За висотите на прогреса, крехкия морал и бъдещето на човечеството - с надежда
(Portrait of Charlie Chaplin, 1919)
Мисля, че е дошъл моментът да резюмирам моето мнение относно сегашното положение в света. В резултат на все по-сложния съвременен живот и нахлуването на кинетиката в двайстия век, индивидът е обкръжен от гигантски институции, които го застрашават от всички страни от политическа, научна и икономическа гледна точка. Ние ставаме жертва на ограничения на мисълта, на санкции и разрешителни.
Тази матрица, в която позволихме да ни излеят, се дължи на липсата на културна проницателност. Ние сляпо се впуснахме сред грозотата и стадната психология и изгубихме усета си към естетика. Разбирането ни за живота бе притъпено от печалбите, властта и монополите. Ние позволихме на тези сили да ни обградят, напълно пренебрегвайки последиците от това.
Науката, лишена от разумно ръководство или чувство за отговорност, предостави на политиците и на военните оръжия с такава разрушителна мощ, че те държат в ръцете си съдбините на всяко живо същество на земята. Тази прекомерна власт, предоставена в ръцете на хора, чиито морална отговорност и интелектуална компетентност в най-добрия случай не са непогрешими, а в много случаи подлежат и на съмнение, би могла да доведе до една война, която ще унищожи всякакъв живот на нашата планета. И въпреки това ние сляпо вървим в тази посока.
Някои учени приличат на религиозни фанатици. Те безспирно дълбаят напред, уверени, че онова, което открият, е винаги за добро и че тяхното научно кредо се основава на морала.
Човекът е животно, което притежава примитивния инстинкт да се бори да оцелее. Затова неговата изобретателност най-напред е развила интелекта му, а едва в последствие душата му. Затова и научният прогрес значително е изпреварил развитието на човешката етика.
Алтруизмът напредва бавно по пътя на прогреса на човечеството. Той се олюлява и се препъва по стъпките на науката. На него му се позволява да се прояви само поради силата на обстоятелствата. Мизерията не намалява в резултат на алтруизма или филантропията на правителствата, а поради действието на силите на диалектическия материализъм.
Карлайл казваше, че светът ще бъде спасен от хора, които мислят. Но за да може човек да мисли, той трябва да изпадне в трудно положение.
Така с разбиването на атома човекът беше притиснат до стената и беше принуден да мисли. Пред него стои алтернативата да се самоунищожи или да се държи както трябва – бързото развитие на науката го принуждава да вземе това решение. И при тези обстоятелства аз вярвам, че в края на краищата, неговият алтруизъм ще надделее и добрата му воля към останалата част от човечеството ще възтържествува.
(Charlie Chaplin and Jackie Coogan in The Kid directed by Charlie Chaplin, 1921)
От „Моята автобиография”, Чарлс Чаплин, ИК „Колибри”, 2008 г.
Снимки: The Red List
