„…когато е болнав, той се стреми към по-фрапантно, по-богато модно облекло, за да заблуди света.“

За органичното щастие

Има връзка между облеклото и психиката на човека - когато е болнав, той се стреми към по-фрапантно, по-богато модно облекло, за да заблуди света. Текстилната индустрия е предоставила красиви тъкани за прикриване на неестетичните форми на корема, на ханша, на подпухналите и увредени мускули, и колкото повече са пораженията, толкова повече са приумиците: мъниста, гердани, ластични колани, перуки и т. н.

За истински здравия човек тези неща губят своето значение. Добре оформената жена по вътрешен усет съзнава своята сила и се стреми към семплото. Тя съзнава очарованието си, което й е дала самата природа с красивите коси, прекрасната си кожа. Същото може  да  се каже и за здравия мъж. Те знаят за магнетичната  сила, която се излъчва от здравите мускули, заредени с  богати потенциални възможности, за чара на одухотвореното лице, което грее със стегнатите си форми и красиви изразителни очи. Когато се наблюдава такъв човек, се забравя с какво той е облечен, дотолкова вниманието се грабва от излъчваната хармония - топла и обилна. Той доставя само радост.

Здравата душевна нагласа инстинктивно чувства отрицателното в живота, отвращава се от него и го третира като болезнено явление. Човек, който се стреми към щастие, преди всичко трябва да се вгледа в себе си. За да потърси щастието вън от него, той трябва да го намери най-напред вътре в себе си. Той трябва да има душевен покой, да чувства хармонията на силите в себе си.

Много млади хора се насочват към любовта, защото се чувстват нещастни. Такива хора са с неспокойна психика, раздразнителни, с чувство на някаква неопределена неудовлетвореност, не знаят какво искат и какво им трябва. Те търсят любовта като отдушник. Безспорно това е егоистично чувство, но тук има нещо, което трябва тънко да се разграничи и да не се бърка. Чувства ли се нещастен, потиснат, нервен, човек трябва да знае, че нещо не е в ред. Дори да срещне любовта, тя няма да му даде това, което е мечтал. Той и там проявява черногледство, нервност, придирчивост, които се отразяват зле на неговия партньор и той се стъписва. Такъв човек се хвърля от обект на обект, търси някакъв мираж на щастие, но не го намира. Този човек трябва най-напред да приведе в ред себе си и болезненото си състояние. Той трябва да нормализира вътрешните си функции, да почисти соковете на организма, поправяйки грешките, допуснати във формирания му начин на живот. Поправят ли се тези грешки, се възстановяват и увредените функции. Нормалните и правилни функции възстановяват вътрешното единство и хармония. Върне ли се чистотата на тъканите, се връща и душевното равновесие. Човек с душевно равновесие нито се впуска стремглаво в любовни водовъртежи, нито се лута като еднодневка. Той целенасочено, спокойно търси това, което му е необходимо, и с правилен и безпогрешен усет подбира партньора си. Тук трябва да спомена, че отношението на здравия човек към неговия партньор е здраво и ако партньорът е също със здрава и уравновесена психика, отношенията се развиват съвсем другояче.

На болния човек нещата изглеждат по един начин, докато на здравия - съвсем другояче. Джек Лондон, писател с изключителна интуиция, казва: „Щастливият е щастлив от нищо“. Той е разбрал, е щастието блика отвътре и облъчва целия душевен мир на човека.

Обикновено отделните семейства си имат всяко свой стил и начин на живот. Създава се начин на хранене, на хигиена, отношение между членовете и пр. Поради съвместния им живот обикновено и грешките се затварят в рамките на семейството. Ако майката домакиня е установила здрава, целесъобразна храна и здрав начин на хранене, тя, без да съзнава, за цял живот създава здрави навици в цялото семейство. Създадените здрави навици създават и здрави членове на семейството, в което разцъфтява здрав, дружен и весел колектив със спокойни, уравновесени отношения В такива семейства може да се чуе и песен, и веселба, и шега. Атмосферата е сърдечна и динамична. Там всичко се движи, духът е на висота и има живот в пълния смисъл на думата. Обаче има семейства, където всички са свити в черупката си, наежени, песимисти, мърморещи срещу живота или началниците и съседите. Духът в такива семейства липсва. Там или се мълчи, или се чуват пререкания.

Не е трудно да се даде преценка на причините за тези явления, разяждащи като язва бита на нашето общество. Погрешният начин на живот, погрешните навици в храненето довеждат хората до болезнени състояния, които тровят тяхната психика, след това психиката и на цялото семейство, като същевременно отравят и объркват живота и на здравите хора с лошия си дъх, със злобата, фалша, лицемерието, жестокостта и пр. Там, където принципите на живот са здрави, там духът е делови, бодър и творчески. Това са хора, които обичат труда, не се страхуват от него и на тях може да се разчита.

Когато видите в живота негативни прояви, това не бива да се отдава само на грешното възпитание, а преди всичко на болното тяло, жертва на някакви грешни житейски принципи. Ако постановим правилни принципи в начина си на живот, много неща ще се оправят: егоизмът, бездушието, скъперничеството, лакомията, алчността, кариеризмът, жестокостта, черногледството, песимистичното отношение към живота, разврата, вулгарността и още много такива грозни прояви, излагащи човека като разумно и мислещо същество. Горки казва: „Човек - това звучи гордо“. Когато видиш един пияница, един скъперник, треперещ над парите, не гордост можеш да види, а грозно падение.

Достоевски казва една истина: „Красотата ще спаси света!“ Той е прав, че ние, новите хора, е необходимо да потърсим красотата и да променим живота. Вярно, че е необходима много разяснителна работа, за да се откажат хората от погрешните си навици, и едно от главните неща, които трябва да се реформират като основа, това е начинът на нашето хранене. И тук трябва да доминира скромността и по-малко да се мисли за приумиците на богатото кулинарно изкуство и лакомията. Човекът трябва да знае и как да ходи, и как да спи, и как да работи, да се весели след работа и още много неща, всяко от които допринася за щастието му.

Да се научим да живеем така, както трябва, защото една скръб може да погуби човека и една радост да го върне към живот. Да знаеш правилно да живееш е изкуство. Усвоиш ли го, ти създаваш единната вътрешна хармония в организма си. Вътрешната хармония осигурява здравите функции на органите и тяхното ОРГАНИЧНО ЩАСТИЕ, от което зависи и стабилната душевна настройка, осигуряваща и душевното щастие.

Януари 1977 г.

Из: „Дишане, хранене, здраве“, Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2017 г.
Снимка: bg.wikipedia.org