Как плаче тялото ни заради неизплаканите сълзи | Част 2

kak plache tyaloto ni zaradi neizplakanite salzi chast 2

За психосоматиката и как психологическите фактори провокират страданията на тялото ~ споделено от психолога Славолюб Богач

Захарният диабет, погледнат през психосоматиката се появява не от наличието, а от липсата на „сладък живот". Това заболяване, по мнение на психолозите, е провокирано от семейни конфликти, продължителен стрес и обиди. Но главна психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност от любов и нежност. Изпитвайки хроничен глад за любов, желаейки да „вкуси" от радостите на живота, човек започва да удовлетворява емоционалните си потребности с помощта на храната. Именно тя се превръща в негов основен източник на удоволствие. А първото място е отредено на сладките изкушения. Следват преяждането, затлъстяването, повишеното ниво на захар в кръвта и сериозната диагноза – диабет. В резултат на това, дори сладкото – последния източник на удоволствие – се оказва под възбрана.

Психологът Валерий Синелников смята, че организмът на диабетно болните им подсказва буквално следното – „Ти можеш да си доставиш сладост, само ако направиш живота си сладък. Научи се да се наслаждаваш. Избирай само онова, което е приятно за теб. Направи така, че всичко в тоя живот да ти носи радост и наслада".

Световъртежът може да е банално оплакване от морска или транспортна болест, но може да бъде и симптом на различни заболявания, при това доста сериозни. Ако безкрайните походи по лекарските кабинети са останали без резултат, а диагнозата на докторите звучи еднозначно – „Здрав сте!" – полезно е да поразсъждавате от гледна точка на психосоматиката.
Възможно е обстоятелствата в живота ви в последно време да са такива, че да се чувствате като в истинска въртележка. Или буквално да ви се вие свят от онова, което се случва около вас. Възможно е така стремглаво да сте се издигнали по служебната стълбица, че да сте се оказали на главозамайваща височина. Но ако в същото време смятате, че сте спокоен човек, отговорен и свикнал с ритъма на живота, то този световъртеж може действително да ви създаде напрежение. В такъв случай е добре да се запитате, кое за вас е наистина важно и да се съсредоточите върху него. Един любопитен факт – от световъртеж е страдал и Юлий Цезар, който обичал да прави по няколко неща наведнъж.

Косопадът също може да възникне по множество причини. Генетична предразположеност, хормонални нарушения, и разбира се, стрес. Често започваме да губим косите си след тежки преживявания или неврен срив. Това може да се случи след загуба на близък човек, раздяла с любим, финансов крах.
Ако постоянно се обвиняваме за случилото се, отчаяно съжаляваме за това, че загубеното няма да се върне, ние се държим така, сякаш „скубем косите си". Стремителното оредяване на косите говори за това, че нашето тяло ни подсказва – „Време е да пуснеш всичко остаряло и излишно, да се сбогуваш с миналото". Тогава на негово място ще дойде новото. В това число и новите коси.

Невралгията на троичния нерв предизвиква болка, която с право се счита за една от най-мъчителните, известни на човечеството. Троичният нерв – пети от 12-те двойки черепно-мозъчни нерви, отговарящ за чувствителността на лицето. Как се обяснява това от психосоматиката? Ето например, вие не одобрявате формата на краката си, размера на талията си, но това са недостатъци, които е лесно да се коригират с облеклото. Лицето обаче е винаги на показ, а освен това върху него се отразяват всички наши емоции. Не винаги ние бихме искали да четат по лицето ни, затова често се опитваме да го скрием. С фалшиви маски, изкуствени усмивки, лъжлива сериозност и заинтересованост по проблем, който изобщо не ни касае. С една дума – правим „добро лице" в една „лоша игра". И как реагира то накрая? Несъответствието между истинското ни изражение и поставената „маска", която ни прикрива, довежда до постоянно напрежение на лицевите мускули. В даден момент нашата вечна сдържаност и любезност се обръщат срещу нас – троичният нерв се възпалява, парадното лице изчезва, а не негово място се появява истинска болезнена гримаса. Излиза така, че сдържайки своите агресивни импулси, усмихвайки се на онези, които с удоволствие бихме шамаросали, ние сами си удряме шамар.

Баналната болка в гърлото, също има своя психологическа предпоставка. Кой от нас не е боледувал в детството си от ангина или остра вирусна инфекция в навечерието на контролно по математика, когато всичко вече ни е „дошло до гуша"? И кой не е ползвал болничен лист, когато е почувствал, че на работното му място някой го е „хванал за гърлото"?
Но преди всичко, болките в гърлото измъчват тези, които по една или друга причина не могат да изразят своите чувства, своята песен на душата. Също и онези, които премълчават и преглъщат обидите. Интересно, че такива хора привидно изглеждат хладнокръвни и безчувствени. А зад тази визия се крие бурен темперамент и в душата бушуват ураганни страсти. Бушуват, без да могат да се доберат по повърхността, засядайки в гърлото.

Разбира се, не всяка хрема е знак на съдбата, не всяка болест е облечена в просто обяснение. Но когато призваните лекари не могат да облекчат нашите страдания, когато никой не може да даде отговор на нашите въпроси, тогава си струва да се вгледаме в себе си и да се замислим, не са ли нашите проблеми следствие на застинали обиди, на неотговорени емоции, на кънтящи страхове?
Не заставят ли нашите неизплакани сълзи самото ни тяло да плаче?

Връзката между тялото и психиката е неоспорима, и единствено хармонията помежду им може да направи хората наистина здрави. Грижете се себе си, с любов!

Автор ~ Славолюб Богач, психолог
Източник ~ Uduba.com, илюстрация ~ shortink.deviantart.com

Как плаче тялото ни заради неизплаканите сълзи | Част 1

11847 Преглеждания