Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,

че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:

Това зимен пейзаж е!
Зимен пейзаж”, Валери ПЕТРОВ

Ако лятото е аксиома, защо в снега има магия?
Емили ДИКИНСЪН

Да изгубиш пътя значи да стигнеш до снега…
Федерико Гарсиа ЛОРКА

И все пак зимата е абстрактен сезон – пестелив откъм цветове дори в Италия и щедър, що се отнася до повелите на студа и краткотрайната дневна светлина. Енергията, с която тези неща подготвят окото ти за света навън, е по-голяма, отколкото на електрическата крушка, предоставяща ти твоите собствени черти по вечерно време. Дори това годишно време да не успокои нервите ти, то все пак ще ги подчини на твоите инстинкти; ако нещо е красиво и при ниски температури, то действително е красиво.
"Кеят на неизцелимите", Йосиф БРОДСКИ

В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че вътре в мен съществува едно непобедимо лято. И това ме прави щастлив. Няма значение колко назад ме тласка светът, вътре в мен има нещо по-силно, нещо по-добро, което ме връща отново.
Алберт КАМЮ

Хората не забелязват дали е зима или лято, когато са щастливи.
Антон ЧЕХОВ

Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да й придаде сладост.
Джон СТАЙНБЕК

Има такава любов, като пролетта - разцъфтяваща и красива. Има такава любов и като лятото - луда , прекалено кратка за да и се насладиш , но пълна с горещи моменти. Има и любов като есента - объркваща с променливи настроения. Има и любов като зимата - толкова студена, но вътре във себе си по-гореща и от вулкан.
Александър ГЛОГ

Смехът е слънце - прогонва зимата от лицето на хората.
Виктор ЮГО

Сняг

Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада.

Снегът е изплъзваща се, променлива, но по-трайна книга от всяка друга. Като се стопи напролет, ще се превърне в потоци, в подземни сокове, в мъзга по дърветата, в облаци, в дъжд, в атмосфера, която ни обгръща. И азбуката му ще се промени. Знаците, вдълбани в снега, ще се озвучат като магнетофонен запис. Викай вятъра на помощ! Гласът, заровен в преспите, многократно ще повтори ехото си: ще се стопи, изпари и разсее в пространството, за да се върне пак в снега.

Лавина”, Блага ДИМИТРОВА

Картини: Claude Monet