От Ирина Кирякова, психотерапевт

stress-pencil-cropped

Стресът е причина за много от проблемите на хората в активна възраст. Погрешно е, обаче, да свързваме стреса само с негативи. Добре е да знаем, че съществуват два вида стрес – полезен и вреден. Полезният е необходим, за да се развиваме – така го е измислила природата, с цел еволюция. Той мобилизира организма и го подготвя за отговор на житейските предизвикателства. Опасният стрес, е дефиниран от Ханс Селие и е наречен дистрес. Дистресът представлява задържани, неотреагирани движения/отговор, който средата е провокирала, но ние не сме дали/ хроничен стрес – мобилизация, която не може да се превърне в движение и да доведе до конструктивен резултат. Респективно довежда до умора, изтощение или до развитие на болест в по-дългосрочен план.

Стресът е причина за много от проблемите на хората в активна възраст. Погрешно е, обаче, да свързваме стреса само с негативи. Добре е да знаем, че съществуват два вида стрес – полезен и вреден. Полезният е необходим, за да се развиваме – така го е измислила природата, с цел еволюция. Той мобилизира организма и го подготвя за отговор на житейските предизвикателства. Опасният стрес, е дефиниран от Ханс Селие и е наречен дистрес. Дистресът представлява задържани, неотреагирани движения/отговор, който средата е провокирала, но ние не сме дали/ хроничен стрес – мобилизация, която не може да се превърне в движение и да доведе до конструктивен резултат. Респективно довежда до умора, изтощение или до развитие на болест в по-дългосрочен план.

Затова превенцията на здравето – физическото и психическото, е най-важна за справянето със стреса. Предизвикателството днес е как да поддържаме здравето си, а не как да преодолеем болестта или тревогата. Много по-трудно е да се борим „срещу нещо", когато можем да се борим „за нещо".

Здравето не е цел за постигане – то е даденост за всички нас, то е естественото ни съществуване. И може да се превърне в начин на живот посредством желанието ни за хармонично съществуване. Здравето е синоним на щастието и развитието. Здравето е осъзнат избор, а тази осъзнатост е резултат на себепознанието.

Всеки човек е една вселена. Всеки човек притежава богатства, възможности, ресурси, тайни, загадки, закони и сили, на които се подчинява. Колкото по-добре познаваме своята вселена, толкова по-добре ще живеем в нея; толкова по-уютно и сигурно се чувстваме там. И така, постепенно стигаме до ключа – потребностите ни.

Ежедневно и постоянно ние имаме своите нужди – от принадлежност (да се чувствам свързан, приет, част от..., което ми носи сигурност); от утвърждаване (да се реализирам, да постигам, да разгръщам потенциала си, да давам израз на възможностите си); от храна (духовна и материална – всичко онова, което попада в мен – емоции, стимули, книги, продукти...); от грижа за сетивата ни (кожа, обоняние, зрение, слух, вкус); от сливане (любов, секс – душа и тяло в единство).

Какво ни е необходимо, за да се грижим качествено за потребностите ни:

1. Да разпознаем („чуем", усетим) нуждите си – обикновено ситуациите, с които се сблъскваме в живота ни учат да потискаме, маскираме и подменяме нуждите си. Освен това обществото налага норми за реакция, които често не отговарят на нашите възприятия или необходимости. Като станеш кисел, значи ти се спи – следователно трябва да се оттеглиш и да си починеш, защото поведението ти не е социално желателно. Но дали наистина е така? И дали всъщност от това имаш нужда? Или друг пример: „Тя е момиче, трябва да я запишеш на балет, не на карате." А фактът, че детето има отношение към бойните спортове, се пренебрегва. Познато ли ви звучи? Точно по този начин ние постепенно разкъсваме връзката с потребностите ни и се научаваме да имаме желания. Но желанието и нуждата са различни неща. Невинаги „искам" означава, че „имам нужда". При децата например „Искам да ми купиш играчка" често означава „Имам нужда да усетя, че ме обичаш и зачиташ. Че мислиш за мен". Ние трябва да можем да си го преведем и да дадем именно това внимание, да отделим необходимото време – материалното не може да го замени.

2. Да ги уважим и да потърсим подходящото удовлетворение – какво е най-добре да направя. Как да се погрижа за себе си. Това означава добра преценка на реалността – анализ на нуждата и решение спрямо обстоятелствата. За да редуцираме стреса ни е нужна адаптация, гъвкавост, приспособяване.

3. Да се погрижим за неудовлетворението си. Не винаги можем да получим онова, от което се нуждаем. Тогава оставаме неудовлетворени, с отворена потребност и в мобилизация. Трябва да сме подготвени предварително за това състояние, да го имаме предвид и да успокоим себе си. Представете си , че имате дете, което плаче за нещо, но вие не можете да му го дадете. Запазвате самообладание, търпение, успокоявате го и се отнасяте с разбиране. Същото е – трябва да се отнасяте със същото разбиране и толкова добронамерено и към самите себе си. От външната среда постоянно идват различни провокации, но истинското и разтърсващо страдание може да дойде само отвътре.

4. Да извлечем смисъл/ поука от всяка ситуация, за да израстем и обогатим опита си. Синоними на „здравословен" живот са „пълноценен", „удовлетворяващ", „щастлив", "балансиран", „хармоничен".

От практиката си на терапевт съм се убедила, че организмът ни е изключително мъдър и никога не предприема безсмислени действия – може някои от тях да ни се струват неприятни или болезнени, но винаги имат смисъл.

Често онова, което определяме като патология или отклонение, всъщност е защитен механизъм, който тялото или душата ни използват, за да се предпазят от нещо по-страшно. Затова преди да решим, че нещо ни пречи и искаме да го премахнем, трябва първо добре да проучим какво го е създало, как и кога е възникнало и каква функция изпълнява в живота ни понастоящем. След това е нужно да изградим алтернатива и чак тогава можем да премахнем онова, което определяме като болест или проблем. В противен случай е все едно да хвърлите патериците си понеже ви дразнят, без да сте се погрижили за здравето и стабилността на краката си.

В този смисъл можем да гледаме на предизвикателствата, проблемите и дори болестите ни като шанс за личностно развитие и израстване, а не като пречка.

Здравето не е константа, а процес. Процес на обогатяване и развитие. Болестното състояние е сигнал, че развитието на организма е спряло или нещо му пречи да продължи. И лечението следва да се насочи към възстановяване на развитието, а не към заглушаване на сигнала. Когато пресичате улицата и чуете клаксон, бързо се връщате назад или ускорявате крачка напред – т.е. предприемате действие. А не си запушвате ушите, защото звукът е силен или неприятен. Сигналите, които душата и тялото ни подават също са „клаксони" – независимо дали е под формата на болка, неприятно усещане или дразнене. И е много важно да чуем, защото те целят да ни предпазят и да ни помогнат. Вслушвайте се в тях, не ги заглушавайте!

У нас все още доминира идеята, че проблемите, болките и симптомите биха се решили с помощта на обезболяващи или врачки – бързо, лесно и с пасивно участие от страна на потърпевшия. Не случайно, обаче, пациент означава търпелив – когато си предприел определен път, изразяваш готовност да издържиш на пътуването и да се съобразяваш с маршрута.

Почти всяка физическа или душевна болка в живота ни е резултат от път, който сме извървели или по който продължаваме да вървим. За да настъпи промяна и развитие, е необходимо да осъзнаем какво ни е тласнало по този път и как можем да сменим посоката. Пътят също е процес – не еднократно действие. И оздравяването е процес, няма как да се случи изведнъж. Виждали ли сте рана, която се затваря за няколко секунди и не оставя белег?! Няма такава. С душевните страдания е същото.

Времето, в което живеем, е напрегнато, интензивно. Съвременният човек, според някои статистики, отделя 80 процента от времето си за работа и 20 – за почивка. Когато не можем да си позволим количество, може поне да заложим на качество. 20 минути йога нидра, медитация, биоенергитично дишане се равняват на 2 часа сън.

Когато говорим за качество е и мястото да споменем смисъла на храната. Защото храната е основен източник на енергия. Тя ни дава тонус, за да работим и трябва да бъде качествена суровина, за да имаме енергия за по-дълго време. Суровината е много важна за крайния продукт и когато се храним с нездравословни храни постигаме обратния ефект – не улесняваме организма ни като го зареждаме, а го затрудняваме допълнително, защото той изразходва допълнителна енергия, за да ги обработи.

Как да редуцираме стреса и с какво разполагаме, за да водим здравословен начин на живот?

Себепознанието – важно е да повишаваме системно нивото си на осъзнатост, защото от това зависи да се грижим адекватно за нуждите ни;

Храната – внимателно, доколкото зависи от вас подбирайте всичко, което попада в системата ви. Храненето също е процес, посредством който интегрирате нещо от външната среда във вътрешната ви. Помислете как протича при вас този процес – подбирате ли грижовно и внимателно онова, което ще „погълнете", давате ли си време да го „предъвчете" достатъчно, за да го смелите добре и пълноценно да го усвоите. Начинът, по който се храните може да подскаже много за начина ви на живот като цяло. Това важи и за всичките ви навици и привички. Дали ядете бързо и ненаситно, но после ви натежава и не успявате да „смелите" храната? Това се случва също и с емоциите, информацията... всичко. Или се лишавате и ограничавате прекалено? А може би изобщо нямате отношение към процеса на хранене и го правите по инерция? Е, тогава често и с другите неща е така. Отделете си няколко минути и помислете върху това. Може да ви хрумне нещо, може да откриете нова информация за себе си, може да решите да промените навиците си, стъпка по стъпка, което неусетно ще промени и целия ви живот.

Изхвърлянето/ освобождаването – за да има пролет, е нужно да има есен и зима. Способността да пускаме, освобождаваме, изчистваме нещата е много важна.

Присъствие в настоящето – единственият шанс да променим и въздействаме на нещо, е тук и сега. Можем да променим дори миналото, чрез настоящето, когато го преживяваме и осмисляме отново. Принцип на психотерапията – ако разместя едно нещо, всичко останало също се размества.

Балансов модел за разпределение на психичната енергия. Психичната ни енергия се разпределя в 4 сфери – тяло, дейност, контакти и фантазия. Добре е да се стремим да отделяме енергия и на 4-те сфери като си даваме ясна сметка, че балансът е динамична величина, а не статична. Всеки човек преработва стреса и конфликтите в тези 4 сфери. Там, където има най-много енергия – това е вашият защитен механизъм. А там където има най-малко, се корени проблем, травма или конфликт... Хубаво е да имаме избор и повече възможности за реакция.

Взаимоотношенията – хората са огромен ресурс. Ако инвестираме в добри и градивни отношения, това ще е в наша полза. И не е толкова сложно, ако осъзнаем, че ни движат два основни мотива – любов и страх. Когато усетите, че сте настроени отрицателно и деструктивно – потърсете страха си и помислете как можете да се погрижите за него. Дали настоящото ви поведение отговаря на потребността ви от сигурност или ще предизвика тъкмо обратното – несигурност. Ние сме в постоянно взаимодействие със средата, в която живеем и е много е важно какви послания (вербални или невербални) изпращаме в нея, защото тя е като огледало и винаги (рано или късно) се отразява върху нас. По този повод има и стара българска поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило." Защото хората в дадено общество са като клетките в организма – неразривно свързани и взаимозависими.

Определението за патология гласи: Липса на промяна в системата при наличие на промяна в условията. Погледнато от тази призма, здравето представлява способността на организма за адаптация и неговата възможност да отговоря адекватно на промените в заобикалящия го свят посредством своята собствена промяна. Така стресът ще бъде само здравословен и ще допринася за вашето развитие.

fineline-logo