„…или да стопиш враждебността си с някакви енергични упражнения - като например тенис, гимнастика, хвърляне на медицинска топка или удряне на боксова круша.“
Отпускане
„...Нервната сила на тялото е свойство на умствения човек, точно както циркулацията - на физическия човек.“
Милиони хора в така наречения цивилизован свят страдат от „шок от бъдещето“. През последния половин век неимоверно нараснаха скоростта, количеството и гамата от сензорни стимули, които връхлитат мозъка. Нашите сетива - зрение, слух, обоняние, вкус и осезание - във всеки момент от живота ни са атакувани от замърсяване, дело на човешката ръка. Повишаването на напрежението в съвременния живот - конкуренцията в работата, тревогите и несигурността, дори по време на така наречените отдих и свободно време - се обсъжда до втръсване в медиите със съответната доза безпокойство и пълни кабинетите на психиатрите. Последствията се наблюдават в увеличената заболеваемост от психични заболявания, пристрастеността към различни вещества, алкохолизма, както и в нацията от почитатели на хапчета, които живеят на успокоителни, стимуланти и сънотворни, приемани като бонбончета в стремежа към спокойствие на ума и душата.
Д-р Ханс Селие (за когото вече споменах), чиито изследвания върху „стреса“ му спечелиха възторжено одобрение по целия свят, отдава много психични, а и физически заболявания, на напрежението: „Жлезите с вътрешна секреция - главно хипофизата и надбъбречните жлези - се стремят да поддържат постоянна среда в тялото. При появата на някаква заплаха - някакъв стрес - тези жлези реагират мигновено. Реакцията е една и съща, независимо дали един плъх е подложен на крайна умора, или шефът крещи на секретарката си. Кръвното налягане и кръвната захар се повишават, отделянето на стомашна киселина се засилва, артериите се свиват“.
Д-р Селие нарича това „алармена реакция“: „При животни, подложени на емоционален стрес, мазнините се извличат от мастните депа, отделят се в кръвта и се отлагат по стените на артериите. Вероятно същото се случва и при човека, като по този начин се създават най-масовите убийци - атеросклерозата и коронарносъдовата болест“.
Други стресови болести са кожните проблеми, включително псориазиса и екземата; заболяванията на дихателната система; безплодието; диабетът, колитът, язвата и други стомашно-чревни проблеми; спадането на стомаха и червата; проблемите с жлезите; болките в гърба и мускулите и артритът.
Въпреки че началото на XX век - когато Кейси е започнал да работи - сега ни се струва доста по-спокойно време, неговото поколение е преживяло две световни войни и най-голямата депресия в историята на страната. Той се отнасяше с голямо съчувствие към стресираните хора и според Гладис Дейвис Търнър нито веднъж не е нарекъл някое оплакване „просто нерви“. Всяко тълкование съдържа подробен анализ на двете нервни системи и на техния деликатен механизъм се е отдавало голямо значение:
„Напрежението между физическото и умственото, заедно с духовните качества на индивида, намира израз не само в мозъка, но и в симпатиковата нервна система. Това са мозъчните проявления на духовните сили.“ (Е. Кейси)
„Дейността на умствената или духовната сила в организма може да контролира изцяло физическото тяло чрез уравновесяване в симпатиковата система, понеже симпатиковата нервна система е за духа и душата онова, което централната нервна система е за физическите сили на една същност...“ (Е. Кейси)
Кейси често препоръчваше медитацията като ценна от терапевтична, а също и от духовна гледна точка.
В следния случай той съветва един 28-годишен търговски пътник, чийто нередовен начин на живот му е причинил храносмилателни смущения, болки в гърба, шум в ушите и други симптоми:
Въпрос 1. Как мога да преодолея нервното напрежение, в което изпадам понякога?
Отговор 1. Като затвориш очи и медитираш отвътре, така че да се получи - чрез нервната система - онзи необходим елемент, който подпомага епифизата (не забравяй, че тя върви от главата до петите). Той ще успокои всички нервни сили, а това ще допринесе - както е дадено - за истинския хляб, за истинската сила на самия живот. Тишина, медитация за половин минута ще донесе сила - тялото ще види физически това изтичане и притихване на аза, независимо дали върви, стои на едно място или си почива. И това често става, когато си сам, когато медитираш в тишина - както прави тялото.
Наскоро беше издадена една чудесна книга за подхода на Кейси към медитацията: „Медитацията: крачка отвъд границите с Едгар Кейси“. Има и други превъзходни трудове по темата от самия Кейси и от Елси Зекрист. Разбира се, серията книги със заглавие „Търсене на Бог“ от Едгар Кейси, издадени от „АИП Прес“, са задължителни за всеки, който желае да следва пътя на Кейси към духовно просветление чрез молитви и медитация. Както ми беше казано, разликата между молитва и медитация е, че в молитвата „говориш с Бог“, а по време на медитация „слушаш Бога“ в себе си.
Д-р Хърбърт Бенсън и д-р Робърт К. Уолъс от Харвардския медицински факултет, които правеха изследвания върху медитиращи в строго лабораторни условия, провериха твърденията на ентусиастите, че медитацията наистина понижава консумацията на кислород, забавя ритъма на сърцето и повишава съпротивлението на кожата и че се появяват други физиологични промени, които предизвикват пълно отпускане. Днес общоприетото медицинско мнение за ползата от медитацията потвърждава и друго ясновидство на Кейси, който стана застъпник на йогата и други упражнения за контрол върху тялото и ума много преди американците изобщо да са чули за тях.
Двамата с Кейси сме единодушни по въпроса за значението на упражненията - особено на чист въздух - като подпомагащи отпускането. Най-добрият начин да се отървеш от разрушителни емоции е да направиш дълга разходка или да стопиш враждебността си с някакви енергични упражнения - като например тенис, гимнастика, хвърляне на медицинска топка или удряне на боксова круша. Ваните могат да действат доста отпускащо или пък стимулиращо, в зависимост от температурата. И, разбира се, масажът и манипулациите също са в състояние да отпускат или стимулират. Кейси често препоръчва да се тренира някакъв отпускащ спорт - а не такъв, с който човек да се изнервя и ядосва заради резултата, - както и занимания с музика, живопис, театър или някакво хоби, което да носи на човека усещане за спокойствие и удовлетворение. Д-р Селие подчертава важността на промените в дейността за освобождаване от стреса.
Но Кейси е най-вече защитник на равновесието във всичко, както ми писа в писмото си от 3 юни 1933 г.:
„Макар да ми е известно, че точно сега фермата и работата изискват всичката ти енергия, ти сигурно проповядваш и демонстрираш на тези, които идват при теб, че „работата без забавления кара човека да затъпее...“ Очаквам с нетърпение да те видя на конгреса...
А в тълкованията си наставлява:
...разпредели времето си така, че да имаш периоди за поддържане на физическата си същност, а също на умствената и духовната. Това е нужно за отдиха и възстановяването както на физическото, така и на умственото.
Не претоварвай същото за сметка на физическото или умственото тяло... Всеобщата склонност... е да се прави всичко или нищо! Опитай поне за малко да бъдеш среден човек и виж колко по-добре ще се чувстваш! Работи, докато се забавляваш, но и се забавлявай, докато работиш!“
Избрано от: „Едгар Кейси: Здраве без лекарства“, Харолд Дж. Райли и Рут Хейги Брод, ИК „Хермес“, 2012 г.
Снимка: Edgar Cayce (1877-1945); dreamrecoverysystem.com
