„По-голямата част от агорафобите са били прекалено зависими от майка си като деца и са се чувствали отговорни било за нейното щастие, било да й помагат в ролята й на майка.“
♥ Агорафобията
Тази фобия представлява болезнен страх от свободните пространства и от обществените места. Тя остава най-разпространена сред фобиите. Жените са два пъти по-чувствителни към нея от мъжете. Много мъже крият своята агорафобия с алкохол. Те предпочитат да станат алкохолици, вместо да признаят своя голям, неконтролируем страх. Агорафобът често се оплаква, че преживява безпокойство и най-вече болезнена тревожност, до степен на паника. Ситуация на болезнена тревожност води у агорафоба до физиологични реакции (сърцебиене, виене на свят, мускулни напрежения или слабости, изпотяване, дихателни затруднения, гадене, незадържане на урина и т.н.), които могат да доведат до паника; когнитивни реакции (чувство на странност, страх от загуба на контрол, от полудяване, от публично унижение, от припадане или от смърт и т.н.) и поведенчески реакции (бягство от ситуации, пораждащи болезнена тревожност, и очевидно от всякакво място, което му се струва отдалечено от успокояващото място или човек, от които се нуждае). По-голямата част от агорафобите страдат от хипогликемия.
Страхът и усещанията, които агорафобът изпитва, са изключително силни, до такава степен, че да го накарат да избягва положения, от които не може да избяга. Поради тази причина агорафобът трябва да си намери някой близък, който да стане негова спасителна личност, с която да излиза, и спасително място, където да намира убежище. Някои в крайна сметка дори престават изобщо да излизат от вкъщи. Винаги си намират сериозно основание. Всъщност предчувстваните катастрофи никога не се случват. По-голямата част от агорафобите са били прекалено зависими от майка си като деца и са се чувствали отговорни било за нейното щастие, било да й помагат в ролята й на майка. Агорафобът може да си помогне емоционално, като оправи положението с майка си.
Двата големи страха на агорафоба са страхът от смъртта и страхът от лудостта. Срещала съм агорафоби в почти всички стажове, които съм ръководила през последните петнадесет години, и това ми позволи да направя един интересен синтез относно агорафобията, което помогна на стотици агорафоби. Тези страхове идват от детството и са били преживявани в усамотение. Дом, предлагащ благодатна среда за развитие на агорафобията, е такъв, в който се е случила смърт или някой от близките е полудял. Може също така агорафобът да е преживял нещо, от което за малко да не е умрял, или страхът от смъртта или от лудостта на някого да е бил преживян в семейна среда.
Този страх от смъртта е преживяван от агорафоба на всички равнища, макар самият той да не и дава напълно сметка за това. Той смята, че е неспособен да понесе промяна в каквато и да било област, защото това би представлявало символична смърт. Ето защо всяка промяна го кара да преживее мигове на изключително мъчителна тревога и засилва степента на неговата агорафобия. Такива промени могат да бъдат преходът от детството към юношеството, после от юношеството към зрелостта, от ергенството към семейния живот, преместване, промяна на работата, бременност, злополука, раздяла, смъртта или раждането на някого и т. н.
В продължение на много години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сковани. И после един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и емоционалната си граница, той повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и видими.
Агорафобът има също така прекалено богато и неконтролируемо въображение. Той си въобразява ситуации, които далеч надхвърлят действителността, и смята, че е неспособен да се изправи пред подобни промени. Тази голяма умствена дейност го кара да се страхува от лудостта. Не смее да говори за нея с другите от страх да не го вземат за луд. Спешно трябва да разбере, че това не е лудост, а прекалено голяма чувствителност, която зле контролира.
Ако отговаряха на гореспоменатите критерии, знай, че това, което преживяваш, не е лудост и от това не се умира. Просто като дете твърде много си се отворил за емоциите на другите, вярвайки, че си отговорен за тяхното щастие или нещастие. В резултат на това си станал силно психически податлив и затова дебнеш и предупреждаваш за опасности, когато си в присъствието на други хора. Ето защо улавяш всички емоции и страхове на другите, когато си на обществено място. Най-важното за теб е да разбереш и усвоиш какво наистина е отговорността. Тази, в която си вярвал досега, не е добра за теб.
От: „Твоето тяло казва: Обичай се!“, Лиз Бурбо, изд. „Ентусиаст“, 2021 г.
Картина: DALL-E
