„Човек, който постоянно е отрицателно настроен към живота, е човек, който е започнал след залез слънце да обръща внимание на лошите събития.”
Как неразрешените проблеми в живота ни, неспособността да се отпускаме, дневната дрямка и отрицателните мисли пречат на пълноценния сън и ни разболяват? Отговорите дава Ноел БАТЪН – специализирал в областта на автоимунните болести и разстройствата на централната нервна система, основател на един от най-големите медицински центрове за природолечение в Куинсланд, Австралия.
(„Night and Sleep”, Evelyn de Morgan, 1878)
Заспивайте с мисли, насочени към планиране на положителни цели.
Винаги мислете за живота с добро и положително отношение. Ако мислим за добрите резултати от изминалия ден и как можем да ги увеличим в утрешния ден, нашият ум ще ни помогне да постигнем дълбок сън, за да подготвим организма си за утрешния ден. Ако се съсредоточим върху провалите и се опитаме да измислим начин как да ги поправим, мозъкът отново ще предизвика дълбок сън, защото се съсредоточаваме върху цел и резултат, които са себеутвърждаващи и положителни. Само когато мислим за нашите неуспехи с отрицателно отношение и недоволство, умът ни ще бъде обременен и разтревожен през цялата нощ, а имунната ни система няма да има никакъв импулс да укрепи и възстанови организма ни за предстоящия ден. Отделянето на всички хормони, които водят до дълбок сън и емоционално въодушевление, се предизвиква от положителни мисли за постигане на вашите цели, когато заспивате. Дори натрупването и съхраняването на енергия се осъществява по време на сън и се контролира от мислите, които ни владеят, когато заспиваме. Натрупването на “енергия” зависи от мислите, които ни изпълват, когато заспиваме. Когато заспиваме, имунната система ни изчаква да обмислим нещата, които сме планирали за утре. Ако мислим за физическа работа, съдържанието на гликоген в черния дроб и мускулите ще се увеличи до високи нива. Ако планираме да седим на бюро и да вършим умствена работа, нивото на натрупване на гликоген ще бъде минимално, но организмът ни ще се презапаси с хормоните за мозъчната активност. Колкото по–подробно обмисляме плановете си по времето, когато заспиваме, толкова по-големи ще бъдат запасите ни от енергия на следващия ден.
Дълбокият сън изисква по–голямо количество кислород от необходимото в будно състояние.
Някои хора изпитват твърде кратки състояния на R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън веднага след като заспят, но основното време, през което се преживява дълбокия сън е около един - два часа след полунощ всяка сутрин и продължава от тридесет минути до два часа. През това време тялото използва повече кислород, отколкото в будно състояние, тъй като процесите на възпроизвеждане и лечение изискват изобилно количество кислород. Редовните упражнения за разширяване на белите дробове и спането на отворен прозорец през нощта ще увеличат притока на кислород, необходим по време на състоянието ни на R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън. Ето защо, вярването, че дълбоките вдишвания на свеж въздух на отворен прозорец подобряват ефикасността на съня, е било разпространено и утвърдено през първите години на 20 век.) Нашето емоционално състояние определя нашите дихателни способности
Ако сте щастливи и само за миг се почувствате потиснати, ще усетите как дишането ви отслабва, и обратно - ако сте потиснати и започнете да се изпълвате с положителни и щастливи мисли, ще почувствате как тялото ви се изправя и започвате да дишате малко по–дълбоко.
Кислородът е живот, а вдъхновението /”вдишването”/ се ражда от “любовта към живота”. Нашият ум преценява и определя количеството въздух, което искаме, в зависимост от това колко искаме да живеем. Най–първата и начална реакция, която настъпва, когато изпитваме недоволство от живота или депресия е свиването и намаляването на дихателния обем на диафрагмата, което от своя страна намалява притока на кислород.
Контролиране на напрежението на нервите
Отличителната разлика между хората, които нямат проблеми със съня и винаги са пълни с енергия, и хората, които по цяла нощ се въртят и не спят пълноценно и същевременно са в състояние на летаргия почти всеки ден, е контролът върху нервите. Най–често срещаното оплакване, на което съм се натъквал при консултации и прегледи, е проблеми със съня и често свързан с тези проблеми коментар е: “Никога не мога да се отпусна, просто съм такъв човек”.
“Нашият фокус” на внимание определя начина, по който се чувстваме. Нервите функционират чрез множество различни сигнали, изпратени от невроните, които контролират действието на йоните и химичните вещества, осъществяващи всеки процес в нашия организъм. Тази функция действа в голяма степен подобно на една електрическа система под напрежение и като всяка електрическа система тези сигнали работят чрез вибрации. Ние имаме възможността да се радваме на изкуството на разтоварването и почивката, като в същото време оставаме толкова активни през деня, колкото желаем, при условие, че съсредоточим част от вниманието си върху разтоварването и почивката.
Причината за неспособността на някои хора да се отпуснат и да се разтоварят по всяко време е, или че са израснали в утробата на майки, които никога не са се научили да се отпускат, или че сами са научили нервната си система на неспособността да се отпуска, като са се тласкали и привиквали винаги да работят и да бъдат под напрежение. Малко хора осъзнават, че за умственото и физическото здраве е изключително важно редовно да имат един ден на пълна почивка всяка седмица. Ако умът не си позволява този лукс, той губи връзката си с биологичния цикъл на седмичната си програма и по този начин губи времето за възпроизвеждането и натрупването на хормоните, йоните и енергията, нужни за всяка седмица. Ние всички сме изпитвали чувството, когато трудно можем да си спомним кой ден от седмицата е, след като сме работили без почивка през целия уикенд. Ако сме живели по този начин в продължение на години, можем да унищожим паметта си и способностите й на стари години.
Да работим както трябва, когато трябва да работим, и да си почиваме, както трябва, когато е време за почивка. Спазването на правилата на различията “работа–почивка” помага за ефикасността на хормоналната система, паметта и двата стадия на съня. Когато слънцето залязва, гаснещата светлина на деня предизвиква намаляващо отделяне на някои от хормоните на физическата активност (адреналин, ацетил-холин и други) и повишаване на хормоните на разтоварването (мелатонин и допамин). Тъй като отпускащите хормони подпомагат и паметта, нашето съзнание автоматично се задейства и си спомня преживяванията ни от деня, докато слънцето отплава на хоризонта. Колкото повече се стъмнява, толкова по-склонни сме да се отдаваме и връщаме към преживяванията си от изминалия ден. Поради тази причина нашата памет работи по–добре, когато се отпуснем, затворим очи и си представим образно това, което желаем да запомним. Положителното отношение след залез слънце създава положителна личност. Тъй като силата на хормоните на паметта се увеличава при залез слънце, отношението към света и живота, което проявяваме след залез слънце продължително време, най – накрая ще се превърне в част от нашата личност и характер. Човек, който постоянно е отрицателно настроен към живота, е човек, който е започнал след залез слънце да обръща внимание на лошите събития и негативното от деня и този негов навик е продължил повече от дванадесет месеца. (Това негово отношение и навик са преживели един и същ сезон два пъти).
Смяна на студено и топло
Съществуват множество противоположности в природата на нашия организъм, които трябва да бъдат поддържани в равновесие, за да се запази жизнеността ни и на стари години. В диетата си трябва да поддържаме баланс между калия и натрия, за да доставяме енергия на положителните и отрицателните електрически импулси на нашите нерви. За поддържането на ефективността на хормоналната ни система, трябва редовно да излагаме тялото си на горещо и студено, за да не загуби то способността си да реагира правилно и ефективно на климатичните промени в различните сезони. Колкото по–силни са реакциите на нашите нерви при такива въздействия, толкова по–голямо ще бъде съпротивлението на организма ни към бактериите, типични за различните сезони.
Функциите на нашето здраве се регулират от биологичния часовник в нашето съзнание. Тъй както природата притежава собствен часовник и механизъм за отчитане и реагиране на времето, за да следва смяната на деня и нощта, лятото и зимата, тя ни е дарила със същия часовник, който реагира на всички тези събития.
Причината организма ни да има лимфи и потни жлези е, че функцията на потенето може да премахва нежеланите и вреди отпадъци от нашия организъм и да подсилва имунитета ни. Колкото по–лошо се храним, толкова повече вредни остатъци от храна трябва да бъдат елиминирани от нашите лимфи чрез функцията на потенето. Терапиите с горещи и студени бани и привикването на стомаха да се отпуска стимулират съня.
Не трябва да лягаме да спим през деня
Функциите на мозъка ми, отговарящи за съня, работят най–добре, когато не са объркани кога и къде да спи организма ни, ето защо е добре полягваме за сън, само когато възнамеряваме да спим пълния си нощен сън. Ако искаме наистина да стимулираме естествените ни мозъчни функции да работят най–добре, трябва напълно да избягваме да лягаме в хоризонтално положение по каквато и да е друга причина, освен при лягането си да спим нощем. Използването на хамак, възглавница, шезлонг или кресло с подвижна облегалка, нагласени на ъгъл приблизително до хоризонталното положение, ще бъдат достатъчни за да си подремнете по обяд, но в същото време да избегнете пълното хоризонтално положение, което организмът свързва само с пълния нощен сън.
Биологичният цикъл в нашия мозък се научава да свързва цикълът на съня, продължаващ приблизително девет часа, с хоризонталното ниво на церебралногръбначни флуидите в мозъка по време на сън. Този ефект на биологичния часовник на мозъка по време на сън действа подобно на мехур на духовно ниво. Когато положим тяло в леглото и глава на възглавницата и заспиваме през нощта, часовникът в нашия мозък свързва мисълта за редовния нощен сън с нивото и теглото на флуидите в мозъка ни. Ако редовно си полягваме за кратка почивка или сън през деня, както лягаме за съня си през нощта, ние объркваме асоциацията на мозъка ни със състоянието на мозъчните флуиди, което е характерно за пълния нощен цикъл на съня.
Спалнята ви трябва да бъде уединена като място за възстановяване и релаксация. През деня трябва да избягвате и спалнята си стая. Четенето на вестници, гледането на телевизия или вършенето на други любимия занимания не трябва да се превръща в част от това пространство и място в къщата, което трябва да е предназначено само за жизненоважния себелекуващ процес на съня.
Предпочитанието ни да спим само в нашето собствено легло е подсъзнателен импулс. Мозъкът ни свиква с леглото като място, което е предназначено за изцеление, защото основният смисъл на пълният нощен сън е да възвърне пълноценността и идеалното състояние на нашия организъм. Ето защо, когато сме болни, е нужно и приемливо да останем в леглото си през целия ден, тъй като това е основно място, което нашата имунна система свързва с възпроизвеждането на нашите клетки /митозата/ на подсъзнателно ниво. Когато сме в чуждо и непознато легло, подсъзнателно сме на щрек и под тревога, което може да попречи на осъществяването на функцията на митозата. Подсъзнанието ни е всемогъщо, когато ни подтиква да правим това, което е най–добро за нашето щастие и благосъстояние. Този импулс да спим само в нашето собствено място, в “нашите владения” в същността си е част от нашата интуиция, защото тя е гласът на нашата душа, която е предназначена да ни води натам, където се чувстваме най–спокойни и сигурни, за да можем да се възраждаме и да възвръщаме идеалното си състояние.
Освободете се от миналото и незавършените работи
Мислите на недоволство, гняв, самообвинение, вина или ниско самочувствие пречат на постигането на дълбокия R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън. Би било по–правилно да опиша лечението на нашите потиснати и заключени чувства и преживявания като “завършване” /приключване/ на миналото като нещо различно и противоположно на “освобождаването” на преживяното в миналото, представляващо така наречената “освобождаваща терапия” при психологическите консултации. Без да завършим преживяванията и спомените си за това, което сме изпитали в миналото, те не могат да бъдат “архивирани” в библиотеката на нашата дългосрочна памет.
Ние сме устроени така, че трябва да завършим и изживеем докрай всяко нещо в нашия живот, за да можем да постигнем мъдрост. Ако веднъж се справим с нашите потиснати чувства и преживявания и се научим от тях, те могат да продължат пътя си към складовете на паметта и Амигдала и мозъчната кора ще се освободят от товара си, а функциите на нашата памет и биологичния ни часовник ще възвърнат идеалната си форма. Ние сме устроени по такъв начин, че не можем да продължим “щастливо” напред в бъдещето, ако отказваме да изживеем напълно и да приключим миналото.
С други думи, ако отказваме да се изправим лице в лице и да приключим напълно с неразрешените ни проблеми и преживявания от миналото и така да се поучим от тях и да станем по – мъдри, ще предизвикаме в нашия организъм реакция, която ще му попречи да функционира правилно и да натрупва достатъчно енергия, с която да продължим напред.
Доказано е, че част от причините при всички здравословни проблеми, предизвикани като естествена реакция на организма, са потискане на чувствата, отдавнашни проблеми със съня и неправилно функциониране на биологичния часовник. Ако можем да въздействаме на тези три области на нашето устройство, можем да започнем да преодоляваме болестта и да постигнем най–високата производителност на енергия на организма ни. Колкото повече “незавършени дела” натрупваме, толкова повече пречим на любовта, съня и растежа. Когато сме се вкопчили в чувства като неспособност за прошка или чувството на вина, нашето съзнание постоянно ни ръчка с натяквания, които ни пречат да спим, за да ни накара да разрешим неразрешената ситуация.
От ”Прекрасен сън - изобилие от енергия”, Ноел Батън
Картина: „Night and Sleep”, Evelyn de Morgan (1878) - commons.wikimedia.org
