За благото на деня и почивката на нощта ~ съветите на жената, която лекуваше с помощта на природата

Пропуснатият изгрев

Денят на здравия човек се формира така: денят настройва човека към труд, залезът сменя настроението към отдих и часове за лично щастие, след което идва сънят. Всеки здрав човек само няколко часа след свършване на трудовите задачи го „тегли леглото”. С тази форма на живот този човек заспива моментално и сънят му е лек, плътен и бърз. Той спи без сънища, хъркане, бълнуване, без да се върти в леглото. Той се наспива бързо. Когато се събуди сутрин, той има впечатление, че нощта е преминала за час.

Докато мракът, тъмнината приспива, първата слаба сутрешна светлина събужда. По вътрешните „телефончета” на организма е съобщено, че мракът се е вдигнал и съзнанието е вече нащрек. Отвори ли очи този човек, за него денят вече започва. Докато залезът буди смесени чувства, изгревът на слънцето винаги буди радост. И това е напълно естествено, защото тягостният мрак е преминал, а непрекъснатата работа може да бъде продължена. Денят идва с цялата своя благодат, с веселите багри и кипеж на многопосочния живот. С деня идва и топлината. Сънят е влял в цялото тяло нови енергии, нови сили. Протягат се ръцете, краката, вдишва се от концентрирания ароматен сутрешен въздух. Гърдите се пълнят с благодатни енергии и по тялото се разливат вълни от енергия и топлина.

За човек, който живее в близък контакт с природата, всичко това е близко и познато. Здравият човек инстинктивно приветства изгрева. Някъде дълбоко в него сякаш се пее някакъв химн, песен без думи, но със съвършена хармония. Човекът е рожба на слънцето, той не може да съществува без него и затова с изгрева на слънцето той се радва на своя покровител. Здравият човек обича слънцето, обича да наблюдава красотата на изгрева, стреми се да бъде на открито, когато първите лъчи заливат Земята. Очите са отправени към бързо сменящите се мигове на игра на светлини и сенки, съчетани със сутрешната омара, която бързо изчезва. Очите търсят да видят хубавото, те са ненаситни, сякаш искат да погълнат тази красота, за да обогатят душата. Човекът се ражда с тази вечна жажда за красота, особено изявена в децата. Душевният мир на човека след нощния покой е в истинско равновесие и червените багри на изгрева и на залеза събуждат радост, защото обагрят всичко наоколо. Хората от големия град знаят малко за тези красиви моменти, дадени ни от големия художник природата.

Здраво формираният човек е весел по природа той и сутрин, и вечер е зареден с положителни душевни импулси. За него песимизмът е чужд. Ставайки сутрин той бърза да отмести спуснатото перде, за да се срещне с проявите на живота, със слънчевите лъчи, с външната въздушна среда, с космичните сили, които по някакъв вътрешен усет чувства. Това е здравият човек, чиито инстинкти не са покварени, у когото всички функции работят с пълния си капацитет. Този човек е радостен и щастлив без богатства, пари, високо социално положение - той е щастлив от нищо и за нищо. Той е щастлив, че е жив, че е здрав, че може да разгърне своите сили и да поработи по душа, опивайки се от стихията на своя труд и творчеството, което разгръща. Животът с неговото многообразие го зашеметява, динамиката го увлича.

Ако се огледаме обаче, ще се сблъскаме сериозно със съвсем други прояви. Ще видим хора, за които вечерните часове са часове за работа, часове, в които този човек се чувства най- буден, най-пълноценен, когато мисълта му е най-ясна и интензивна. Това е човекът, който обръща нощта в ден и за сън не може да се мисли. Има и други хора, които спят със сън, който не може да се каже, че е сън. Цялата нощ те са полубудни, въртят се от една страна на друга, леглото им е винаги неудобно, през цялата нощ от тяхното легло се чуват всевъзможни звуци като хъркане, хриптене, мърморене, възклицания, въздишки, стонове и пр. Техният сън е все накъсан и за тях нощта е безкрайна. Често тези хора се успокояват едва в сутрешните часове с първите светлини на зората. Още по-често явление е човекът, който спи, но не може да се наспи. Нощната му почивка е безкрайна с много часове. Но чудното е, че въпреки продължителния сън този човек се събужда неотпочинал и уморен, неработоспособен в истинския смисъл на думата. При този човек здравето вече не е в необходимата пълноценна форма. Често той се отчита здрав, защото болестното състояние не е дошло до характерните симптоми, но задължение на всеки е сам да си направи заключения за състоянието на своята собствена „машинка”.

Всеки е наблюдавал как се събуждат болните, които вечно се оплакват от мигрена или някакво друго хронично страдание. Те дълго се търкалят в леглото, едва свалят краката си един по един, обуват чехлите си и се гътрят по стаята с натежали крака, с рошава глава, с подпухнали очи и тъжно изражение на лицето. Няма и помен от жизненост, деловитост или желание за работа и движение. Тази картина обаче се наблюдава и при хора, които все още нямат никакви оплаквания. Много от младите хора, събуждайки се сутрин, не само че не им се става, нито чувстват нужда от движение и динамика, а точно обратното - те са намръщени, меланхолични, потиснати или раздразнителни с лош цвят на лицето, без ни най-малко желание за работа. На тези хора

главата в момента като че ли е изпразнена от каквато и да е мисъл, те не могат да мислят за нищо, всичко ги дразни и им причинява мъка. За себе си казват, че са здрави, но дали това е така? Те не искат и да знаят, че на света съществуват красиви изгреви, че вън въздухът е ароматен, че целият птичи свят чурулика и с радост посреща слънцето и зората. Проблемът на тези хора е, че функциите, чистотата на тъканите, хармонията между физическата и душевната същност са нарушени. Дали това не е тъжното първо действие на болестта, за което говори д-р Залманов, когато процесите в организма се развиват все още безсимптомно? В действителност човек е вече болен, но поради това че все още нищо не го боли, той се отчита като здрав. В същото време нашата умна майка Природа ни изпраща сигнали и ни предупреждава по най-деликатния начин. Всяко отклонение от здравата форма, за която споменах по-горе, вече говори за нарушаването й. Има ли смущения в съня, отклонения от нормалното здраво душевно състояние с депресии, лоши настроения, нервност, има ли подпухване на очите сутрин, отклонения в здравия цвят на кожата на лицето като бледост, сивкавост, повече червенина от нормалното, кафяви петна и пр., тъга, недоволство и т. н., значи вече има нещо. За същото това нещо говори и липсата на апетит, нежеланието за работа и движение, също понякога и големият апетит, стигащ до лакомия.

Това са страници от книгата на природата. Който умее да ги прочете, ще може да научи много. В сутрешните часове при токсично състояние на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди отвращение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, докато не почисти отпадъците. Часовете сутрин са часове на чистене. Точно сутрин кръвта е претоварена с най-много отпадъчни субстанции и организмът прави усилие те да бъдат елиминирани. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава вече нова задача за нейното преработване и усвояване. Веднага спира започнатият процес на очистване и елиминиране. Може да се отмине не само закуската, а и обяда, но изчака ли се, апетитът ще дойде. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните материали, толкова повече часове са необходими за справянето им с тях. При такова състояние единственото, което организмът приема, е чиста вода. Това нежелание за приемане на храна може да продължи няколко дни и в един момент желанието за приемане на храна се връща и човек се разведрява. Тези няколко гладни дни напълно възстановяват вътрешната чистота и нарушеното вътрешно равновесие.

В миналото българският народ по вътрешен природен усет е практикувал от време на време тримиренето, и е приемал само вода от три до седем дни за здраве. За здраве нашия народ имаше и постите, които се провеждаха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред минаваха на растителна храна в намален рацион, от която изключваха всички храни от животински произход и мазнините. Постите бяха отчитани не само като здравословна мярка, но и като възпитателно средство. Тези мерки ликвидират болестта още в самото й зараждане, а лекарствата стават излишни. Осъществява се профилактика напълно по пътищата на самата природа. Всеки трябва да знае, че в човека е вложен природен инстинкт, който безпогрешно може да го ръководи, но неговото задължение е да се научи да го разбира и да се вслушва в съветите на майката Природа.

Особено лошо се отразява на децата ограничаването на движението. За да се осъществи пълно и нормално развитие, детето трябва да се остави на свобода без диктата на някой невеж възпитател. Детето още о-т най-ранните си години трябва да привикне с труда, движението, спорта, гимнастиката, екскурзиите. То може да не прави гимнастика, но ако види своите родители, че се разведряват с нея и че тя е част от дневните задължения - приятно и весело занимание, впоследствие детето вече ще знае, че това е една от радостите на живота и ще се стреми към нея. Обработи ли се в него стремежът към движение, то неусетно развива жизненост за цял живот. Този човек вече не може да живее статично и работата за него е винаги желано действие.

Хората трябва да се научат да живеят според законите на нашата майка Природа. Да се храним с храната, която ни дава тази природа, без да се съобразяваме много с кулинарните книги. Да се научим да се съобразяваме с нощта и деня, и да следваме ритъма, даден ни от векове, дълбокия ритъм на природата: РАБОТА - ПОЧИВКА.

Здравият човек винаги има усет за момента, когато трябва да се насочи към леглото си, за да получи необходимата нощна почивка. Ако този усет липсва, човек трябва да се замисли и да предприеме мерки навреме. Корекцията може да бъде направена винаги, на каквато и възраст да е човек. Осъществим ли този природосъобразен ритъм, даден ни от самата природа, още с първите лъчи на слънцето ще се събужда и желанието за живот и за движение.

От книгата „Дишане, хранене, здраве” на Лидия Ковачева (книгата включва нейни доклади, изнасяни в периода 1972 - 1984 г.), изд. Кибеа