♥ Истинските причини за болестите са в начина на мислене, на чувстване, на действие 

„Хапчетата, инжекциите, антибиотиците, всички лекарства ще си останат неефикасни, ако човешкото същество продължава да поддържа в себе си безпорядък чрез своите мисли и чувства.“

~ Омраам Микаел АЙВАНОВ, „Хармония и здраве“

Духовните основи на медицината 

Западната медицина, заедно с всички средства и методи, с които разполага тя днес при този напредък в областта на химията, хирургията, използването на различните видове лъчения и т.н. - това е нещо забележително! Но защо, вместо да бъдат здрави, хората все повече и повече боледуват? Пита се - има ли въобще на Земята поне двама здрави души? При това, продължават да откриват все нови и нови болести... Разбира се, ще кажете, че тези болести винаги са съществували, но поради невежеството на хората, те не са били познати, не са били диагностицирани - и следователно, не са били и лекувани. Това донякъде е вярно, но не съвсем. И няма да ви кажа, като мнозина други, че те се дължат единствено на замърсяването на въздуха и на водата или на производството на все по-неестествена, изкуствена или фалшива храна. Вярно е, заводите изхвърлят отпадъците си във водите, въздухът е замърсен с какви ли не газове, пушеци и изпарения, зеленчуците и плодовете се отглеждат с изкуствени торове, и всичко: олиото, захарта, маслото, хлябът - всичко е денатурализирано, модифицирано, фалшиво!... Но това е само материалният аспект на въпроса; истинските причини за болестите са другаде - те са в начина на мислене, на чувстване, на действие. И за този аспект никога не се говори; никога не се обяснява, че тази или онази мисъл, това или онова чувство предизвикват ферментация или натравяне. Опитват се да лекуват липсата или недостига на нещо в организма чрез приемането на най-различни лекарства, но не знаят, че в действителност, именно мислите и чувствата разрушават или възстановяват.

Едва през последните двадесет-тридесет години в Европа, чрез психосоматичната медицина, лекарите започнаха действително да отчитат, че психиката е фактор при заболяванията, и най-сетне да проникват във фините аспекти на човека. Но този фин план винаги е съществувал! Защо тогава все още в много от случаите лекарите упорстват и виждат само материалния, физическия аспект? Преди четиридесет-петдесет години се занимаваха само с определяне броя на калориите, необходими за правилното функциониране на организма, и говореха единствено за количеството на протеините, мазнините, въглехидратите и минералните соли, които човек трябва да приема чрез храната си. След това откриха витамините и започнаха да говорят само за витамините, които, в минимални дози, оказват много по-мощно въздействие, отколкото протеините, въглехидратите и т.н. Сега, последното откритие, това са ендокринните жлези, чиито изключително фини секреции - хормоните - се оказват още по-важни. Но каквото и да е значението на ендокринните жлези, те не са отговорни за всичко, което се случва в организма: те само изпълняват командите, които са им дадени - и ако са блокирани, ако отделят твърде много или твърде малко хормони, или пък работят зле, то е, защото самите те зависят от още по-фини функции, които още не са открити от изследователите. Да, има още неща за откриване. Именно невидимото командва видимото: финият свят командва физическия, Духът командва материята. Но съвременните хора все още не са приели това. Те смятат, че финият психичен план зависи от материята, от физическото тяло, и че мислите например се отделят от мозъка точно както жлъчката се отделя от черния дроб! В действителност е точно обратното, тъй като мислите са живи същества. 

Човешкото същество има в себе си елементите, способни да противодействат на болестта. Доказателство - известни са случаи, когато пациенти, обявени от лекарите за нелечимо болни, са успявали да се излекуват. Как? Чрез волята, чрез мисълта. Това, разбира се, не може да бъде постигнато от всеки, защото човек трябва да има развити определени способности, но е възможно. Говорил съм ви за някои растения, чиито корени не са забити в земята и които живеят, увиснали във въздуха, черпейки жизнена сила от атмосферата. Как са успели да постигнат това?... Ако растенията са способни да възприемат и усвоят при подобни условия всички елементи, които са им необходими, колко по-възможно е това за човешкото същество! Химиците ще кажат: „Това са химични процеси, винаги става въпрос за химия...“ Да, разбира се, всичко е химия, но химията се подчинява на Духа! Духът е способен да произведе целебни химични елементи. Е, добре, тези сили и способности на Духа медицината все още нито е признала, нито е приела, и в това е нейната грешка.

Аз отхвърлям всичко, което противоречи на науката, която съм изучавал - Науката за Посвещението. Тя разглежда човека в неговата цялост, а не само една част от неговото същество: черния дроб, далака или сърцето... Още Хипократ е казал, че когато е налице дисбаланс в една част на тялото, това означава, че е нарушен балансът в целия организъм. Ето защо трябва да се възстанови цялостната хармония, а болната част ще бъде излекувана от самия организъм. Във всеки случай, хапчетата, инжекциите, антибиотиците, всички лекарства ще си останат неефикасни, ако човешкото същество продължава да поддържа в себе си безпорядък чрез своите мисли и чувства.

Още повече не съм съгласен с методите, при които, за да бъдат изучени съществата и нещата, те биват отделяни от тази цялост, от това единство, което представлява Вселената, тъй като по този начин биват умъртвявани. Това не е начинът, по който може да се постигне истинско разбиране. Разчленяването, дисекцията, раздробяването на отделни части - това е много лош метод. Често съм казвал, че за да изучаваме нещата, не бива да ги отделяме от Дървото на Живота. Ако ги отделяме, разрушаваме тяхната красота, тяхната светлина, тяхното излъчване, тяхната жизненост, свеждаме ги до състоянието на трупове. И именно тези трупове изучава науката. Тя все още не умее да изучава Живота.  Истинската терапия - това е нашият начин на живот; а всичко друго остава на второ, трето, четвърто място...

Психосоматичната медицина изучава връзката между психиката и физическото тяло, на чина, по който взаимно си влияят. Психосоматичната медицина се развива все повече, печели все по-голямо влияние - и това е прекрасно, но тя ще бъде още по-ефективна, когато нейните теории стъпят на основата на една истинна философия, която разглежда нещата в тяхната цялост. Това цялостно виждане на нещата има за отправна точка човешкото същество, тъй като именно то е основата на всичко. Никакъв истински прогрес не може да бъде осъществен в която и да е област (научната, икономическата, социалната, психологичната, медицинската...), докато не бъде опозната структурата на човешкото същество, неговите вътрешни сили, както и взаимовръзките и отношенията му с Вселената, а също така и онова, което Езотеричната наука е изучавала в течение на хилядолетия.

Много учени разглеждат човека като една машина; дълго време те са го сравнявали с механизъм, без да подозират, че в него има сили, същества и Разумни начала - абсолютно неизвестни за тях - способни да произведат в организма нови елементи. Те не знаят, пренебрегват или направо отхвърлят факта, че човек притежава фини тела. Не знаят какво представлява мисълта, нито волята, а още по-малко - Душата и Духът, както и силите, скрити в тях. И как могат да си въобразяват тогава, че с всички тези сериозни пропуски могат да изцелят човешкото същество? То е невъзможно. Разбира се, физическият план е важен, но трябва да се гледа по- нагоре - там, където се намират другите нива на съществуване, другите същества. Това, което ви говоря тук, се основава на едно истинно познание - и човечеството ще бъде принудено един ден да стигне до него. Човешкото същество е нещо много повече от онова, което може да бъде докоснато и видяно; но човек сам себе си не познава, нито пък медицината го познава. Преди всичко, трябва да знаем, че отвъд физическото тяло, човек има и други тела от фино естество. Първо е етерното тяло, които прониква физическото и се явява носител на жизнеспособността и паметта. Следва астралното тяло - тялото на чувствата и емоциите. После - менталното тяло... Често съм ви говорил за тези други тела - етерно, астрално, ментално, причинно, будично, атмично, и днес няма да се връщам на този въпрос. Да вземем например някого, чието етерно тяло вече не е свързано правилно с физическото тяло при мястото на свързване - човекът изпитва дискомфорт и неразположение, обаче лекарите не откриват нищо, тъй като физическото тяло е напълно нормално. Да, те все още не умеят да въздействат на етерното тяло. Тъй като медиците все още не знаят за съществуването на фините тела на човека, не трябва да очакваме окончателно изцеление от всички болести!

Следователно трябва да изучаваме най-вече човека, тъй като той е ключът към Вселената. И докато хората все още не притежават този ключ, винаги ще се оказват пред нерешими проблеми. Най-добрата терапия - това е да мислим, да чувстваме и да действаме в хармония със светлите сили и същности на Природата и на цялата Вселена. Следователно човек трябва да познава тези сили, тези същности, и да се съгласува с тях. Това е първичната, истинската медицина. Разбира се, аз не отхвърлям останалите - и в случаите, когато болният се намира в много тежко състояние, не е моментът да го поучаваме, обяснявайки му, че трябва да промени начина си на живот. В такива моменти често е необходимо да се действа бързо - да се дадат антибиотици, да се направи преливане на кръв и даже операция. Но трябва да знаете, че най-добрата медицина, най-доброто лечение се практикува ежедневно чрез самия начин на живот, т.е. чрез начина, по който се храним, мислим, чувстваме, вярваме, обичаме...

Ето защо е толкова важно вместо да се концентрираме винаги върху болестта, да започнем да изучаваме здравето - факторите, които го обуславят (дишане, хранене, поведение), и законите, осигуряващи поддържането му, трябва да бъдат преподавани на всички. Тогава няма да има повече нужда постоянно да се харчат милиарди за изграждането на толкова скъпоструващи научноизследователски лаборатории и болници, както хората са принудени да правят в момента.

Известно е, че няколко добри думи на лекаря могат да изцелят много болни; но тъй като лекарят бърза, той се задоволява да напише една рецепта и си тръгва. За много лекари любовта, надеждата, насърчението не са от значение - и те дори погубват някои пациенти, казвайки им, че никога няма да се излекуват, че им остават не повече от няколко месеца или няколко дни живот. И все пак, някои лекари си дават сметка, че трябва да имат приятелски отношения с болните, тъй като не само лекарствата лекуват. В миналото много от лекарите са били проповедници, докато днес често са само наемници. Даже се случва, например в САЩ, болният дори изобщо да не бъде прегледан от лекар - диагностиката се извършва от електронни машини и в зависимост от резултатите, той или се среща с лекаря, или докторът само му изпраща рецептата по пощата. Има все по-малко и по-малко човешки контакти, всичко се механизира и Любовта си отива. А всъщност именно Любовта е, която лекува.

Но един ден всичко ще се промени и хората ще открият, че именно Любовта, доверието, надеждата са това, което им липсва, и че именно съмненията, подозренията, конфликтите, дисхармонията са онова, което ги разболява. Ето защо толкова наблягам на тази идея - най-ефикасната медицина е начинът ви на живот. 

Избрано от: „Хармония и здраве“, Омраам Микаел Айванов, изд. „Авир“, 2014 г.
* Омраам Микаел Айванов (1900-1986), Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Maste