„Възниква въпросът - защо боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушения в природосъобразните принципи на живот, между които и начинът на хранене.“
Хранене и здраве
Деветдесет процента от хората не ядат това, което им е необходимо. Храната не е подбрана нито по качество, нито по количество. Обикновено е бедна на витамини, богата на белтъчини и по-голяма по количество.
За прехранването на хората се говори много, но разяснителната работа около този проблем не е на висота. Не може не само да се говори, но не може да се мисли за нормални функции, докато съществуват наднормени килограми. Има ли патологична тъкан, не може да се мисли за нормално здраве. Само с възстановяване на нормалните килограми може да се мисли за истинско здраве.
Нека погледнем примера на хора, които са запазили своята работоспособност до дълбока старост. Италианският художник Тициан, който умира на сто години, и то от чумна епидемия, покосила тогава Италия, е работил до последната си година, създавайки шедьоври. Той въпреки материалните си възможности завинаги е запазил скромност и мярка в храненето. На портрета го виждаме като слабичък бодър старец. Микеланджело има създадени произведения и след 80-та си годишнина. Той е бил винаги извънредно прост в изискванията си относно яденето, хранейки се заедно с работниците. Големият изобретател на нашия век Едисон е ял всеки ден храна под грамаж, за да не се увлече и да изяде повече, отколкото трябва. В неговото семейство малкото ядене е било традиция, което е дало своя резултат. Неговите родители доживяват над сто години, както бабите и дядовците му. Едисон прави интересен извод за съвременното хранене, че храната, която се консумира от цивилизованото общество, е седем пъти повече от необходимото. Той пише: „Човешката машина се похабява и хората не умират, а довършват живота си със самоубийство“. Едисон е прав, това е хронично самоубийство.
Съвременници сме на една нова цивилизация, носеща на човека красота и благоденствие, но и нежелани спътници, влияещи зле върху здравето на човека, за което говори увеличаващият се брой на хроничните заболявания и така наречените „болести на цивилизацията“. Факторите, оказващи фаталното си въздействие, са много, но на първо място е установеният и приет начин на хранене.
За това, че храненето се нуждае от корекция, между учените има пълно единодушие, но те не са на едно мнение нито по отношение на качеството му (състав на храната), нито за необходимото количество. В препоръките се явяват не само различия, но и противоречия. Ясно е, че една обща диета за всички хора и народи не може да съществува, защото от значение в случая е и географското разположение, климатът, продукцията на земята, на която живее този народ, изработеният вкус към установената ползвана храна и т. н. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава със своите изисквания за храна като определен биологичен вид. Оказа се, че в страните с висок стандарт на живот с увеличаването на консумацията на месо, месни консерви, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар и захарни и сладкарски произведения, расте и броят на „болестите на цивилизацията” , като: атеросклероза, диабет, хипертония, кариес на зъбите, нервни заболявания, болести на храносмилането, рак и пр.
Възниква въпросът - защо боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушения в природосъобразните принципи на живот, между които и начинът на хранене.
Големият въпрос, на който трябва да се даде отговор, е: Коя е храната, необходима за човека, за да го поддържа в добро здраве?
За да се изясни този въпрос обаче, е необходимо да се потърсят грешките и нарушенията във възприетия начин на хранене, за да се направи съответно и необходимата корекция. Отчетените нарушения се оказаха много, но те се свеждат до две основни линии: нарушения в консумираното количество - превишавайки го, и нарушения в качеството, т. е. в подбора на консумираната храна.
За допуснатите нарушения в количеството на консумираната храна красноречиво говори фактът за непрекъснато увеличаващия се брой на хора с наднормени килограми, създаващи през последно време все повече грижи на специалистите.
Човекът е същество, склонно към безконтролно увличане. И ето, той го проявява и тук. Преизобилието на храни, предлагани на всяка крачка в красиви и съблазнителни блестящи опаковки, поощряват непрекъ нато тази склонност в човека. И ако той предварително не си е изработил разбиране, отношение и твърдо становище по въпроса, то това безконтролно увлечение много скоро си казва думата... и много скоро теглото започва неусетно да се увеличава. За лошите последствия от затлъстяването и наднормените килограми вече се изнесе доста информация: увредено храносмилане, сърдечносъдова система претоварено сърце и отделителни органи, бели дробове и всички системи в организма. Постепенно развиващата се дегенерация на тъканите довежда до тежки болестни състояния. Преуморените от работа органи не само боледуват, докарвайки с това много неприятности, грижи и излишни страдания, но на тези органи се съкращава животът, а с тях и на техния неразумен собственик. При наличност на наднормени килограми здраве не може да се очаква.
Много често около нас се задава въпросът относно количеството на храната. На лекаря се задава въпросът: „но колко трябва да ям?!“... и разбира се, конкретен отговор няма, а и не може да има, защото необходимото количество е строго индивидуално за всекиго и в калории, и в грамаж. Това е задача, която всеки трябва да разреши лично за себе си. Но освен количествените нарушения в храненето на цивилизования човек се допускат и качествени нарушения, т. е. подбора на това, което той си сервира на масата за хранене. Че това е така и че се греши, доказват развиващите се болестни състояния, които се лекуват само със сменяне на диетата, с оформянето на друга форма на сервираната дневна храна. Така при заменяне шаблонния начин на хранене с вегетариански често здравето се връща.
Ето тук възниква също един голям въпрос: какво трябва да сложим на масата?
т. е. как трябва да оформим нашето дневно меню, за да бъде храната извор на здраве, а не на болести?
Прекият отговор на този въпрос е труден. Шаблон и тук не съществува и не може да съществува. Както всеки трябва да се научи да определя необходимото дневно количество от необходимата му храна, така трябва да знае да определи и това, което трябва да оформи като дневен рацион според своя бит, професия, физическо натоварване, сезона и... според личния си вкус и предпочитаните храни.
Ясно е, че издаваните непрекъснато кулинарни книги, богати с всевъзможни рецепти и препоръки, не служат на здравето, тъй като насочват мисълта не само към топлинното обработване на храните, но и към сложни и неблагоприятни комбинации с храните. Нашият стомах обича простичкото... Още преди 25 века Хипократ изказа мисълта: „Храната трябва да бъде нашето лекарство и лекарството нашата храна“.
От: „Дишане, хранене, здраве“, Лидия Ковачева, изд. „Гуторанов“, 2007 г.
Снимка: Лидия Ковачева (1914-2002)
