Трябва да се възпитават смели и свободни хора, а не роби на лекарствата ♥ Лидия КОВАЧЕВА

Голямо зло е неправилното и лошо тълкуване на първите симптоми на болестното състояние. Лекарят трябва добре да прави разлика между истинското и развиващо се болестно състояние и резултатите от лошото възпитание, когато налице има раздразнителност, депресивност или нещо от този род. Защото често съвсем здрави хора са и груби, и свадливи, и безцеремонни, вследствие влиянието на средата и лошите възпитатели. Във формирането на човешката природа безспорно се намесват много фактори като възпитание, индивидуалност и т. н. Едни са склонни към повече динамика, други към повече разсъдливост, раждат се хора с богати предпоставки, с различни таланти и влечения, но никой не се ражда с нахалство, грубост, скъперничество, жестокост. Това са качества, които в децата липсват, но се развиват впоследствие под влияние на заобикалящата ги среда.

Най-ярко вътрешните смущения са изразени сутрин. Събуждането и ставането сутрин, съпроводено с натежала глава, с липса на дух, на ясна мисъл и на желание за работа е вече сериозен сигнал на природата. Особено е характерен външният вид на този човек. Той обикновено е с недоволен вид, навъсен, подпухнал, блед, с мудни движения, клатещ се от крак на крак. Липсва му дори желание за ядене, но си обяснява това състояние с липсата на храна през дългите часове на нощта. Той решава, че трябва да се подсили. На масата се явяват вече най-разнообразни измислици като кафе, концентрати във формата на сирене, масло, конфитюр, салами и др. С тези неща, разбира се, той постига разведряване, но това става не за сметка на приетата храна, защото нито грам от тази храна не е успяла да се превърне в енергия, а за сметка на възбудното действие върху нервната система. Чаят и кафето са възбуждащи, но не се мисли дали точно това е необходимо за организма, мисли се само за моментния ефект. Такова системно възбуждане на нервната система по този насилствен начин всъщност води до нейното изтощаване.

В сутрешните часове при токсично състояние на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди отвращение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, докато не почисти отпадъците. Часовете сутрин са часове на чистене. Точно сутрин кръвта е претоварена с най-много отпадъчни субстанции и организмът прави усилие те да бъдат елиминирани. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава вече нова задача за нейното преработване и усвояване. Веднага спира започнатият процес на очистване и елиминиране.

Може да се отмине не само закуската, а и обяда, но изчака ли се, апетитът ще дойде. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните материали, толкова повече часове са необходими за справянето им с тях. При такова състояние единственото, което организмът приема, е чиста вода.

Това нежелание за приемане на храна може да продължи няколко дни и в един момент желанието за приемане на храна се връща и човек се разведрява. Тези няколко гладни дни напълно възстановяват вътрешната чистота и нарушеното вътрешно равновесие.

В миналото българският народ по вътрешен природен усет е практикувал от време на време тримиренето - приемал е само вода от три до седем дни за здраве. За здраве нашия народ имаше и постите, които се провеждаха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред минаваха на растителна храна в намален порцион, от която изключваха всички храни от животински произход и мазнините. Постите бяха отчитани не само като здравословна мярка, но и като възпитателно средство. Тези мерки ликвидират болестта още в самото й зараждане, а лекарствата стават излишни. Осъществява се профилактика напълно по пътищата на самата природа.

Трябва да се възпитават смели и свободни хора, а не роби на лекарствата и фанатичните догми. Всеки трябва да знае, че в човека е вложен природен инстинкт, който безпогрешно може да го ръководи, но неговото задължение е да се научи да го разбира и да се вслушва в съветите на майката Природа. Особено лошо се отразява на децата ограничаването на движението. За да се осъществи пълно и нормално развитие, детето трябва да се остави на свобода без диктата на някой невеж възпитател. Детето още от най-ранните си години трябва да привикне с труда, движението, спорта, гимнастиката, екскурзиите. То може да не прави гимнастика, но ако види своите родители, че се разведряват с нея и че тя е част от дневните задължения - приятно и весело занимание, впоследствие детето вече ще знае, че това е една от радостите на живота и ще се стреми към нея. Обработи ли се в него стремежът към движение, то неусетно развива жизненост за цял живот. Този човек вече не може да живее статично и работата за него е винаги желано действие.

За да се оформи един истински здрав човек, той трябва да постигне хармония между физическото си развитие и душевната си същност.  Хората трябва да се научат да живеят според законите на нашата майка Природа. Да се храним с храната, която ни дава тази природа, без да се съобразяваме много с кулинарните книги. Да се научим да се съобразяваме с нощта и деня, и да следваме ритъма, даден ни от векове, дълбокия ритъм на природата: работа - почивка.

Здравият човек винаги има усет за момента, когато трябва да се насочи към леглото си, за да получи необходимата нощна почивка. Ако този усет липсва, човек трябва да се замисли и да предприеме мерки навреме. Корекцията може да бъде направена винаги, на каквато и възраст да е човек. Осъществим ли този природосъобразен ритъм, даден ни от самата природа, още с първите лъчи на слънцето ще се събужда и желанието за живот и за движение.

Посрещнали красотата на изгряващото слънце, със същото радостно чувство ще отчетем и успешния си трудов ден, задоволени от това, което сме направили за нас и за другите.

Март 1975 г.

От: „Дишане, хранене, здраве“, Лидия Ковачева, изд. Гуторанов, 2007