„Само човек, който е в пълна хармония със себе си, който е спрял безполезния си вътрешен диалог, може да бъде лечител.“
(Saint Panteleimon the Healer (1931) by Nicholas Roerich)
Лечителството
Медицината на Запад е наука за болестите и тяхното лечение. Лекарят ще ви каже и най-малките детайли за вашата болест, ще ви предложи и начини за лечение, ще ви разясни и необходимостта от медикаментите, които трябва редовно да вземате. Ще ви постави и диагноза, в която вие вече сте изгубили собствената си индивидуалност. Вие сте „болния от диабет“, „болния от рак“ или от нещо друго.
Медицината на Изток е наука за здравето. Най-важното при нея е как да се предпазвате от различните заболявания, как да останете по-дълго здрав. И тук вашата индивидуалност се поставя на първо място.
И източната, и западната медицина имат своите предимства и силни страни и съчетаването им може да бъде много успешно.
Какви обаче са били лечителите в древността?
~ „Изцерявайте болните“ (Лука, 10:9)
В древността лечителите били призвани да пазят най-голямото благо на света - човешкият живот и здравето. Те изпитвали радост и задоволство, че могат да служат на хората и проявявали към тях любов и безкористност. Умеели да подчиняват себе си на интересите на болния и на милосърдието, притежавали добронамереност и чувствителност към страданията на хората. Били отдадени изцяло на призванието си да помагат на болните - качества, заслужаващи преклонение и дълбоко уважение. Тяхната дейност е била една от уникалните професии, чийто смисъл се свързвал с „правенето на добри дела“ залегнало във всички основни религии. Лечителството е било висша проява на духа. На Изток изкуството да лекуваш винаги е било свещено и съкровено. Всеки лечител, когато казвал, че е лечител, изпитвал гордост, защото знаел, че болният поверява живота си в неговите ръце. И днес истинските лечители не шумят с имената си и не си правят реклама. В тях преобладават себеотрицанието и готовността да лекуват всички страдащи и да се грижат за тях, като за собствените си роднини. И за това са образец на подражание. Но само човек, който е в пълна хармония със себе си, който е спрял безполезния си вътрешен диалог, може да бъде лечител. Целта на лечителя е била пациентът да бъде по-малко зависим от него. А грижата за здравето на първо място да е грижа на този, който е болен и иска да оздравее. Затова древните лечители смятали за свой дълг да научат пациентите си как да се предпазват от болестите или както често казвали - „как да държат болестите на разстояние.“
Между лечителя и болния нямало тази преграда, която съществува днес между лекаря и пациента. Лечителят имал моралната отговорност за възстановяване на пациента. Той бил емоционално свързан с него и се чувствал задължен да се бори заедно с болния до пълното му излекуване. Създаденото доверие лечител - пациент било на много високо равнище. А шаманите от индианските племена на бреговите селища в щата Вашингтон практикували техниката „да се превърнем в болния.“ Те започвали с него разговор за нравите и проблемите му, за първите прояви на болестта и много други, който разговор често продължавал няколко дни. Накрая се стигало и до размяна на дрехите помежду им, болният обличал дрехите на здравия.
И даоските и тибетските лечители винаги се стараели да показват на пациентите, че те не са емоционално и духовно сами в борбата с болката и смъртта. Затова започвали разговора с болния: „Ние сме трима - ти, болестта и аз. С кого избираш да се съюзиш? Ако избереш болестта, от мен няма нужда защото ставате двама и ще ме победите. Ако избереш мене, ние с тебе ще надвием болестта.“ Лечителят знаел, че когато остане сам срещу болестта, няма да може да се справи, защото болният несъзнателно ще се съпротивлява на оздравяването си. Много важно е било още в началото болният да избере между състоянието си в момента и бъдещото си оздравяване. Този разговор и последващият го преглед продължавали понякога с часове. Но това не било загуба на време за лечителя, защото той искал да види своя пациент здрав, а това можело да стане, само ако е поставена точна и вярна диагноза. Пациентът не трябвало да се остави пасивно да го лекуват, той трябвало сам активно да вземе участие в оздравителния процес. Затова лечителят трябвало да намери и изрече онези „вълшебни думи“, които да мотивират болния да отключи собствените си вътрешни лечебни сили.
Всеки от вас притежава тези скрити сили, за които не знае абсолютно нищо, всеки има своя „скрит лекар“, който трябва да излезе и да се прояви. И тяхното включване в оздравителния процес води до невероятни обрати. Първият принцип на цветолечението на д-р Бах е бил: „Болният трябва сам да участва в собственото си оздравяване, като крайната цел е лекарят да стане ненужен“.
Невроимунологичната връзка между положителната нагласа и доброто здраве е вече намерилата своето достойно място - „психоневроимунология“. В съвременната медицина има хиляди случаи на болни, дори документирани много добре, които не дават никакъв отговор за тяхното необичайно оздравяване. Затова и са ги нарекли „спонтанни ремисии“ или „оздравяване по нелогични причини“.
Моят учител Дзън Шан често казваше: „Без вяра не бих могъл да помогна на никого. Силната вяра може да победи всяка болест.“ Без силна вяра и оптимизъм човек не е полезен дори на себе си. И лечителят трябвало да съумее да накара болния да му повярва, че може да оздравее. Днес, казано на съвременен език, пациентът и лекарят трябва да инвестират един в друг.
Най-важното, на което трябва да се научите, когато сте болни, е да вярвате в себе си. Да вярвате, че може да се излекувате от заболяването си, да вярвате в човека, който ви лекува и да престанете да се съмнявате, че има нещо, което не можете да направите. Мислите на хронично болните са крайно песимистични - каквото и да им кажеш или предложиш, те винаги твърдят, че всичко са опитвали и болестта им е неизлечима. Те подсъзнателно отхвърлят всякакво лечение. Днес категорично е доказано, че отчаянието и загубата на надежда предизвикват хроничен стрес, който пречи на лечението на болестта. Затова ролята на лечителя е да очертае пътя пред пациента за творческия му потенциал и духовното му израстване в процеса към преодоляване на болестта. Добрият лечител вижда в пациента невидимото. Той не само лекува, а учи и как да се грижите за собственото си здраве.
В древността е нямало лечител, който да каже на болния: „Остава ти еди колко си време живот“ или „Нищо не мога повече да направя за тебе“. Това са две съществени грешки на съвременните лекари във взаимоотношенията им с пациентите. Надеждата и вярата са необходими най-вече при трудноизлечимите болести. Всеки има вяра в нещо или в някого. При едни тази вяра е по-силна и по-дълбока, при други - не. Но вярата, че и вие може да допринесете за това, да бъдете винаги здрави, трябва да е много дълбока и много силна.
Преди да започне да лекува, лечителят в древността е трябвало:
- да постави правилна диагноза чрез няколко независими един от друг диагностични методи, а ако се налага, да се постави вторична и третична диагнози. Днес подобна форма са лекарските консулти;
- да прецени точно и реално физическите и психичните сили на болния;
- да установи сложността на болестта в зависимост от нейното лечение;
- да прецени какви нелекарствени средства са необходими за съответното заболяване;
- да уточни какви лечебни методи да приложи върху болния;
- да състави програма и да предложи лечение;
- да уведоми пациента и чак тогава да започне лечението.
В традиционната китайска медицина симптомите на заболяванията се разглеждали само като признак, че някъде е нарушено енергийното равновесие. Неефективно е било всяко лечение, което започвало, без да е установена причината на болестта. Ако има няколко човека с главоболие, не може да им се предпишат едни и същи лекарства и да се предприеме еднакво лечение, без да се установи причината за тяхното главоболие. Много често тя не се намира там, където са се проявили симптомите. Целият този процес отнемал доста време и изисквал изключително търпение и тактичност.
Днес лекарите не бива никога да забравят, че зад пациентите в чакалнята, на операционната маса или в болничното легло, не стои номер или болничен картон, а човек от плът и кръв с чувства, сърце и усмивка. И той като всеки друг иска по-дълго да гледа изгрева на слънцето, да усеща милувките на вятъра, да очаква от лекуващия го лекар, че ще спаси със сигурност живота му.
„Трябва да бъдем винаги Човек към човека, без значение дали е болен или здрав, богат или беден“, често ми повтаряше мастер Чен.
От: „Древните тайни на здравето и дълголетието, Книга 2: Как да държим болестите на разстояние от нас“, Дик Дерик, изд. „Анториери“, София, 2010 г.
Картина: Saint Panteleimon the Healer (1931) by Nicholas Roerich
