„Изходът от болестта без хапчета укрепва духа и вярата в себе си. Нежеланието, мързелът, пасивността и слабоволието не може да се нарекат по никакъв друг начин освен каприз.“
Дълголетието
Здравето е несъпоставимо с която и да е друга радост от живота. Не трябва да се търси лекият път обаче. Задача на всеки човек в определен етап от живота му стават преодоляването на мързела и страха и отказът от привичните допинги - пушенето и алкохола. Повтарям - няма нищо по-прекрасно за много хора, попаднали в коловоза на болестта, от преодоляването на това страдание, това дори е път към самопознанието, самоутвърждаването и самоусъвършенстването.
Хората, потъващи в страданието, без да правят опит да го преодолеят, не разбират, че това страдание е просто опит да бъдат изпитани духът им и правото им да живеят пълноценно. Това не е самоизтезание, не е нагнетяване на негативни емоции, а преодоляване на болестта, в която много често човек попада поради неведението какво причинява на собствения си организъм, и болестта в този случай се явява изпитание, през което трябва да се премине достойно.
Изходът от болестта без хапчета укрепва духа и вярата в себе си. Нежеланието, мързелът, пасивността и слабоволието не може да се нарекат по никакъв друг начин освен каприз. Дори необходимостта от съчувствие развращава духа. Трябва да се разбере, че сърцето е пет-седем пъти по-силно, отколкото считат кардиолозите. Вярата в себе си, радостта от преодоляването на болестта без лекарства, здравословният начин на живот позволяват да се види животът в цялата му многоликост. Болестта и лекарствата, които я съпровождат, са задънената улица, която отвежда единствено към аптеката. Скучно, безинтересно, безсмислено.
Погледнете на живота си като път в безкрая, в който имате още много планове, желания и събития. Не слагайте летва на възрастта, летва на активния живот и ще живеете дълго и щастливо. Във всеки случай за това свидетелстват всички дълголетници.
Истински здравите дълголетници, физически здравите, обичащите природата, здравото, натурално хранене, са пестеливи във философстването и поради това спокойни - тъкмо тях срещам в селските райони. Ако боледуват, те използват за оздравяването си естествени методи, а не таблетки. Това са руската баня, различни комбинации от билки и отвари, пчелоужилването и пр. средства и методи. Макар да се срещат много заблуди и митове за истинската полза от тези методи на лечение, те при всички случаи са по-полезни, отколкото пасивното използване на фармацевтичната продукция. Това, което е типично - селските жители са принудени да изпълняват трудовата си дейност през целия си живот и не се ориентират как гражданите ще я вършат, когато излязат в пенсия. Твърдят: като изляза в пенсия, ще се заема със здравето си, тоест ще започна да работя в градината, на нивата, ще гледам пчели, зайци, ще се разхождам на чист въздух и т.н. Ето защо сред ярките личности, живели дълго и красиво, без болести, можем да назовем само тези, които влизат в категорията физически добре изглеждащи, нравствено чисти и умствено развити.
Аз привеждах примери с Борис Ефимов, живял 108 години, като през всичките тези години се занимавал с умствена дейност, бил жизнерадостен и редовно правел „простите“ клякания по 450 - 480 пъти на ден. Защо става така, че хората, които живеят дълго и активно, не страдат от такива разпространени болести като остеохондроза, ИБС, захарен диабет, въпреки че при клинични изследвания следи от остаряване на организма безусловно могат да бъдат намерени, но те не се проявяват?
При работоспособния човек, който е в постоянно движение, режимът на жизнената дейност на съдовете и ставите е друг. Движението означава постоянна скорост и достатъчен обем на кръвотока. От това следва отсъствие на застой в техните съдове, което е най-добрата профилактика за захарния диабет, атеросклерозата на съдовете, исхемичната болест на сърцето и остеохондрозата на гръбнака. Пълноценно работещото тяло това са работещите мускули, доставящи кислород, калций, вода в необходимото количество на органите и тъканите, които се нуждаят от тях, като в същото време дренират и изчистват съдовете, а значи и органите от вече преработените вещества.
Всичко това се нарича нормален метаболизъм, тоест обмяна на веществата. Аз на теб - ти на мен, в общоприетия смисъл. Не само на теб и в теб, както се случва с лекарствата. Ако нещо не се извежда, значи то се натрупва (на стените на съдовете и ставните повърхности). В организма за тази цел има много повърхности, кухини, торби, капсули, гънки - например коремната кухина, ставна торба, максиларен синус, паренхимът на дробовете и бъбреците и пр. Хората умуват, докато на-трупат десетки тежки заболявания едновременно (една такава история като пример е приведена във втората половина на тази книга) и продължават да живеят, по-точно лекарите ги поддържат в жизнеспособност?! При хората с активен, здравословен начин на живот такива отлагания няма. Затова на горчивия въпрос, който често чувам по време на консултация: „Искате да кажете, че трябва цял живот да правя гимнастика?“, аз отговарям: „А да се къпете и да си миете зъбите само до 60 години ли се каните?!“ Между впрочем дори такива процедури като миене на зъби и изкъпване на тялото също се отнасят към елементите на физическата култура и затова трябва да се изпълняват регулярно - цял живот. Аз забелязвам, че голяма част от възрастните хора са крайно небрежни в дрехите си, в жилищата си, неприятно миришат - като кош със старо бельо. Те самите не забелязват това, защото им се е понижила потребността от физически добър външен вид. Като изпълнявате по възможност петте правила на дълголетието, описани в тази книга, може да избегнете подобна участ.
Хората, живеещи дълго и активно, работят цял живот и... не се уморяват от работата! Те не мислят за пенсията като за застраховка за старостта. Не си поставят психологически граници от типа: „Ще изляза в пенсия и ще се заема със здравето си“. Те не се уморяват от на пръв поглед рутинната, тоест една и съща работа. Така трябва и толкова! Те получават удоволствие от своя труд! Това не е каторга! Това е смисълът на техния живот! А какво получават в крайна сметка? Те са интересни, тях ги слушат, изучават ги с отворена уста. Изучават тайните на дългия им, активен живот. Но малцина учени измерват тяхното КПД - коефициент на полезно действие. Малцина от тези учени са в състояние да преживеят дори и месец с такъв дълголетник рамо до рамо и да изпълнят същия обем работа. Аз не съм срещал такива изследвания. В медицината подобен опит би бил отнесен към драматичната медицина. Не е сигурно дали подобен учен ще оживее заедно със столетника, или не! Да живееш дълго и активно - това означава да работиш всекидневно и без почивка, без оплаквания и без уговорки! Хубаво е, ако си обграден с любящи деца и внуци, и правнуци!
Може ли да се повтори животът на такива хора в условията на града? Когато няма градина и стопанство, от които зависи животът ти, и, значи, не трябва да копаеш, да садиш, да събираш реколтата, да храниш и пасеш добитъка? Убеден съм, че не само може, но и е задължително! За целта трябва да се знаят елементарните закони на физиологията и анатомията на организма, да се създават нормални, естествени условия за неговото, на организма, съществуване.
От: „100 години активен живот или тайните на здравословното дълголетие“, Сергей Бубновски, ИК „Жануа 98“, 2019 г.
Снимка: vk.com