„До известна степен духът, куражът, дори цялостният ни мироглед са свързани с добрата стойка. С възрастта, особено когато добрата физическа форма е била пренебрегвана, раменете ни увисват пораженчески.“ ~ „Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без лекарства“ (Изд. „Хермес“).
(„Edith Schiele Seated“, 1915, by Egon Schiele)
Стойката
Историята за еволюцията на човешката раса може да се разкаже и като се проследи стойката. Според мнозина, антропоидът е станал човек едва когато е застанал на задните си крака и се е протегнал към звездите.
Стойката отразява движението на целия човешки живот в ъгъл от 90°. В бебешка възраст лежим хоризонтално. След това се поизправяме, но се придвижваме, приведени като маймуни, понеже още нямаме необходимата извивка на гръбнака. На две-три годишна възраст извивката започва да се формира и детето застава право. В разцвета на своята жизненост повечето от нас стоят възможно най-изправени, а след това с възрастта започваме да се прегърбваме, освен ако не сме се поддържали в добра форма, и отново минаваме в хоризонтално положение.
До голяма степен стойката отразява вашето отношение към живота. Изразът „да гледаш на света с високо вдигната глава“ е психологически значим и описателен. Разбира се, правилната стойка няма да ви предпази от всички неприятни аспекти на живота, но добрата физическа форма със сигурност ще ви помогне да ги сведете до минимум. До известна степен духът, куражът, дори цялостният ни мироглед са свързани с добрата стойка. Макар че някои интелигентни хора имат лоша стойка, факт е, че правилната обикновено се свързва с развит ум. Изследванията, проведени сред колежани, показват, че като цяло хората с правилна стойка се представят по-добре на психологическите тестове.
С възрастта, особено когато добрата физическа форма е била пренебрегвана, раменете ни увисват пораженчески. Ала правилната стойка е жизненоважна не само за външността и психологическото благополучие, но и за здравето ни.
От анатомична гледна точка изправеното положение не е особено естествено. При хората обаче силите на еволюцията са насочени нагоре - в идеите, идеалите и Стойката. С използването на мозъка и многото аспекти от интелекта си човекът стои най-високо от всички живи същества и е развил ненадминати умения с ръцете и пръстите. Това се дължи на смяната на естественото хоризонтално положение, благоприятно за органите и за циркулацията в краката, с вертикално, което пък е благоприятно както за циркулацията, така и за повишеното стимулиране на мозъка. Освен това е освободило ръцете. Макар да има животни, които могат да застават за кратко на задните си крайници, животът в изправено положение си остава чисто човешка черта.
Да разгледаме предимствата на нашето изправено положение. При него връщането на заредената с токсини кръв от главата е ускорено. По този начин мозъкът се захранва по-бързо със свежа кръв, богата на кислород и кръвна захар. Изправеното положение освобождава ръцете и те могат да се използват за опора. Заедно с подобрената координация на очите, ръцете изпълняват редица сложни операции.
С времето те продължават да развиват координацията, гъвкавостта и големи умения. Интересно е да се отбележи, че центърът за говор в мозъка е разположен в съседство с коровото поле, което контролира и движенията на ръцете. Може да се предположи, че с изправянето на нашите предци на крака и възникването на общуването с езика на знаците се е стимулирало развитието на центъра на речта. Започнало е използването на звуци, а след това и на думи, с които да се изразяват идеи.
Едно от най-големите постижения на изправеното положение е стимулирането на мозъка посредством нервните рефлекси. Въпреки че стоенето и ходенето ни се струват нещо съвсем обикновено, е нужна голяма координация, за да поддържаме равновесие в изправено положение. Три са важните регулации, които нервите трябва да осъществят, за да се постигне добро равновесие: (1) отговор на стимулацията от страна на мускулите, (2) контрол на насаждането на очите и (3) контрол на равновесието с помощта на полуокръжните канали на вътрешното ухо. Стимулацията на рефлексните нервни центрове чрез постоянно трениране на равновесието, стимулът, който идва от усвояване на нови умения с ръцете, опитът да се изразяват идеи с езика на знаците и първичната реч са били важни фактори за развитието на мозъка.
Друго постижение на изправеното положение е промяната в развитието на мускулите и костите. Когато два крака вършат работа за четири, те трябва да бъдат силни, за да пазят равновесие и носят тежестта. С течение на времето са се развили някои мускули на краката и кръста. Костта на човешкия крак е станала по-силна. И дори от психологическа гледна точка, изправеният човек трябва да има по-як гръбнак, за да ходи изправен. Било е важно мускулите, които поддържат изправената стойка, като тези на краката, гърба и врата, да са тренирани по-добре, за да се справят със задачата си.
В изправено положение добрият мускулен тонус в горната част на тялото е крайно необходим, за да може да се осъществява правилно дишане. В хоризонтално положение гръдният кош виси свободно под гръбнака. Тогава дишането отнема твърде малко усилия. Следователно, когато сме прави, тежестта на гръдната стена трябва да се повдига с всяко вдишване.
„С възрастта лошата стойка може да доведе до физически проблеми“ - казва д-р Джералд Финерман, изтъкнат ортопед от Лос Анджелис, доцент по ортопедична хирургия в медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Д-р Финерман изтъква, че неправилната стойка може да предизвика „белодробни, сърдечни и циркулаторни проблеми, артрит и невралгия във врата и гърба, лошо храносмилане и неправилни хранителни навици, преждевременно застаряване“.
Приведените рамене и гръб могат да доведат до сърдечна недостатъчност в ранна възраст - още в четвъртото или петото десетилетие от живота - казва д-р финерман. - Те могат да причинят изместване на сърцето и повишено съпротивление в белите дробове към изпомпваната кръв, което пък да доведе до белодробна хипертония“.
А нищо не е по-вредно за белите дробове от приведените рамене, защото те ограничават разширяването им при вдишване. Въздухът, способен да достигне дълбоко в дробовете, изхвърля застоялия въздух, а това е полезно за кръвта, черния дроб, мозъка, артериите и бъбреците. От жизнено значение например е мозъкът да бъде снабдяван с голямо количество кислород, ако човек иска да остане бодър и интелигентен, смята д-р Финерман.
„Освен това прегърбените рамене карат гръдния кош да притиска стомаха и затрудняват нормалната му работа. А превитият гръбнак ще ви придаде преждевременно остарял вид - добавя той. - Ще изглеждате много по-здрави и млади, ако стоите изправени“.
Натискът върху органите е друго неудобство, до което може да доведе нашето изправено положение, ако сме нехайни към Стойката и не поддържаме коремните мускули в добро състояние. Докато сме млади и активни, мускулите на корема обикновено са стегнати и с добър тонус, но с възрастта отслабват и гравитацията издърпва горната част на тялото напред и надолу. С течение на времето тежестта и отрицателните фактори на живота сякаш се стоварват върху раменете и ни притискат: гръдният кош увисва, ребрата хлътват, коремът слиза все по-надолу. Но по-важни от външния вид са вредите, които може да ни донесе това увисване.
Когато коремните органи увиснат и започнат да се притискат взаимно, може да се появят големи проблеми, защото опъването на нервите и кръвоносните съдове надолу пречи на нормалната циркулация и причинява значителни дразнения на нервите. Понякога червата се смъкват с 13 см и повече. Този продължителен натиск върху жизненоважните жлези и органи в тазовата област с течение на времето може да причини патологични промени и функционална дегенерация. С всичкия този натиск и намеса е логично да се очаква, че много ненормални и болестни състояния на жлезите и органите до голяма степен са причинени от неправилната стоика и занемареността на коремните мускули. Коремните тлъстини - вътрешни и външни - често се дължат на прегърбване, а също и на заседнал живот и преяждане.
Обрисувах една доста мрачна картина на ефекта, който оказват лошата стойка и слабите коремни мускули върху общото здравословно състояние и външността ни, но е удивително колко много може да се постигне в коригирането и профилактиката с малко разбиране, упоритост и упражнения.
След като научихте колко полезно е натрупването и поддържането на необходимите за правилната стойка мускули, сигурно вече разбирате, че упражненията са нещо задължително. А когато осъзнаете вредите, които могат да ви донесат лошата стойка и отпуснатият корем, сто на сто ще намерите начин да отделите онези десет до тридесет минути на ден за тренировки. Те ще ви осигурят истински корсет от мускули, който ще поддържа тялото ви в правилна стойка.
Онези, които от доста време употребяват колани за поддържане на корема, в никакъв случай да не ги захвърлят твърде внезапно. Мускулите са отслабнали и трябва да се тренират постепенно. Добро решение е да се започне с малко леки коремни упражнения два пъти дневно за три минути. След това бавно увеличете продължителността, като на седмица прибавяте по две минути за всеки сеанс от упражнения. Изненадващо е колко бързо се тонизират мускулите, вдъхвайки ни приятно усещане за стегнатост. Ако сте решили да свършите наистина добра работа с коремните си мускули, може да увеличите сеансите до десет-петнадесет минути два пъти дневно. Гледайте да включите и няколко упражнения за правилна стойка и гъвкавост. Така ще постигнете по-цялостно развитие.
Отказването от колана започнете, като го сваляте по един, после два и т.н. часа дневно. Ще се изненадате колко скоро ще ви се стори ненужен. Ако по някаква медицинска причина трябва да продължите да го носите, въпреки това опитвайте да раздвижвате неизползваните мускули, иначе ще им е трудно някой ден да си възвърнат необходимите тонус и сила. Ако пък ви е невъзможно да правите упражнения, вашият лекар може да ви предпише техни еквиваленти, за да предотврати атрофията на нервите и мускулите.
От: „Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без лекарства“, Харолд Дж. Райли и Рут Хейги Брод, изд. „Хермес“, 2003 г.
Картина: „Edith Schiele Seated“, 1915, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
