„Наднормено тегло му осигурява определен защитен слой срещу нелюбезната среда, а яденето става заместител на удовлетворението.“
(Eating Man by Jacob Jordaens)
Болестта като език на душата
Болестните картини са израз на първообраза, който е дълбоко вкоренен в матрицата на действителността. Своя абстрактен израз те откриват в прастарите принципи и техните взаимоотношения. За да установим трайно влияние върху заболяванията, не е достатъчно да предприемем повърхностни козметични промени. Всъщност една картина никога не може да бъде пребоядисана завинаги, защото заложеният в нея първообраз не изчезва съвсем просто. В най-добрия случай болестните картини могат да се разменят в тяхната зададена за определено време рамка. Опасността на алопатичните методи на научната медицина, но също и на т. нар. позитивно мислене се състои в прилагането на химически медикаменти или други подходящи средства само върху повърхностното ниво на иначе дълбоко разположения първообраз. Истинското лечение изисква алтернатива в рамките на предварително зададения първообраз. Ако просто се възпротивим чрез неговата противоположност, това ще създаде краткосрочно облекчение, но проблемът ще ескалира в дългосрочен план.
Битката прави противника по-силен и с течение на времето срещу него трябва да се издигат все по-яки стени. Който лекува с кортизон кожната си екзема, като с магическа пръчка ще я премахне от кожата си, но съответната енергия нахлува в дълбочина – най-малкото в белите дробове – вторият наш контактен орган заедно с кожата. Колкото повече се опитваме да се справим с кожната екзема, толкова повече болестният потенциал нараства в дълбочина – при това еднакво с приложените защитни мерки.
Принципно подобен е случаят, когато опитваме да потушим тъгата си чрез весели приказки и изявления. Заедно с повърхностния пласт от т. нар. положителни твърдения, нараства и депресивният потенциал. След краткотрайното подобрение – всъщност погрешно, но с удоволствие тълкувано по този начин – изместената тема по-късно се проявява на друго място.
Болестните симптоми наистина могат да бъдат разменени с душевни величини или образи на поведение, но последните трябва да са в съзвучие в прапринципен аспект, т. е. алтернативите не бива да произхождат от противоположния полюс, а от същата символна верига. Те трябва по възможност да приличат на своя прапринципен модел иначе казано, да бъдат хомеопатични. За да можем да отклоним енергията към друго, но съответстващо образно поле, е необходимо основно да опознаем образа на заболяването. Понеже едва заболяването всъщност лекува заболелия, той не може да се лиши от него или да го променя според желанието си. Без своя симптом пациентът е нездрав и с нарушено равновесие. Ако е лекуван алопатично, т. е. чрез неговата противоположност, стабилизираното от самата болест равновесие се нарушава отново.
Това състояние може донякъде да се изясни с един пример: който напълнява от нерви, развива симптом, изпълняващ задачата да запази равновесието му. Разглеждано като цяло, това представлява наднормено тегло, което му осигурява определен защитен слой срещу нелюбезната среда, а яденето става заместител на удовлетворението – очевидно по-добър в сравнение със самоубийство поради непреодолима любовна мъка.
Ако алопатично посъветваме този пациент да спазва гладна диета, ще изложим на опасност неговото равновесие. Той ще изгуби дебелата си обвивка, без да има заместител на този защитен слой и без да получи друго удовлетворение. Той не получава най-вече крайно необходимото за него, а именно любов. Видът на тази любов, приета под формата на сладкиш и очевидно минаваща изключително през корема, естествено не е идеалното решение, но при всички случаи представлява някакво третиране на темата. Наистина чрез сладкишите или други „хубави неща” засегнатият не получава онова внимание, за което всъщност става дума, но и това е все пак една форма на внимание. По отношение на неговия проблем гладната диета не би помогнала с нищо. Една хомеопатична намеса би си поставила за цел да предложи на пациента нещо принципно подобно на яденето. На душевно ниво това би била любовта с нейните съответствия в смисъл на задоволство от насладата. Следователно пациентът би трябвало отново да намери обект – ако не човек, тогава нещо друго, което да удовлетвори потребността му от любов. Ако би могъл да осъзнае своето влечение към храната и да яде с истинска наслада, това би било дори по-смислено от пълния отказ. Несъзнателната или полусъзнателна лакомия към сладкиши е наистина подхващане на темата, макар и не на съвсем изискано ниво. Най-доброто разрешение е приучването в любов към самия себе си.
Човек се ражда със своя първообраз, който е съставен от различни подчинени първообрази. Той може да се открие в генетичните заложби, в архетиповете, хороскопа, болестната картина или на други проекционни равнини. В хода на живота този първообраз става актуален в своите различни аспекти. Никой не може да го избегне, той трябва да бъде запълнен, т. е. изпълнен с живот. Ако например някои елементи от неговата структура са опознати и разгледани в дълбочина с помощта на жизнен опит или терапия, то алтернативите за запълването са възможни. Този обмен в обсега на вертикалните равнини представлява шансът, който изведохме от философията на Болестта като път.
Образът на болестта се създава, когато от нивото на съзнанието към тялото се плъзват духовно-душевни теми. Тези теми могат да се пречистят и по обратен път от самите заболявания. При това пътят към изчистените картини на прапринципите облекчава свързаните с него стъпки към други нива на отражение на този принцип. Ситуацията може да се сравнява с изучаването на езици. Ако желаем да научим италиански, испански и френски език, най-лесно би било първо да изучим латински. От тази обща база се облекчават всички останали стъпки. Упорит труд за постигане на партньорство вместо разбиване на бъбречните камъни – това би била препоръчителната терапия, основаваща се на прапринципното мислене. Бъбрекът е подвластен на Венера, както впрочем и партньорството; песъчинките, респ. камъните са подвластни на Сатурновия принцип, към който можем да причислим и упорития труд. На телесно ниво бъбречните песъчинки съответстват на пясъка в скоростната кутия на партньорството. Засегнатите трябва да се разграничат от двата изплъзнали се към телесното принципи - те могат да изберат съответното ниво.
Последвалите от това мислене предложения за терапия са предизвикателни, но все пак принуждават току-що изтласкания встрани неприятен принцип отново да изплува в съзнанието. Ако някой не се съпротивлява срещу определена тема, той няма да я изтласка в сянка. В случай че той е принудил темата да се въплъти в проблем, неговите душевни съответствия също ще бъдат неприятни. Ако обаче не са неприятни, се препоръчва предпазливост. Близко е подозрението, че съответствията не са верни. Вторичните тълкувания на органите и телесните области се удават по-лесно на основата на прапринципите. Обстоятелството, че гърлото има нещо общо с присвояването, се вижда директно от неговата функция и съответните определения като „стисната гуша”, скъперник и др. Връзката на коляното с колениченето и приклякването може да се разбере от самите коленни функции, докато връзката между бъбрека и партньорството по-лесно се долавя чрез познаването на прапринципите. Тя може лесно да се изведе и от самата бъбречна функция, но за това вече са необходими известни медицински познания
Избрано от: „Болестта като език на душата“, Рюдигер Далке, превод Георги Кайтазов, изд. Лик, 1995 г.
Картина: Eating Man by Jacob Jordaens, chinaoilpaintinggallery.com
