, така че то да знае какво да очаква. Можете да му кажете, че ще дойдете да го погледнете пак след 5 минути. Нека то да знае, че е на сигурно място и вие сте наоколо.
Не го оставяйте да се мотае. 2-3 годишните деца са отличници във воденето на преговори, особено по време на лягане. И понеже им харесва времето прекарано с вас, ще направят всичко възможно да го удължат. Така че не се учудвайте, че детето р-а-з-т-е-г-л-я вечерния ритуал, постоянно иска чаша с вода или непрекъснато ви вика, защото има нужда от нещо. Не го оставяйте да ви води за носа. Кажете му, че е време за лягане и че може да привърши рисунката си, а плюшеното зайче ще намерите утре.
Ако наистина искате вие да ръководите играта, опитайте се да изпреварите обичайните /и основателни/ молби на детето и да ги включите като част от вечерния ритуал. Напълнете чаша с вода преди да загасите лампата и я сложете на нощното шкафче. Подсетете го да използва гърнето още веднъж, преди да се мушнало под завивките и му дайте много допълнителни прегръдки и целувки, които да му стигнат за цяла нощ. След това /както предлага Джоди Миндел, асоцииран професор по психология към университета „Св.Джоузеф" във Филаделфия и автор на книгата „Как да спим през цялата нощ"/ позволете на детето още една последна молба – но бъдете пределно ясни, че една е границата. Така детето ще се чувства сякаш става неговата, но вие ще знаете, че става вашето.
Предлагайте избор. На този етап двегодишното дете се опитва да изпробва границите на новооткритата си независимост. За да му помогнете да се чувства по-силно, дайте на детето възможност за избор на при лягане, когато е възможно – нека то да избере коя приказка ще четете или коя пижама ще облече например. Трикът е да предлагате само две или три възможности, които са приемливи и за вас. Ако попитате „Искаш ли да си лягаш?", е ясно, че детето най-вероятно ще откаже. Вместо това, попитайте „Какво искаш да прочетем днес - „Трите прасенца" или „Червената шапчица?" или „Коя пижама искаш да облечеш – червената или синята?". Така детето прави своя избор, но независимо от това печелите вие.
Бъдете спокойни, но твърди. Опитайте се отстоявате решението си, ако детето плаче или моли за изключение от правилата за лягане. Дори, ако сте ядосани, не се впускайте в борба за надмощие. Говорете спокойно и не повишавайте тон, но настоявайте, че когато е време, значи е време. Ако веднъж се поддадете на молбите за „още пет минутки, моля", ще го чувате отново и отново. Ако детето се буйства, останете любящи, но твърди. Да се втурнете в стаята му – дори, ако сте изтощени от ревовете му – само ще затвърдите това поведение.
Преместете детето от бебешкото легло в голямо. Когато наближи три годишна възраст, детето е готово да бъде преместено в голямо легло /ако не сте го направили вече/. Използвайте преместването в „легло за голямо дете", за да го научите, че да си голям означава също да си лягаш сам. Хвалете го винаги, когато остане в леглото си през цялата нощ. Все пак не очаквайте постоянен успех. След като махнете бебешкото креватче с решетките, за детето е много изкушаващо да става, просто защото може. Когато това се случи, опитайте да не се ядосвате. Просто отведете детето обратно в леглото, кажете му, че е време за сън, пожелайте му отново лека нощ и го оставете. Ще е нужно постоянство от ваша страна, но ако сте последователни и твърди, много скоро то ще спи по цяла нощ.
Три до пет годишните:
Лягането може да бъде време за изпитания за вашето три годишно дете. От една страна, то се учи да отстоява себе си и новооткритата си независимост, а от друга се страхува да остане само. „Да се съпротивлява на съня е начин да осъществява контрол, но също и начин да държи страховете, които идват с нощта.", казва споменатата вече Джоди Миндел. Чудовищата под леглото, страшилището в тоалетната, бурята, насекомите – това са доста страшни неща, ако трябва да се справяш с тях, когато си съвсем сам в тъмното!
Какво може да направите?
Отделяйте време да поговорите с детето си за това как е минал денят му. Детето ви може да се съпротивлява със съня просто защото има нужда да си обръщате внимание в края на деня. Особено, ако работите много, оставете малко време преди лягане, в което да поговорите с детето за това как е било в детската градина и да съпреживеете последните драми в социалния му живот. Може да установите, че детето е по-склонно да си легне, ако е имало възможност да се разтовари от впечатленията.
Придържайте се към вечерния ритуал и час. Направете за детето си картинно табло, което да следвате – включващо банята, миенето на зъбите, четенето на приказка и целувка за лека нощ. Включете също и обичайните /и оправдани/ молби на детето – като втора чаша вода или желанието да види луната. Предупредете го малко преди да стане време да започнете в вечерния ритуал /"Софи, остават пет минути преди къпане."/. Опитайте да не оставяте да се мотае или да се опитва да вмъква неща, които не са част от вечерния ритуал – никаква трета чаша вода или гледане на анимационно филмче например. Мотивирайте детето. Ако детето ви си ляга навреме, предимствата за вас са очевидни. Направете всичко възможно да са очевидни и за детето. На следващата сутрин, след като се е придържало към ритуала, го похвалете и му дайте например да залепи стикерче в специална таблица за поощрения. Предложете му награда – например нова книжка или посещение на любимо място – всеки път, когато е останало в леглото три поредни нощи. /Започнете с малки крачки – за дете на тази възраст няколко дни са много дълго време!/
Предлагайте избор. Тук насоката е като при двегодишните.
Бъдете спокойни, но твърди. И тук принципите не са по-различни от тези при двегодишните.
Вървете стъпка по стъпка към успеха. Не може да очаквате, че вашето дете ще научи изведнъж да си ляга и да спи по цяла нощ според вашият перфектен сценарий. Правете нещата едно по едно – ако детето е свикнало да заспива във вашето легло, първата стъпка е да се научи да заспива в своето. Втората може да ограничи нощните си бягства във вашето легло до едно на нощ или да вика само веднъж, без да става от леглото. Планирайте пътя си към голямата цел /да спите цяла нощ без гък/ на малки успешни етапи.
Решавайте проблемите. Открийте причината защо на детето му е трудно да държи главата си на възглавницата през нощта. Питайте го какви са възраженията му срещу лягането – защото не е уморено? Уплашено ли е? Много му е тихо?Предложете му фенерче, ако се страхува от тъмното. Елиминирайте гледането на телевизия вечер, ако филмите го плашат. Пускайте му запис на приспивни песнички, ако му е много тихо в стаята. И изслушвайте обясненията му за това какво може да му помогне. В края на краищата, изграждането на план, в който детето е взело участие, има по-добри шансове за успех.
Уверете се също така, че детето прекарва достатъчно време на чист въздух и в игри навън през деня. Ако си ляга прекалено рано, това може да е причината да не спи добре през нощта /на 3-4 годишна възраст детето има нужда от 10-12 часа сън общо за денонощието/, така че може да решите да изместите часа на лягане с един час по-късно. Малко повече физическа активност и лека промяна в дневният режим понякога е всичко, което е нужно детето да е послушно и достатъчно уморено, когато наближи времето за лягане.
източник: Българска школа по психоанализа
превод: Христина Янева
