Връзката между споделянето и здравето ♥ Джонатан ХАЙД

„Хората, които показват емоциите си, „свалят бремето от плещите си“ или „изпускат напрежението“, в резултат стават по-здрави.“ 

Да живеят хората, които ни помагат да се замислим

Травмите често пречупват ценностната система и лишават хората от чувство за значимост. Поради това те имат нужда да съберат парчетата от живота си и често го правят с помощта на религията или друга висока цел или принцип. Хората използват драматичните възможности, построявайки по нов начин житейския си пъзел, който обстоятелствата са объркали и който самите те никога не биха пренаредили доброволно. Когато разказват, че са израснали в резултат на поражения, те често се опитват да опишат новото си чувство на вътрешна хармония и баланс. Тази хармония може да не е лесно забележима за околните, но самите главни герои в собствените си истории изживяват растеж, нова сила и мъдрост.

Ако сте песимист, сигурно в момента не сте в добро настроение. Но не се отчайвайте! Ключът към растежа не е самият оптимизъм, а смисълът, който оптимистите по-лесно намират в негативните преживявания. Ако успеете да осмислите трудностите в живота си и да извлечете конструктивни уроци от тях, вие също можете да почувствате ползата. Книгата на Джейми Пенебейкър „Отваряне“ може да ви помогне в това отношение. Пенебейкър отначало започва да изследва взаимовръзката между травма (например, сексуални травми от детството) и проблеми със здравето, проявени по-късно през живота. Травмата и стресът обикновено са вредни за хората, но Пенебейкър достига до хипотезата, че откровеният разговор с приятели и психотерапевти би могъл да помогне на тялото, така както помага и на ума. Една от първите му хипотези е, че травмите, които са по-срамни, например при жертвите на изнасилване (в сравнение с насилие от друго естество) или загуба на съпруг, който се самоубива (а не е загинал вследствие на автомобилно произшествие), причиняват повече болести, тъй като хората по-малко споделят чувствата си около тези изживявания. Самата травма обаче се оказва почти без значение. Това, което е от най-голямо значение, са начините, по които хората постъпват след това: тези, които говорят с приятелите си или намират група за подкрепа, почти напълно биват излекувани от здравните проблеми, възникнали в резултат на травмата.

След като Пенебейкър намира статистическа връзка между споделянето и здравето, той прави следващата стъпка в научния процес и се опитва да подобри здравето на хората, като ги насърчава да говорят за тайните си. Например, кара ги да пишат за „най-обезпокоителното и травматично преживяване в живота им“, особено за преживяване, което не са обсъждали подробно с други хора преди. Дава им много листове хартия и ги моли да пишат колкото могат в рамките на 15 минути, всеки ден в продължение на четири дни. Участниците от контролната група получават инструкции за същото време да пишат на друга тема (например, за къщата си или за типичен ден от живота им). Освен това Пенебейкър взема разрешение от участниците, за да получи достъп до здравните им данни. След което той просто изчаква една година, преглеждайки медицинските данни на всеки един, за да научи колко често се разболяват хората от тези две групи. Хората, които пишат за травмите си, по-рядко посещават доктор през годината след експеримента.

Трябва да призная, че не повярвах на резултатите, когато отначало се запознах с тях. Как е възможно един час писане да те предпази от грип шест месеца по-късно? Резултатите на Пенебейкър подкрепят идеята на Фройд за катарзиса: хората, които показват емоциите си, „свалят бремето от плещите си“ или „изпускат напрежението“, в резултат стават по-здрави. Все пак аз бях прегледал научната литература около тази хипотеза, но не бях намерил подкрепа за нея. Изпускането на напрежението често прави хората по-ядосани, не по-спокойни.

Пенебейкър обаче открива, че ползата идва не от изпускането на парата, а от смисъла, който хората намират в случилото се. Лицата, които през цялото време се оплакват, не извличат полза от упражнението. Онези обаче, които вникват дълбоко в причините и следствията от случилото се от първия ден, също не извличат полза: те вече са осмислили миналото. Хората, които извличат полза, са тези, които прогресират през четирите дни, които осмислят случката все по-дълбоко с всеки изминал ден. В по-нататъшни изследвания Пенебейкър кара хората да пеят или танцуват, за да изразят емоциите си, но се оказва, че тези емоционални изрази не са от полза за здравето. Трябват ни думи, за да създадем смислена история. Ако можете да напишете такава история, вие също бихте могли да извлечете полза от преосмислянето (един от двата конструктивни начина да се справим с проблемите) дори и години след случилото се. Можете да затворите глава от книгата на живота си, която все още е отворена, влияе на мислите и чувствата ви и ви пречи да продължите напред.

Всеки човек, следователно, би могъл да извлече полза от трудностите, но песимистите трябва да направят няколко стъпки в повече. Първата стъпка е да се опитате, доколкото е възможно, да промените стила си на мислене, преди трудностите да ви сполетят. Ако сте песимист, можете да опитате медитация, когнитивна терапия. Всяка от тези техники ще ви помогне да се борите с негативните мисли, ще ви даде повече сила да насочвате мислите си в положителна посока, и да извличате повече полза от трудностите. Втората стъпка е да оцените и изградите истински връзки с хората около себе си. Да имате една или две стабилни връзки, почиващи на взаимна привързаност, помага и на възрастните, и на децата (а също така и на резус маймуните) да посрещат трудностите с повече смелост и готовност. Приятели, на които можем да се доверим и които са добри слушатели, ни помагат да намерим посоката и да осмислим живота си. Трето, религиозната вяра може да помогне на личностното израстване, помагайки директно в търсенето на смисъл (повечето религии ни предават разкази, притчи, поучения и начини, по които интерпретираме поражения, трудности и кризи) и чрез затвърждаване на социалните връзки (религиозните хора имат силни връзки с религиозната си общност, а много хора чувстват лична връзка в Бог). Част от положителните ефекти по отношение на щастието и здравето, произлизащи от религиозната вяра може би са свързани с факта, че повечето религии окуражават хората да се отворят и да признаят вътрешните си конфликти, било пред Бога, било пред религиозната общност.

И най-накрая, колкото и добре или зле да сте подготвени, когато бедите ви сполетят, в месеците след това вземете лист хартия и започнете да пишете. Пенебейкър препоръчва да се пише без прекъсване по 15 минути всеки ден, в продължение на няколко дни. Не редактирайте и не се цензурирайте, не обръщайте внимание на правописни и граматически грешки, просто продължавайте да пишете. Пишете за случилото се, за чувствата си, както и защо се чувствате по този начин. Ако наистина мразите да пишете, говорете пред микрофон и запишете думите си. Най-важното е да извадите на бял свят чувствата и мислите си наяве, без да спазвате определен ред – но по такъв начин, че да започнете да усещате как мислите се подреждат от само себе си след няколко дни. Преди да завършите последното си упражнение, бъдете сигурни, че сте намерили отговори на следните въпроси: Защо се случи това? Каква полза мога да извлека от случилото се?

От: „Хипотеза за щастието“, Джонатан Xайд, ИК „Кибеа“, 2013 г.
Изображения: Dance; DALL-E

1657 Преглеждания