Отношенията между лекар и пациент напомнят по-скоро отношения между господар и роб | Д-р Робърт Менделсон

„Чудото на излекуването, с участието в което се гордеехме аз и моите колеги, се превърна в чудо на осакатяването.“

Публикувана през 1979 г, книгата на д-р Робърт Менделсон (1926-1988) Признанията на един лекар-еретик“ провокира изключителен отзвук сред читатели и критици. Разнищвайки пороците на съвременната медицина от позицията на здравия разум, изтъкнатият американски педиатър споделя убеждението си, че практикуваните методи на лечение много често се оказват по-опасни от болестите, които са предназначени да лекуват. Д-р Менделсон критикува тежките недъзи на конвенционалната медицина и системата, която я налага силово на хората, на които тя уж трябва да помага. И има доблестта да ги посочи. В книгата си, написана с изключително човеколюбие и житейска мъдрост, д-р Менделсон съветва да вярваме повече в изумителните възможности на човешкия организъм за самоизлекуване, вместо да се доверяваме сляпо на медицинската наука и лекарите.

(Self portrait with Dr Arrieta, 1820, by Francisco Goya)

Признанията на един лекар-еретик

Лекарят, олицетворяващ някога силите на доброто, започна да олицетворява силите на злото. Медиците отидоха твърде далеч, предприемайки извънредни мерки в съвсем обикновени ситуации; Съвременната Медицина отслаби и поквари самото умение да се справя с критичните ситуации. Чудото на излекуването, с участието в което се гордеехме аз и моите колеги, се превърна в чудо на осакатяването.

Отношенията между лекар и пациент напомнят по-скоро отношения между господар и роб, тъй като лекарят изисква от пациента пълно подчинение. В такава обстановка не може да се надявате на равностоен обмен на мнения. Професионалната отчужденост кастрира чувствата на лекаря, а неговият вътрешен свят е неспособен да възприеме обикновените човешки отношения и ценности. Лекарите рядко общуват с други хора от някаква друга позиция, различна от професионалната.

Доколкото амбициите на лекарите ги издигат във висшите класи, там именно лежат и техните интереси. Нещо повече, лекарите причисляват себе си към каймака на светското общество. Стилът на живот и професионалното поведение на лекаря подбуждат към деспотично мислене, затова неговите политика и икономика са предсказуемо консервативни. Повечето лекари са бели и богати мъже и малко неща способстват за тяхното плодотворно общуване с цветнокожи, бедни и дори с жени. Дори ако лекарите са по произход от групата на последните, те рядко се връщат обратно, за да служат на тези хора и да ги поддържат. Те също стават бели и богати мъже! И започват да се отнасят към своите бивши побратими със същото това бащинско високомерие и користолюбие, както и другите лекари.

Когато ме питаха, къде лекарите придобиват тези лоши навици, аз обикновено отговарях - в медицинските университети. Сега аз разбирам, че това е ставало много по-рано. Още по времето, когато младите хора се подготвят за кандидат-студентски изпити, те успяват да се натъпчат с вирусите на мошеничеството, конкуренцията, борбата за по-висока длъжност - всички хитринки, които, както те добре знаят, ще им потрябват след постъпването в медицинския университет. В края на краищата, нашата университетска система е построена по подобие на медицинските училища, а системата за следдипломна квалификация - по подобие на университетите.

Правилата за постъпване в учебно заведение, основани на „количествено" тестуване и на навика да се разчита на средния бал от атестата, вече гарантират, че от студентите ще излязат лоши лекари. В медицинските университети прониква определен тип личност - човек, неспособен и нежелаещ да общува с хората. Тези „избраници" са най-податливи на авторитарното влияние на жреците на Съвременната Медицина. Тях ги принуждават да преуспяват, но на тях не им стигат воля и честност, за да окажат съпротива. На йерархията на властта са нужна студенти, които ще преминат обучението си пасивно, задавайки само тези въпроси, на които на преподавателите е удобно да отговарят. Обикновено, това означава да се задава всеки път само по един въпрос. Един от моите съвети към студентите е - ако искате да оцелеете в медицинския университет, винаги задавайте един въпрос, никога не задавайте два въпроса едновременно.

Медицинският университет полага всички усилия, за да превърне съобразителния студент в тъпак. Честния - в продажник. Здравия - в болен. Да се направи това не е толкова трудно. Преди всичко комисията по приема се грижи за това, в ръцете на преподавателите да попаднат слабоволеви, зависими от авторитети хора. След това се прави разписание на занятията, което е лишено от всякакъв смисъл от гледна точка на здравето. Най-добрите преподаватели по медицина сами казват, че периодът на полуразпад на медицинското образование е четири години. За това време става ясно, че половината от това, което студентът е знаел по-рано е неправилно. А половината от новите знания, които е получил, се оказват неверни. Единственият проблем е, че не предупреждават студентите коя половина не с вярна! Карат ги да учат всичко. И много строго следят за това. В медицинските училища на преподавател средно се падат по-малко студенти, отколкото във всяко друго учебно заведение в страната. Тук в последните курсове често се срещат групи, където един доктор се грижи за 2-3 студенти. Ясно е, че този човек има огромно влияние върху своите подопечни и не само заради непосредствената си близост с тях, но и по силата на жизнено важната власт над техните кариери.

Още по-слабохарактерни прави студентите-медици обстоятелството, че тях умишлено ги преуморяват. Да заставяш човека да работи много, особено нощем, като не му даваш възможност нито за минута да дойде на себе си - това е верен начин да отслабиш волята му, да изработиш от него нещо, съответстващо на твоите цели. Така ги научават да преследват успеха като луди. В резултат от това, студентът толкова се изморява, че не може да се противопостави на най-изтощаващия инструмент, използван в обучението - страхът.

Ако ме помолят да охарактеризирам лекарите, аз бих казал, че основната психологична особеност на тяхното вътрешно състояние е страхът. Те през цялото време гонят най-високото ниво на безопасност, което така и не могат да достигнат, заради страха, втълпен им в медицинския университет. Те се страхуват от всичко - да не поставят грешна диагноза; да не допуснат лекарска грешка; да не предизвикат забележките на своите колеги... Страхуват се, в края на краищата от това, че ще им се наложи да търсят честна работа.

Преди известно време излезе един филм, който започваше с маратон по танци. След известно време всички състезаващи се, освен един, напуснаха. Губят всички, освен един - победителят. Ето в какво са се превърнали медицинските университети. Тъй като всички не могат да бъдат победители, всеки страда от загуба на самоуважение. Дипломираните напускат медицинския университет с неприятно чувство.

Като компенсация за готовността да преглътнат хапчето на страха и да пожертват способностите си да лекуват и да изпитват човешки емоции, които биха могли да им помогнат в работата, лекарите получават едно качество - високомерие. Учат ги да възприемат авторитарното поведение на своите преподаватели. Когато се наложи да работиш в такава обстановка, разкъсвайки се между две крайности, не е чудно, че лекарите са основен източник на болести в нашето общество. Те започват да хитруват още на изпита по биология, обръщайки предметното стъкло под микроскопа така, че на следващия студент да се падне не този препарат. След това те подхвърлят захар в пробата от урина, за да може следващият изпитван да получи грешни резултати от анализа. Наемат хора, които да пишат вместо тях и да вземат изпитите. Провеждат „чисто лабораторни" експерименти с подправени резултати. И напълно закономерно завършват с фабрикуване на изследователските доклади с цел да получат разрешение за производството на медикамента.

Неувереността в себе си, която започва със страха от изпитите и атестациите и с преумората от тях, завършва с пристрастяването към наркотиците и алкохола. А необоснованото от нищо чувство за собствена изключителност, започнало с лекото високомерие към другите, има своя логичен край в назначаването на смъртоносно опасни процедури - заради липса на уважение към живота и здравето на пациента.

Аз съветвам студентите-медици да се измъкват от тази система колкото се може по-бързо и с най-малки загуби. Оцеляването в медицинския университет през първите две години не е трудна задача, защото студентите от долните курсове са относително безлични. Всеки трябва да се старае с всички сили да запази това положение, защото докато преподавателите не познават лично студента, те не могат да се заемат е него истински. Последните две години обучението се води по-индивидуално, но студентът има повече свободно време, за да се съвземе от нападките. Ако просто се старае да взема изпитите и не позволява да му бъде насадено мисленето на състезател, може да стигне до финалната права невредим. После, когато стигне до момента, в който бъдещият лекар вече може да получи държавен лиценз, аз го съветвам да приключва с обучението. По-добре да забрави за ординатурата и за усъвършенстването по избраната специалност, тъй като тук вече професионалистите биват преуморявани денонощно, тук се извършва действителното промиване на мозъците. Ето кога става сътворението на истинските слуги на Съвременната Медицина.

Избрано от: „Признанията на един лекар-еретик“, Д-р Робърт Менделсон, изд. „Хомеохелп“, 2012 г.
Картина: Self portrait with Dr Arrieta, 1820, by Francisco Goya; chinaoilpaintinggallery

6341 Преглеждания