„Това е едно съвсем ново, революционно изобретение, от което всички трябва да се боим като от дявола.” ~ Шалом РОЗЕН, банкер
Книгата на Джак Уедърфорд е публикувана през 1997 г. и още тогава уточнява, че независимо от тревожните финансови признаци, със смъртта на тогавашния паричен ред няма да умрат нито търговията, нито самите пари. Още докато старата система с неохота и запъване крачи към гроба, новата вече се надига на хоризонта, готова да я замени. Образът на тази нова парична система трепти в меката светлина на компютърните екрани. Парите се изобретяват за пореден път в кибернетичното пространство, превръщат се в свободно движеща се сила, способна да се прелее в каквито и да било количества, когато и да било, където и да било по света. Новите пари са една огромна, необуздана мощ. Тази история на „силата, която движи света" проследява тяхното влияние върху развитието на човешкото общество и въздействието им върху всички страни на живота ни – икономически, политически и лични.
Ерата на парите
Парите са възникнали като прости късове мед, сребро, раковини или злато. Днес те могат да бъдат монети или банкноти, чекове или банкови сметки, колонки от цифри или отпечатъци от пластмасови карти, електронни импулси върху компютърния екран или нули и единици, запаметени в силициев чип. Движението на паричната маса се следи най-редовно от специализираните финансови издания, които се позовават на няколко различни дефиниции за това какво представляват парите и кога това понятие включва активи като облигации, банкови сметки и други изкуствени човешки творения. Финансовите експерти не са единодушни помежду си дори и по дефиницията на модерните пари, а още по-малко по начините, с които да се измерват те.
От момента на появата на парите преди около три хиляди години хората все спорят и се карат за пари, борят се помежду си кой да се сдобие с колкото може повече от разните там златни слитъци, сребърни кюлчета, медни монети, книжни банкноти или раковини каури. Парите никога не са мълчаливо, послушно оръдие; те никога не се задържат дълго време на едно и също място или в едни и същи ръце. В продължение на векове западната митология и литература описва радостите и страданията на герои, спечелили или загубили големи суми пари, но под тези разкази лежи много по-важната история на несекващата борба между велики нации, големи институции и властни личности за контрол върху самото производство и разпределение на парите – дори за правото върху самата им дефиниция. В хода на историческото развитие различни групи хора и институции са владеели процесите на издаване и управление на парите – държавата и разните й подразделения, църквата или определени религиозни ордени, търговски и занаятчийски гилдии, банкерски фамилии и частни индустриалци, национални банки и валутни дилъри – като всеки един от тези участници е изпълнявал определена роля в определен исторически момент. Хората са враждували за пари не просто защото парите са средство за придобиване на имот и охолство, но много по-важно – защото те носят власт на този, който ги притежава и владее. Парите са вълшебен ключ, с който се преместват планини и се хвърлят армии в бой, строят се замъци и градове; парите владеят земята, водата и небето; с пари се прекопават канали и се водят морски битки; парите дават власт на човека над нему подобните.
Модерната система на световна търговия води началото си от пътешествията на Христофор Колумб до Новия свят и на Васко да Гама до Индия. За пръв път в историята търговски кораби запорили океаните и достигнали практически до всяко пристанище на всеки континент. Експедициите на Колумб и Васко да Гама разкрили пътя към властта и богатството в ерата на търговията; този път минавал през морските пътища и търговския обмен.
След два века на глобална търговия морските пътища се утвърждават и започват да привличат много нови конкуренти в надпреварата за пренасяне на така желаните подправки и коприни от Азия в Европа, роби от Африка в Америка, захар и сребро от Америка в Европа. Контролът върху тази морска търговия постепенно преминава от ръцете на Испания и Португалия в тези на Англия, Холандия и други европейски държави. През втората половина на осемнайсети век се оформя и един нов път към богатството – индустриалното производство на стоки в Англия. Фокусът на икономическа дейност и най-големият източник на богатство преминава от търговията в производството, за да остане там почти до самия край на двайсети век.
Богатството преминава от ръцете на търговците в тези на индустриалците, които първоначално произвеждали текстил, но скоро преминали на стомана и други метали. Според Карл Маркс, яростния критик на индустриалния капитализъм, богатството и властта били в ръцете на онези, които владеели „средствата за производство“ – фабрикантите. През двайсети век производството се съсредоточава върху стоките за потребление – от коли в началото на века до персонални компютри към неговия край, както и върху непрестанното създаване на оръжия за честите войни, които определят историческия пейзаж на века.
Така, както испанците и португалците не били в състояние да задържат за дълго монопола си върху световната търговия през вековете след Колумб, индустриализираните държави не успели да съхранят своя монопол върху производството на стоки, което бързо се разпространило в Северна Америка, а малко по-късно в Япония и в останалия свят. Материалното производство от икономическа новост се превърнало в даденост. Не след дълго държави като Бразилия и Индия застигнали бившите колониални метрополии по обем на производството. Компютри и текстил започнали да се произвеждат по-евтино в Малайзия и Мексико, отколкото в Германия и Съединените щати.
През последните десетилетия на двайсети век става все по-ясно, че материалното производство вече не владее икономиката така, както през предходното столетие. Средствата за производство вече рядко са притежание от отделни индивиди или фамилии, които във всеки случай не представляват обособена класа; компаниите са собственост на хиляди акционери – от пенсионери, зависими от фиксиран месечен доход, до милиардери, притежаващи дялове в стотици корпорации.
При нововъзникващата система властта произтича от една нова класа финансисти, които понякога притежават, а понякога само управляват колосални суми пари посредством брокерски къщи, банки, пенсионноосигурителни фондове, застрахователни агенции и взаимоспомагателни каси. Тези хора не търгуват с подправки, роби или коприна, нито пък владеят производството на балистични ракети, видеокасетофони или кафемашини. Те просто контролират потока на парите или по-точно, тяхната форма. С преминаването на парите от метал и хартия в пластмаса и силициеви чипове, тези финансисти контролират превръщането им от една национална валута в друга, от акции в общински облигации, от депозитни сертификати в опции на купувача, от ипотеки във взаимоспомагателни фондове, от валутни фючърси в рискови облигации.
С нарастващата важност на парите се засилва и борбата за контрол върху тях през следващото столетие. Очаква се продължителен период на конкуренция между отделни видове пари, при което всякакви нови форми на парите ще се появяват, разпространяват и изчезват като вълни, които се разбиват в прибоя. В стремежа си за контрол върху тези нови форми на парите много претенденти ще се опитват да си извоюват позиции като основна финансова институция на новата ера.
Историята показва, че нито правителствата, нито пазарът, оставени сами, могат да регулират парите. Много държавници и финансисти – от Нерон до Никсън – са използвали властта си върху парите само за извличане на краткосрочна изгода. Римските императори намалили сребърното съдържание на монетите, за да покрият разходите за набъбналата войска и държавна бюрокрация; френските банкери и финансисти пуснали в обръщение книжни пари и акции без покритие сред неподозиращата публика. От римския денарий при управлението на Нерон до френския асигнат по време на Херцога на Арканзас политици и финансисти създавали нови и нови парични системи, с които първоначално икономическата ситуация се подобрявала, но постепенно – когато първоначалният ентусиазъм започвал да преминава, сметките да се натрупват, а реалността да се завръща – системата на обезценените пари рухвала като картонена кула.
Парите, подобно на календара и на системата от мерки и теглилки, са културен конструкт, който може да изглежда произволен, но за да работи добре, се нуждае от стабилност и предвидимост. Едно общество може да построи календара си върху слънцето, върху луната или върху някаква комбинация от двете светила; но все пак календарът има своята опорна точка някъде в реалния свят. Важното е календарът да функционира като част от система, която е стабилна и се разбира от всички. По подобен начин, ако парите са стабилни, те могат да представляват мъниста или раковини, злато или сребро, пластмаса или електронни импулси; важното е да бъдат практични и предвидими.
През последните няколко века правителствата осигуряват тази стабилност чрез регулиране на националната валута и контролиране на банките. Националните валути вече губят своята важност и в момента светът е изправен пред една напълно нова система. Навлизаме в преходен период, в който много отделни системи на пари и стойност ще се конкурират помежду си и нито една няма да постигне абсолютно господство.
В някои отношения новата парична система ще наподобява системата на примитивните пари, при която множество видове парични знаци и стоки съжителстват в обръщение. И сега в света съществуват паралелни или частично припокриващи се парични системи.
Независимо че някои национални валути като долара или йената може би ще продължат да съществуват, електронните технологии произвеждат пари в толкова много различни форми, че – поне за известно време – държавата ще бъде безсилна да ги контролира. Веднъж освободени от контрола на държавата, парите ще играят още по-голяма роля в нашия живот, отколкото в миналото.
Със самата си поява в историята парите създават нови институции и начини на живот, като същевременно подкопават и заменят съществувалите някога социални системи. С всяка технологична и обществена промяна във формата на парите тяхната роля в живота на хората само нараства. През вековете парите се обособяват като определящ фактор не само за търговските взаимоотношения, но и във все по-голяма степен за всички видове отношения между хората – от религиозни и политически до сексуални и семейни.
В глобалната икономика, която все още е в процес на обособяване, властта на парите и на институциите, изградени върху тях, ще измести властта на отделните държави, комбинации от държави и международни организации, съществуващи понастоящем. Движени и охранявани от силата на електронната технология, парите създават един нов световен елит, без лоялност към определена държава. Но историята показва, че тези, които движат паричните революции, не са задължително онези, които извличат полза от тях. Революцията на електронните пари днес обещава да засили още повече ролята на парите в личния и обществения живот на човека. Тази роля ще надмине по важност фактори като роднински връзки, религия, професия и гражданство като определящ елемент на обществения живот. Ние всички се намираме на прага на Ерата на парите.
„Ното Oeconomicos е не зад нас, а пред нас.” ~ Марсел МАУС
От „История на парите”, The History of Money, 1997 г.
Снимка: indulge – MAGAZINE, Alchetron
