„Жалостта към себе си е напразна загуба на сили и енергии. А силите и енергията са нужни за друго - за оздравяване.“
Виден японски инженер и учител по айкидо, Кацудзо Ниши (1884-1959) е създател на Система на здравето (Nishi Shiki, 1927), представляваща истинска философия за начина на живот, съгласно законите на природата. Как да поемем по своя собствен път към здравето и хармонията, сдобивайки се с духовни сили и енергия, споделяме от книгата на Ниши „Оздравяване на съдовете и кръвта“ (изд. Паритет).
Katsuzo Nishi (1884-1959)
Правилата на силния човек
Това е преди всичко човек, който умее да управлява своето съзнание. И това е човек, който реагира на всичко, което става с него само положително. Когато забелязах, че от отрицателните мисли възникват и отрицателни състояния в организма, аз започнах да изучавам какво води до отрицателни мисли и как може отрицателните мисли да се превеждат в положителни. Стигнах до извода, че до отрицателни мисли водят страховете, преживяванията за миналото, жалостта към себе си. И започнах да мисля как мога да избегна подобни отрицателни усещания. От тези размишления и експерименти над себе си се родиха правилата на силния човек.
Веднъж чух в храстите недалеч от себе си странен шум. От страх затичах встрани от храстите, но колкото по-далеч бягах, толкова по-силен ставаше моя страх. Страхът тичаше след мен и ме догонваше и колкото по-бързо тичах, толкова по-бързо ме преследваше страхът и все по-зловещи ми се струваха зад гърба ми неговите приближаващи се крачки. И тогава разбрах, че от страха не можеш да избягаш. Бягайки от страха ние не се спасяваме от него, а само го влачим след себе си. И тогава събрах мъжество и се спрях. Обърнах се на 180 градуса, за да се окажа лице в лице със страха, който – както ми се струваше, ме преследваше и тежко дишаше във врата ми. Но зад гърба ми нямаше никого. Страхът изчезна – изпари се. Спокойно се върнах към изплашилите ме зелки, отместих клонките и погледнах в тях. Видях как се мярна и изшумоля с лапички по тревата малко зверче подобно на мишка. Вероятно там имаше гнездо. Ето и целия мой страх, който се оказа съвсем илюзорен.
Много често нашите жизнени страхове се оказват измислени. Страхуваме се да не изгубим работата си, когато реална опасност да я изгубим не съществува. Ние се боим да заболеем, когато поводи да се боим няма. Боим се от неприятности, когато те могат и да не се случат.
Оттук се роди първото правило на силния човек: не бягайте от страха.
Разбира се, има и реални страхове. Но и от тях не бива да бягате, не бива да се познавате с него. Трябва да разберете това и да го анализирате. Страхът, който сте погледнали право в очите – вече не е страшен. Страхът, в чиито очи се страхувате да погледнете, наистина е способен да ви убие. Наблюдавайте своите страхове. Определете от какво се боите в живота си. Погледнете страха в очите и разберете, че не е нужно да му се поддавате.
Какво означава открито да погледнете страха в очите? Това означава да си представите като наяве какво може да стане, ако това, от което се боите, се извърши наистина. Трябва да си представите най-лошия вариант на това, което може да стане. Да си представите и да преживеете в своето въображение колкото може по-пълно. Това ще ви достави неприятни мигове. Но затова пък ще се избавите от страха. Та нали онова, което вече сме преживели престава да ни плаши.
Когато разбрах, че много се боя от нашите болести, защото трябва да умра от тях, си помислих: но ако това все едно неизбежно се случи, защо да не си представя как ще стане? Започнах да си представям как ставам все по-слаб, как вече не мога да ходя, как страшни болки ме обхващат, как моите близки се грижат за мен, немощния, как плачат над мен, умиращия. Картините пред моите очи бяха толкова ярки, че не можех да сдържа сълзите си, плачех, търкалях се по пясъка от ужас и мъка, ридаех и крещях от отчаяние... Когато се успокоих разбрах, че страхът ми е отишъл някъде. Аз вече бях „умрял” в своето въображение – така се освободих от страха от смъртта. Освобождавайки се от страха от смъртта, станах по-силен духом. Силният дух ми помогна да се справя с болестите и да продължа своя живот. Поглеждайки страха в очите ние лишаваме от сила и власт над себе си не само самия страх, но и това, което го предизвиква. Поглеждайки в очите смъртта, аз лиших от власт над себе си самата смърт.
Когато бях болен, често съжалявах себе си. И всеки път жалостта към себе си ме лишаваше от сили, не носеше облекчение, а ме караше да се мъча още по-силно. Разбрах, че жалостта към себе си е напразна загуба на сили и енергии. А силите и енергията са ми нужни за друго – за оздравяване.
Така се роди второто правило но силния човек: не губете сили да съжалявате себе си.
Съжалението към себе си, обидите на живота ни изтощават и опустошават и в замяна не ни дават абсолютно нищо. Те ни карат да се движим по затворен кръг, с години да се връщаме към едни и същи горчиви мисли и не ни позволяват да се устремим към светлината, свободата, надеждата и оптимизма.
Многото обиди и съжаления за миналото също ни карат да губим сили напразно и ни отделят от изцелението. Когато узнах за своята болест, започнах да си спомням блажените дни на своето ранно детство, когато още не знаех, че съм болен и се чувствах щастлив. Обиждах се на живота и на съдбата и съжалявах за безвъзвратно отишлото си детство дотогава, докато не разбрах, че така само влошавам своето състояние и приближавам своя край. Престанах да съжалявам за миналото и устремих всички свои мисли към бъдещето, стараейки се да го формирам такъв, какъвто исках да го видя, тоест щастлив и здрав.
Така се роди третото правило на силния човек: не живейте в миналото.
Помнете: никога не е късно да започнете всичко отначало. Но за да започнете да се променяте, за да започнете нов живот, трябва да отпуснете от себе си миналото без значение дали то е било добро или лошо. Не трябва да живеете с товара на миналите загуби и неуспехи. Не трябва да живеете със съжаление за миналото отишло си щастие. Това отнема сили и ни лишава от надежди за бъдещето. Всичко това си е отишло – пуснете онова, което си е отишло с мир, не се старайте да го върнете – все едно няма да успеете. Живейте в днешния ден.
От тези правила произтичат следствия. Ето ги.
Не се спирайте на мисли за лошото. Създайте в своята памет касичка от добри спомени и по-често се връщайте към това добро, което е било в живота ви, но без съжаления, а само с радост, че това се е случило, а значи – е останало с вас завинаги. Мечтайте за хубавото. Стройте планове, научете са да виждате доброто в окръжаващия ви живот и да не акцентирате вниманието си върху лошото.
Научете се да прощавате. Човекът, който носи в себе си цял куп обиди, не може да бъде здрав. Прошката е прощаване с горчивите обиди, с болката, с печалните спомени, с всичко хубаво и нежелателно, което е било в живота ви. Не затаявайте обиди към обидилите ви и враговете, не правете планове за отмъщение. Помнете – най-доброто отмъщение е пренебрежението. Пренебрегвайте и обидите и обидилите ви, не ги носете в себе си, не мислете за тях. Бъдете здрави.
Избрано от: „Оздравяване на съдовете и кръвта“, Кацудзо Ниши, изд. Паритет, 2010
Снимка: Katsuzo Nishi (1884-1959), aikidosangenkai.org