Писател, психолог, кандидат на техническите науки, разработил „Метод за осъзната личностна трансформация“, Александър Свияш вярва, че всеки носи отговорност както за своето здраве, така и за своите болести. „Време е да се замислите, как сте си докарали заболяването, от което страдате, и за какво ви е притрябвало. Та нали обикновено с лекота се отърваваме от ненужните вещи? А щом болестта не ви напуска, значи вие по някакъв начин я задържате в себе си, без дори да подозирате това“, споделя Свияш в книгата си „Здравето е в главата, е не в аптеката“. Как се „поръчват“ заболявания и има ли изгода от това да си болен, споделено от бестселъра на известния руски писател и психолог.
(„Больная“, 1886 г., Василий Поленов, Третьяковская галерея)
Как се поръчват заболявания
Един от източниците на заболявания, който възниква поради наличието на „боклук“ в главите ни, е несъзнателната поръчка на болест. На кого е нужно това? - ще попитате вие. Оказва се, че почти на всички. Често заболяването ни носи не само болка и други неприятности, но едновременно с това служи като източник на доста голяма изгода.
Болестта носи конкретна полза
Най-често си „поръчват“ болести децата. Детето се нуждае от много душевна топлота и от грижите на родителите си. А те могат да бъдат постоянно заети с изясняването на взаимоотношенията си или с някакви свои дела (бизнес, учене, хоби). Как може детето да привлече вниманието на родителите си? То има само един изход - да се разболее, и го използва активно. Разболее ли се детето, родителите оставят всичките си дела и се занимават с него - целта е достигната. Но този метод се използва активно и от възрастните. Не искате да отидете на неприятна за вас среща, но не виждате възможност да избегнете това - организмът ви се притича на помощ. Вдигате температура (понякога за 2-3 часа) и с чиста съвест си оставате в къщи - къде ще ходите с температура?
Но това е простичък: случай, а понякога се поръчват болести за много години и никоя медицина не може да ги излекува, тъй като те са ви необходими.
Болестта като начин на живот
Например пенсионерите често боледуват, тъй като болестта им дава занимания - трябва да се ходи лекари, да се спазва режимът на приемане на лекарства или процедурите. Това им дава обширни теми за общуване с останалите болни - какви нови лекарства са се появили, как протича заболяването при познати как се отнасят лекарите към болните и т.н. В крайна сметка животът се изпълва със смисъл, човекът чувства, че не бездейства, чувства се необходим, полезен член на обществото. Дори се появяват известни основания за гордост, ако неговата болест е по-сложна и по-трудно излечима, отколкото при другите. А с какво би се занимавал, ако е здрав? На това занимание посвещават много години млади съпруги на богати мъже. Първите 10-15 години от семейния живот тези изключително активни и дейни жени посвещават на възпитанието на децата. Но след това децата, за съжаление, порастват и не се нуждаят вече от непрекъснатите грижи на майка си. Нещо повече, те започват да избягват контрола от нейна страна, като отстояват правото си на собствено мнение и собствени грешки. Ако майката е нормална, тя намалява грижите и позволява на децата самостоятелно да трупат опит за живота. А на нея какво й остава да прави? Добре е, ако се е научила да обича себе си и е готова да отделя много време в грижи за външността и здравето си. Но в случай че родителите й са й внушили, че „човек е роден, за да работи“, как да живее по-нататък? Да работи не може, квалификацията й отдавна е пропиляна, а и няма за какво - мъжът й печели достатъчно. А енергията кипи в нея, има нужда да се излее навън. Някои жени в подобна ситуация започват да си изясняват взаимоотношенията със съпруга си и след известно време пред тях възниква обширно поле за изява - в търсене на нов мъж, работа, апартамент и т.н. Ако жената е достатъчно умна, тя не безпокои съпруга си. Но все пак трябва да се върши нещо! Тя упорито търси нова област, в която да вложи енергията си, и организмът й се притичва на помощ, Като я спасява от натрупалия се стрес. Той й „поднася“ излишни килограми или някакво сложно заболяване и тя героично се хвърля в битката с новия враг! Ура, вече има с какво да се занимава! И пази Боже да отслабне или да оздравее, тогава животът й отново ще изгуби смисъл.
Болестта ни кара да се чувстваме значими
Друг вариант е ситуацията, при която доскоро известен и преуспяващ човек остава без работа. Спортист, актьор, обществен деец или политик:, след като достигне върха на славата, често остава без работа в доста млада възраст. С какво да се заеме човек, който е свикнал с вниманието и преклонението на масите, с общуването със знаменитости? Да се захване с нещо обикновено? Душата му няма да се примири с това. И човекът се разболява, но не от обикновена, стандартна болест, а от особена, която никой не може да излекува (понякога това прераства в психично заболяване). Отначало той се лекува в кварталната поликлиника, след това в градската болница, след това го насочват към някой специализиран институт, където с болестта му се занимават светила в областта на медицината. Ето че той отново се намира в центъра на вниманието, занимават се с него, съчувстват му, с него общуват знаменитости. Дори и да го боли, той отново е създал за себе си онзи живот, към който се стреми. Чувството за собствената му значимост е напълно удовлетворено.
Болестта като почивка
Още една широко разпространена причина, поради която боледуваме, е когато се нуждаем от почивка. Може би ритъмът ви на работа е твърде напрегнат и не ви остава време за почивка. Може би самите вие сте свободни да се разпореждате с времето си, но вътрешните ви нагласи не ви позволяват да почивате, докато останалите работят. Вие работите, работите, работите и не виждате възможност да спрете този непрекъснат бяг на живота. Искате да направите почивка, но не намирате подходяща възможност да осъществите това свое желание. И тук на помощ ви се притичва организмът, чиито ресурси наистина са изтощени. Вътрешната ви поръчка е изпълнена. Получавате поредното остро респираторно заболяване или нещо подобно и с чиста съвест си почивате седмица-две. Ако я нямаше вашата вътрешна „поръчка“, то организмът ви би влачил своя товар без всякакви ОРЗ. В крайна сметка, ако разполагате с големи ресурси енергия, бихте работили много години — така всъщност работят много хора, запленени от работата си. Те нямат време да се разсейват и организмът им не си позволява да боледува, реализирайки вътрешната поръчка на собственика си: няма време за дреболии, трябва да се работи.
Понякога на помощ на родителите идва организмът на техните деца - детето се разболява и осигурява на майката няколко седмици болнични, за да се грижи за детето. Признак на подобна ситуация е това, че детето обикновено оздравява за два-три дни и майката спокойно може да посвети останалото време на себе си.
Болестта като начин да получиш внимание
Не само децата, но и възрастните понякога имаш нужда да си починат от суетнята и непрекъснатите грижи, иска им се да получат грижи и внимание от страна на близките хора. Във всекидневния живот всички са заети със собствените си проблеми - работа, печелене на пари, строеж на вила и др. В крайна сметка хората, макар че живеят заедно, не общуват помежду си, не им достига взаимно внимание, грижи, интерес към проблемите на другия. Вие търсите начин да получите тези неща и го намирате - чрез болестта. Разболеете ли се, започват да ви обръщат внимание, вечно заетият ви съпруг започва да се интересува как се чувствате и от какво се нуждаете и т.н. А как да получите всичко това без болестта? Това е почти невъзможно.
Болестта като начин да избегнете нещо неприятно
Понякога болестта ви идва на помощ, когато никак не ви се иска да правите нещо. Опитват се да ви изпратят в неприятна командировка, карат ви да се занимавате с нещо скучно и неприятно, обстоятелствата би принуждават да се срещате с неприятен човек.
Болестта като начин да отложите вземането на важно решение
Понякога човек трябва да вземе важно решение - да смени работата си или да се премести да живее на друго място, да сключи брак или да се разведе, да помоли или да поиска нещо, а той все не се решава да направи това. Идеализацията на собственото съвършенство (под формата на страх от грешка) му пречи да вземе окончателно решение. Ако сроковете го притискат, а окончателно решение няма, на помощ му се притича организмът - той се разболява и човекът има пълни основания да отложи срока за вземане на решение още малко.
Болестта като начин за манипулиране на околните
Широко разпространен начин за влияние върху околните е заплахата да се разболеете или даже да умрете. „Ако не направите това, няма да го понеса!“ - Кой не е чувал подобни думи? Обикновено този начин за налагане на собствената воля се използва от слабите хора, които нямат възможност да отстояват мнението си по друг начин. Но този начин е доста ефективен, особено ако заобикалящите ви хора ви обичат и не искат да се превръщат в източник на вашите страдания. За да усилите ефекта, трябва поне веднъж сериозно да се разболеете - тогава за околните вече няма никакво съмнение, че не се шегувате и, искат или не, ще започнат да изпълняват всичките ви прищевки.
Болестта като начин да постигнете целта си
Понякога болестта се използва като последен довод в опита ви да докажете нещо, да постигнете целта си. Например детето иска да получи някаква играчка, а родителите му не я купуват. Трябва само да се разболее, и мнението на родителите за тази покупка веднага се променя - кой би искал да се почувства като изверг, който отказва нещо на болно дете. Друг вариант - изключително независимо дете с всички сили се стреми да се отърве от постоянния контрол на родителите си. Тъй като родителите изцяло контролират детето и не му позволяват да бъде самостоятелно поне в нещо, то за него остава само един начин да се отърве от тях - да се разболее. Никой не би тормозил болния през цялото време, така че детето получава поне за известно време възможността да бъде такова, каквото е.
От: „Здравето е в главата, е не в аптеката“, Александър Свияш, изд. СофтПрес
Картина: „Больная“, 1886 г., Василий Поленов, Третьяковская галерея, commons.wikimedia.org
