Човекът е същество, склонно към безконтролно увличане ♥ Лидия КОВАЧЕВА

„Възниква въпросът - защо боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушения в  природосъобразните принципи на живот, между които и начинът на хранене.“

Хранене и здраве

Деветдесет процента от хората не ядат това, което им е необходимо. Храната не е подбрана нито по качес­тво, нито по количество. Обикновено е бедна на вита­мини, богата на белтъчини и по-голяма по количество.

За прехранването на хората се говори много, но ра­зяснителната работа около този проблем не е на висота. Не може не само да се говори, но не може да се мисли за нормални функции, докато съществуват наднормени килограми. Има ли патологична тъкан, не може да се мисли за нормално здраве. Само с възстановяване на нормалните килограми може да се мисли за истинско здраве.

Нека погледнем примера на хора, които са запазили своята работоспособност до дълбока старост. Итали­анският художник Тициан, който умира на сто години, и то от чумна епидемия, покосила тогава Италия, е ра­ботил до последната си година, създавайки шедьоври. Той въпреки материалните си възможности завинаги е запазил скромност и мярка в храненето. На портрета го виждаме като слабичък бодър старец. Микеланджело има създадени произведения и след 80-та си годишни­на. Той е бил винаги извънредно прост в изискванията си относно яденето, хранейки се заедно с работниците. Големият изобретател на нашия век Едисон е ял всеки ден храна под грамаж, за да не се увлече и да изяде повече, отколкото трябва. В неговото семейство малкото ядене е било традиция, което е дало своя ре­зултат. Неговите родители доживяват над сто години, както бабите и дядовците му. Едисон прави интересен извод за съвременното хранене, че храната, която се консумира от цивилизованото общество, е седем пъти повече от необходимото. Той пише: „Човешката маши­на се похабява и хората не умират, а довършват живота си със самоубийство“. Едисон е прав, това е хронично самоубийство.

Съвременници сме на една нова цивилизация, но­сеща на човека красота и благоденствие, но и нежела­ни спътници, влияещи зле върху здравето на човека, за което говори увеличаващият се брой на хроничните за­болявания и така наречените „болести на цивилизаци­ята“. Факторите, оказващи фаталното си въздействие, са много, но на първо място е установеният и приет начин на хранене.

За това, че храненето се нуждае от корекция, меж­ду учените има пълно единодушие, но те не са на едно мнение нито по отношение на качеството му (състав на храната), нито за необходимото количество. В препоръ­ките се явяват не само различия, но и противоречия. Ясно е, че една обща диета за всички хора и народи не може да съществува, защото от значение в случая е и географското разположение, климатът, продукция­та на земята, на която живее този народ, изработеният вкус към установената ползвана храна и т. н. Но кол­кото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава със своите изисквания за храна като определен биологичен вид. Оказа се, че в страните с висок стандарт на живот с увеличаването на консумацията на месо, месни кон­серви, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар и захарни и сладкарски произведения, расте и броят на „болестите на цивилизацията” , като: атеросклероза, диабет, хипертония, кариес на зъбите, нервни заболявания, болести на храносмилането, рак и пр.

Възниква въпросът - защо боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушения в  природосъобразните принципи на живот, между които и начинът на хранене.

Големият въпрос, на който трябва да се даде отго­вор, е: Коя е храната, необходима за човека, за да го поддържа в добро здраве?

За да се изясни този въпрос обаче, е необходимо да се потърсят грешките и нарушенията във възприетия начин на хранене, за да се направи съответно и необхо­димата корекция. Отчетените нарушения се оказаха много, но те се свеждат до две основни линии: нарушения в консумираното количество - пре­вишавайки го, и нарушения в качеството, т. е. в подбора на консу­мираната храна.

За допуснатите нарушения в количеството на кон­сумираната храна красноречиво говори фактът за не­прекъснато увеличаващия се брой на хора с наднор­мени килограми, създаващи през последно време все повече грижи на специалистите.

Човекът е същество, склонно към безконтролно увличане. И ето, той го проявява и тук. Преизобилието на храни, предлагани на всяка крачка в красиви и съблазнителни блестящи опаковки, поощряват непрекъ нато тази склонност в човека. И ако той предварително не си е изработил разбиране, отношение и твърдо становище по въпроса, то това безконтролно увлечение много скоро си казва думата... и много скоро теглото започва неусетно да се увеличава. За лошите последствия от затлъстяването и над­нормените килограми вече се изнесе доста информа­ция: увредено храносмилане, сърдечносъдова система претоварено сърце и отделителни органи, бели дробо­ве и всички системи в организма. Постепенно разви­ващата се дегенерация на тъканите довежда до тежки болестни състояния. Преуморените от работа органи не само боледуват, докарвайки с това много неприят­ности, грижи и излишни страдания, но на тези органи се съкращава животът, а с тях и на техния неразумен собственик. При наличност на наднормени килограми здраве не може да се очаква.

Много често около нас се задава въпросът относно количеството на храната. На лекаря се задава въпро­сът: „но колко трябва да ям?!“... и разбира се, конкре­тен отговор няма, а и не може да има, защото необходи­мото количество е строго индивидуално за всекиго и в калории, и в грамаж. Това е задача, която всеки трябва да разреши лично за себе си. Но освен количествените нарушения в храненето на цивилизования човек се допускат и качествени на­рушения, т. е. подбора на това, което той си сервира на масата за хранене. Че това е така и че се греши, доказват развиващите се болестни състояния, които се лекуват само със сменяне на диетата, с оформянето на друга форма на сервираната дневна храна. Така при заменяне шаблонния начин на хранене с вегетариански често здравето се връща.

Ето тук възниква също един голям въпрос: какво трябва да сложим на масата?

т. е. как трябва да оформим нашето дневно меню, за да бъде храната извор на здраве, а не на болести?

Прекият отговор на този въпрос е труден. Шаблон и тук не съществува и не може да съществува. Както все­ки трябва да се научи да определя необходимото днев­но количество от необходимата му храна, така трябва да знае да определи и това, което трябва да оформи като дневен рацион според своя бит, професия, физи­ческо натоварване, сезона и... според личния си вкус и предпочитаните храни.

Ясно е, че издаваните непрекъснато кулинарни кни­ги, богати с всевъзможни рецепти и препоръки, не слу­жат на здравето, тъй като насочват мисълта не само към топлинното обработване на храните, но и към сложни и неблагоприятни комбинации с храните. Нашият сто­мах обича простичкото... Още преди 25 века Хипократ изказа мисълта: „Храната трябва да бъде нашето лекар­ство и лекарството нашата храна“.

От: „Дишане, хранене, здраве“, Лидия Ковачева, изд. „Гуторанов“, 2007 г.
Снимка: Лидия Ковачева (1914-2002)