„При мнозинството от болните се наблюдава едно общо свойство - те в своята болест обвиняват всеки и всичко, което се е случило в живота им.“
Защо е важно да се грижим навреме за своето здраве и да поддържаме емоциите си в равновесие, съвети за дълголетие и пълноценен живот от известния руски лекар проф. Сергей Бубновски, доктор на медицинските науки, създател на нови неоперативни методи за лечение на гръбнака и ставите.
В една от своите книги аз описах живота на 150-годишния Махмуд Айвазов, за когото прочетох в съветската книга „Здраве, работоспособност, дълголетие“ (автор В. С. Лукиянов). Махмуд беше изложил своите пет условия за дълголетие (с които, както разбрах впоследствие, мнозина не са съгласни). Но работата не е в това. Аз му повярвах, повярвах на тези пет правила:
1. Здрави нерви
2. Закалено тяло (студена вода и въздух)
3. Хранене
4. Климат
5. Всекидневен труд, от който получаваш удоволствие.
Лично аз се подписвам под всяко условие на този дълголетник. Аз виждам много богаташи или дори свръхсъстоятелни хора, за които тези условия са непонятни, но сами по себе си парите, скъпите клиники, санаториумите и другите аксесоари на богатството не са им донесли щастие, здраве или дълголетие. В същото време виждам много дълголетници (над 90 години), но със замъглено съзнание (старческо слабоумие). Персонажът на писателя Н. Гончаров - Обломов, е имал всичко, осигуряващо живота - рента, слуга, дом. През цялото време обаче той предпочита да лежи на дивана. Той обичал да повтаря: „Всички казват - трябва да се работи, да се работи... А защо?“ Умира от инсулт на 44-45 години. Не успявайки да си създаде мотивация за дълъг живот... Но има много хора, преживели повече от 100 години, явно не по-богати, живеещи скромно и работещи през целия си живот (имам предвид не робски труд, а работа, от която получаваш удоволствие).
Напоследък най-накрая заговориха за активно, тоест здравословно дълголетие. Започнаха да разбират, че здравето у повечето хора към 70 зависи от лекарствата, които увеличават срока на живота, но не подобряват неговото качество. От петте условия на здравето на Махмуд Айвазов (а тези условия ми импонират именно със своята яснота и простота) ще започна с най-сложното (отново от моя гледна точка) условие - култивиране и задържане на здравите, положителни емоции, вярата в себе си, във възможностите на своя организъм на фона на не съвсем здравата околна среда. Как да разбираме това условие? Не всички хора, страдащи от болести на сърцето или ставите, са неврастеници или психопати. Да, но болшинството от „хрониците“ можем смело да отнесем към хипохондриците, тоест към хората, получаващи своего рода наслада от болестите си и оплакванията от собственото си нездраве.
Става дума преди всичко за умението да контролираме и управляваме своите емоции, постоянно да поддържаме равно настроение. На мен например ми импонира питагорейската медицинска школа, чийто основоположник, естествено, е бил Питагор (VI - V в. пр.н.е.). Питагор, за разлика от прословутия Хипократ, пръв в медицината обръща внимание не само на болния, но и на здравия човек, считайки здравето за хармония на всички елементи в човешкия организъм, за съчетание на разнообразни и противоречиви качества, свързани с проявленията и на духовния, и на телесния живот. От мислите на Питагор, определящи неговите методи на лечение, привеждам една от главните фрази: „С всички възможни средства трябва да се избягват и да се премахват, било с огън, било с желязо, от тялото - болестта, от душата - невежеството, от стомаха - излишното, от дома - разногласията, от града - всеки смут и от всичко като цяло - неумереността“. Това е. Не е било нужно питагорейците да бъдат нито прекалено весели, нито прекалено мрачни. Поддържаното от тях емоционално състояние би могло да се охарактеризира като умерено радостно. Особено опасно състояние от емоционалната сфера се смятало състоянието на раздразнение и гняв. Питагор безпрекословно изисквал раздразненият или гневен човек да не взима никакви решения и да не предприема никакви действия. Колкото по-високо се издигали питагорейците по стълбата на знанието, толкова по-строги ставали изискванията за контрол на емоциите. Мнението на Питагор, който бил изключително ценен от учениците и чиято похвала ги довеждала до възторг, бил принуден дори да се откаже от критичните забележки по техен адрес
Оттогава като че малко са се променили нещата.
При мнозинството от болните се наблюдава едно общо свойство - те в своята болест обвиняват всеки и всичко, което се е случило в живота им. Първо е работата, която заради насъщната заплата не е позволила да се занимаят със здравето си. Малко по-късно - докторите, скъпите лекарства, невъзможността да попаднат в болница или санаториум. Още по-късно - децата, на които са посветили живота си и които са ги забравили в старостта им, не ги навестяват, не се грижат за тях. Ако няма деца, виновни са правителството, местната власт. Стават язвителни и сърдити на всичко и всички. И това се случва някъде между 65 - 75 години. С една дума - самоизяждат се. От сутрин до вечер мислят само за това. В края на краищата обвиняват цялото човечество и самия живот! Но себе си - не! Те са се посветили на работата, на децата! Сега през целия им останал живот би следвало да ги носят на ръце. Това също са емоции - само че отрицателни, насочени срещу себе си. Това е самоизяждане! Спасението от тези мисли (ако можем да наречем тези емоции мисли) е много, много трудно.
Когато при мен идва някоя „мама“, съпроводена от вече възрастното си дете, което, както разбирам от последващия разговор, вече много години се грижи за нея и както разбирам по-късно, тази мама е в състояние да мине и без неговата помощ, винаги се замислям защо раждат деца, след като не желаят да се погрижат за собственото си здраве? Излиза, че раждат „роби“ на своето занемарено и болно тяло? На тези деца не им ли се полага личен живот? Какво им остава, освен да се грижат за родителите, чийто проблем се състои в това, че не им е останало време да се погрижат за своето здраве? Тези размисли се отнасят, разбира се, само за онези, които и след консултацията остават равнодушни към активното оздравяване, макар и прекрасно да са осъзнали, че за здравето трябва да се полагат грижи постоянно. Но те търсят съжаление, патологично внимание, а не радост от общуването с децата. Тези хора всъщност стават енергийни вампири, които, отказвайки да водят здравословен начин на живот, отнемат това здраве и на близките, които се грижат за тях. Излиза, че трябва така да организираме работния си ден, че да остава време за гимнастика, всичко на всичко 20 - 30 минути, след това да взимаме студен душ, да направим разходка (пробег), джогинг (с бърза крачка) и да живеем нормално. Ако не знаете как да направите живота си нормален при наличие на болест, вижте в литературата, в интернет, прегледайте рецепти - не аптечни, разбира се! За аптеката ще ви разкажат предаванията на популярните телевизии, посветени на здравето. Помислете, ако имате болен кръст или става, но не сте попадали в сериозни травматични ситуации, защо веднага да тичате в аптеката? Сега има море от информация, но от цялото това море изумително количество хора кой знае защо избират... лекарствата?! И това на 30 - 40 години. Сега дори по-рано... А после? После негодувание от правителството, което не се грижи за теб, ленивия и болен (грижи се, разбира се, но по своему), от децата, забравили своите баща или майка, и всичко това, без да са попаднали в някакво сериозно изпитание за здравето?
И се съгласяват да отидат в аптеката, съгласяват се да боледуват, а след това да ненавиждат всички и най-вече своите деца, за които едно време са мечтаели да ги виждат щастливи и здрави.
А какво ти тук щастие - да се буташ по болниците, да отсъстваш от работа, да харчиш пари, заработени с труд, за болни роднини?
Не, не. Трябва да се помага! Всеки може да попадне в беда! Рано или късно всеки се разболява! Въпросът е друг - как да се отнасяме към своя болен или разболяващ се организъм?! Много ни е тъжно за себе си, разбирам. Но целта за всеки болен би трябвало да е една - възстановяване на здравето! За съжаление (на някои) без собствени усилия и търпение това си остава непостижимо!
Медицината не изучава законите на здравето. Тя изучава болестите и правилата за адаптация към болестта чрез манипулиране с лекарствени средства, фиксирайки с тяхна помощ болестта в организма, създавайки по този начин илюзията за нормален живот.
Мой познат, да го наречем пациент, влизащ в списъка на 100 милиардери, публикуван от Форбс, го казва още по-просто: „Аз разбрах нашата медицина. Колкото повече пари имаш, толкова повече болести ти намират. Нямаш ли пари - на никого не си нужен“.
Херберт Шелтън казва: „Медицината дотолкова безопасно се е скрила в „официалното невежество“, че е сляпа за простите истини, които всеки разумен човек е в състояние да постигне“.
От: „100 години активен живот или тайните на здравословното дълголетие“, Сергей Бубновски, ИК „Жануа 98“, 2019 г.
Снимка: vk.com
