Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва? Един от най-авторитетните военни историци Гуин Дайър представя хроника на организираната човешка агресия и историята на военното дело в книгата си „Войната“ (удостоена с наградата на Факултета по журналистика на Колумбийския университет за 1986 г.). С усещането за неумолима цикличност се изправяме лице в лице с факта, че единственото, претърпяло промени в историята на човешките войни, са новите стратегии, наложени от значително по-смъртоносни технологии.

Войната. Смъртоносната игра на човечеството

„За Първата световна война с много по-голяма увереност може да се каже, за разлика от Втората и Третата, че ако хората са знаели какво ще стане, никога не биха се заели да го правят. Защото за Втората световна война вече са знаели повече – и са го приели. А що се отнася до Третата световна война – за съжаление, уви, те знаят всичко за нея, знаят точно какво ще се случи, и не правят нищо. Изобщо не мога да разбера защо.“ ~ Алън Дж. П. Тейлър, историк, автор на „Произход на Втората световна война“

Когато в средата на 80-те години завърших първото издание на тази книга, Студената война се намираше във втората си критична фаза и светът живееше в страх и ужас от тоталната ядрена война – десет хиляди ядрени бойни глави, избухващи почти едновременно в основните градове на Европа, Северна Америка и Азия и унищожаващи не само милиони и милиарди човешки същества, но и петхилядолетното наследство, натрупано от човешката цивилизация. И ето че само след пет години изпълнението на присъдата бе отменено – вълната от мирни, безкръвни демократични революции ни завари напълно неподготвени. И тази нова вълна повлече всички правителства, участващи в продължителната и кошмарна конфронтация, към един-единствен бряг.

Засега, поне за момента, сме спасени. Единственият тип международни бойни действия, който тревожи хората в развитите страни, е тероризмът. Иначе от петнадесет години насам основните притеснения варират от внезапен инфаркт до забрал нокът. Ние сме раса с късмет, но се налага да използваме изключително мъдро времето, което ни беше отпуснато. Защото световната, унищожителната война, не е победена – в момента просто е заспала. Всички основни политически сили по света са все още отлично организирани за война. За завръщането на света към ядрената надпревара не е необходимо кой знае колко много – само една случайна приумица и завъртане на калейдоскопа, който преподрежда международните отношения в нови антагонистични модели на съюзи и коалиции.

Възможно е този момент да не настъпи поне още едно десетилетие, но ако не съумеем да съградим институции, които да бъдат в състояние да ни отклонят решително и окончателно от старата игра на великите сили, то рано или късно мигът, от който се опасяваме, отново ще настъпи. И тогава, на някакъв не особено далечен етап, ще се завърне и войната на великите сили – мегатонни заряди ще се стоварят върху нас, прахът на земята ще се издигне нагоре, светлината на слънцето ще угасне и човешката раса ще изчезне. Завинаги. Възможно е днес да обитаваме циганското лято на човешката история – сезон, след който да не ни остава нищо друго, което да очакваме, освен ядрената зима. И това ще е краят.

Вероятно мнозина ще възприемат подобна гледна точка като прекалено апокалиптична. Добре е обаче да имаме предвид, че научните и организационни умения, които са направили възможни както ядрените, така и други, все още неизмислени, оръжия за масово унищожение, не могат да бъдат забравени. Следователно на човешката раса ще й се наложи да измисли начини за управление на своите дела, които окончателно да изключат войната като алтернатива за продължаване на политиката. А отправната точка за създаването на подобна стратегия е войната да бъде възприета и разгледана като институция – институция, чиито механизми на действие трябва да бъдат проучени, анализирани и напълно овладени.

През по-голямата част от човешката история войната е представлявала повече или по-малко функционална институция, осигуряваща блага за онези от обществата, които са били добри във воденето й, въпреки че цената й в пари, човешки живот и страдания е била открай време значителна. Едва през последното столетие все по-голям брой хора започват да поставят под въпрос основния постулат на цивилизованото общество – а именно, че войната е неизбежна и често пъти полезна. Този нов дебат съдържа и два взаимно допълващи се аспекта.

Единият от тях е моралният. Въпреки всички жестокости на XX век (а може би и точно заради тях) през това столетие у все повече хора се заражда убеждението, че войната – тоест убиването на чужденци по политически причини – е нещо лошо. Същото онова бясно навлизане на новите технологии, които направиха модерната война толкова унищожителна, помогна на целия свят да стане по-осезаем и ясен. Да видиш „врага“ си по телевизията не означава непременно, че ще го обикнеш, но пък става все по-трудно да отречеш, че и той е човешко същество като самия теб. И дори моралът да не е нищо друго, освен правила, които обществото само си създава, за да оцелява, то едно от тези правила обикновено гласи, че убиването на хора е и погрешно, и грешно.

Другият аспект е с изключително практическа насоченост – ако продължаваме в същия дух да водим война след война, то не само е вероятно всички ние да умрем, но покрай нас да загине и цялата човешка цивилизация. Вярно е, че крайният срок е отложен, но също така е вярно, че не е бил отменен! А цивилизация, в чието бъдеще все още съществува перспективата за повсеместна и унищожителна ядрена война, не се нуждае от кой знае какви морални подбуди, за да преосмисли сериозно институцията, наречена война. Алтернативите не са многобройни – или ще се променим, или ще се погубим.

Всичко това в никакъв случай не означава, разбира се, че на всяка цена ще се променим или че няма начин да не оцелеем. Вселената не дава гаранции на никого и за нищо. Промяната обаче със сигурност е възможна – при условие, че проумеем природата на институцията, която се опитваме да променим, и сме напълно готови да приемем последиците от тази промяна.

…Докато старите структури съществуват, Голямата война никога няма да умре. Тя просто е излязла в почивка… Промяната е възможна и напълно реална, но тя касае последиците от войната. Силата е основният и единствен аргумент, алфата и омегата, а веднъж приведена в действие, единственият ефективен отговор, който остава, е още по-голямата сила. Вътрешната логика на войната много често е превръщала военните действия в конфликти, далеч по-големи по своите мащаби, отколкото е съдържала значимостта на първоначалния проблем, превърнал се в нейно оправдание. На фона на нашето време евентуалните последици от една голяма война приемат действително драстичен и напълно необратим обхват, в това число тоталното унищожение на човешката раса.

…Бе изгубено ценно време и нашата ваканция в историята е може би към своя край. Настъпват по-трудни времена. През следващите десетилетия се очаква появата на три големи промени, които биха могли да върнат международната система обратно към старата анархия: природните предизвикателства на промените в климата, политическите предизвикателства на възхода на нови велики сили и технологичните предизвикателства на увеличаване на ядрената мощ. В комбинация – а те със сигурност ще пристигнат повече или по-малко заедно – те ще подложат разнебитената система за поддържане на световния мир, която успяхме да измислим, на огромно напрежение. И би било неимоверно трудно да се измъкнем от всички тези промени без катастрофална война.

Следващите две или три поколения ще станат свидетели на пълното проникване в системата на всичко, което сме сторили през последните две столетия – и последиците от това няма да бъдат никак незначителни. Става въпрос за шесторното увеличение броя на населението на планетата и паралелната й индустриализация. Средностатистическото човешко същество от началото на XXI век има най-малко петорно по-силно влияние върху околната среда, отколкото неговия предшественик от 1800 година. Тук се включва интензивното използване на земята за производството на храна, увеличената консумация на вода за домакински и индустриални цели, нарасналата консумация на сурови материали и нарасналото производство на боклук и отпадъци. (В тези усреднени данни е включен и далеч послабият отпечатък върху околната среда на бедните по света.) И така, шест пъти увеличение на населението, умножено по пет пъти увеличение на въздействието върху околната среда, дава общ човешки натиск върху природата, който е тридесет пъти по-голям, отколкото е бил само преди двеста години.

Този факт безсъмнено ще има глобални последици и въпреки че не сме в състояние да предскажем точно в какво ще се изразят и как ще се проявят, в едно можем да бъдем сигурни – повечето от тях ще бъдат крайно неприятни. Глобални климатични промени; влошаване на риболовните райони; недостиг на питейна вода в повечето региони; пълно обезлесяване и ерозия на плодородния почвен слой; десет хиляди пъти повече нови химични и биохимични субстанции, изхвърляни в околната среда на природата, предимно с неясни последици; мегаполи-си, затъващи в стари и нови форми на замърсяване и пораждащи нови болести… Списъкът е безкраен, и колкото и да спорим за подробности около всички тези явления, повече от ясно е, че се задават големи регионални териториални катастрофи и сривове в системата. Някои от тях ще бъдат с тежки политически последици, включително и много висок потенциал за конфликти.

Избрано от: „Войната. Смъртоносната игра на човечеството“, Гуин Дайър, ИК „Кръгозор“, София, 2005
Снимка: Michael Gwynne Dyer