Роден на 23 октомври 1904 г. в Петербург, Светослав Николаевич Рьорих е син на изтъкнатия творец, обществен деец, археолог, мистик и философ Николай Рьорих и Елена Рьорих - автор на множество философски трудове и един от създателите на философско-нравственото учение "Жива Етика". Докато учи в най-старото петербургско художествено училище, младият Рьорих попива вдъхновение и знания от своя баща, когото често придружава по време на археологически експедиции из цяла Русия. Светослав Рьорих се увлича и от философско практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда и Шри Ауробиндо. Изучава архитектура в Лондон, а през 1923 г. се дипломира като архитект в Колумбийския Университет, САЩ. По покана на прочутия импресарио Сергей Дягилев Рьорих - баща и син, работят върху сценографията на оперни постановки в Ковънт Гардън. Но не западният свят провокира вечно търсещата природа на Светослав. Индия се превръща в негова втора родина, място за развитие, усъвършенстване и философски размишления. Светослав Рьорих вярва, че без хуманистичното въздействие на прекрасното върху човека не е възможно да се достигне задълбочено духовно възприемане на действителността. Красотата за него е безпогрешно мерило за истината. В учредения от родителите му Институт за хималайски изследвания "Урусвати" ръководи отдела по фармакология, флора и фауна. Събира древни ръкописи, колекционира произведения на централноазиатското и индийското изкуство. През 1945 г. руският творец, педагог и философ сключва брак с известната индийска актриса Девика Рани, племенница на прочутия Рабиндранат Тагор и заедно заживяват в Бангалор, Южна Индия. Изкуството и обществената дейност на Светослав Рьорих получават широко признание в Индия. Той става лауреат на Международната награда "Джевахарлал Неру" и е награден с ордена "Падма-Бхушан" - едно от най-високите индийски държавни отличия. В Индия Светослав Рьорих основава художествената академия "Читракала Паришад" и подпомага училището "Ауробиндо Гхош" в Бангалор.
Един от важните етапи от обществената дейност на Светослав Рьорих през 70-те е свързан с България и съвместната му работа с Людмила Живкова - тогавашен председател на Комитета за изкуство и култура. Плод на това сътрудничество е Международната детска асамблея "Знаме на Мира", която довежда у нас талантливи деца от цял свят, обединени под девиза "Единство, Творчество, Красота."
Споделяме думи на Светослав Рьорих от книгата му "Да се стремим към Прекрасното".
(Светослав Рьорих, 1904 ~ 1993)
Трябва винаги да помним най-важното - желанието и способността да се променим към по-добро са в нашите ръце. То не зависи от никого и от нищо, освен от самите нас. Важното е само наистина да решим да се променим. А за това трябва да съберем мъжество и да се погледнем отстрани. Това е трудно. Но все пак е възможно.
Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извън нас щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас.
В живота всичко е много сложно. Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща. Но ние не трябва да пренебрегваме живота, а да го използваме, за да станем по-съвършени хора. Това е като да изкачваш висока планина. Това е нашата задача. И ние трябва по един или друг начин с всички сили да се изкачваме на това по-високо стъпало на живота. Тоест, човек трябва да развива у себе си не само знанията, но и правилния подход към проблемите на живота. Човек не трябва да се отдалечава от живота. Той се отдалечава само временно. Това не е пълно отдалечаване от живота.
Ние трябва да живеем и да се трудим там, където сме нужни, там, където можем да принесем най-голяма полза, там, където имат нужда от нас и където, в края на краищата, е и най-добрата възможност за прилагането на нашите знания, на нашия опит.
Нашият вътрешен стремеж към нещо по-съвършено, по-прекрасно, представлява онази велика вътрешна сила, която ни променя и променя също и нашия живот. Без този вътрешен пламък човекът не може да пробуди скритите в него енергии и не може да се издигне до по-високо стъпало на знание и опит.
Мога само определено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, изучаването на философия и вътрешният устрем към духовния свят ми даваха най-голямо вдъхновение, бяха мои пътеводни звезди и създадоха най-безценните съкровища на моя живот.
Произведенията на гениите представляват кристализация на мислите и емоциите на художника, на неговите преживявания и вълнения. Това са паметници, които са ни оставени от тези вдъхновени души. Тези произведения на изкуството притежават субективна сила, скрита в техния външен вид и ние, докосвайки се до тях, чувстваме вълнуващата сила, която изхожда от тези прекрасни изображения. Ние трябва съзнателно да положим усилия и да извисим ума си, за да се подадем на влиянието, което ни оказват картините на художника.
Неслучайно народът обича да пази някои реликви, принадлежали на героя или на вожда - това е не само памет за тях или за онова, което е свързано с тях. Да вземем например, ръкопис или дори автограф. Опитният графолог може да определи характера на човека по неговия подпис. С други думи, всички линии и извивки могат да кажат много на оня, който умее да ги дешифрира. А за онези, които не умеят да го правят, всичко това ще си остане тайна, която ще оказва влияние, но то ще се чувства подсъзнателно.
За мен е напълно реално и очевидно, че в Изкуството и Красотата се съдържат свръхестествени сили.
Неизразима аура на слава се излъчва от великото произведение. Това е еманация на скрити вибрации, които са закрепени в структурата на високото творение на изкуството. Вълшебството на чувствата, мислите и силните желания на великите майстори е пленено в произведението, излъчва се към зрителя и пробужда у нас в отговор подобни чувства освен чисто естетичното и духовно разбиране на това, за което става въпрос. Ние се отзоваваме на по-съвършените съчетания и ги наричаме прекрасни. Ние ценим равновесието и хармонията, тъй като се отзоваваме на естествения еволюционен поток, изявяващ по-съвършените форми и съчетания на цветове, звуци, думи и енергии, които могат да активират и да променят милиони зрители и да повлияят на безброй поколения чрез вестта за Красотата, която се излъчва чрез тях. Такава е необикновената власт на изкуството, скритата сила, винаги присъстваща и активна във великото произведение.
Ние трябва да потърсим и да обмислим всички онези пътища, които могат да сближат хората, всички пътеки, които могат да ни доведат до тайниците на сърцата им, да изследваме и да помислим какъв е нашият път, как можем да се доближим до тях и какво можем да им дадем. Само благожелателството, тази вътрешна дружба ще отвори всички врати. Ще дойде време, когато човечеството ще може да гледа на себе си като на едно семейство, като на едно цяло, което взаимно си помага и създава един прекрасен живот.
Често ние безразборно осъждаме другите за това, което се е появило у тях може би преди хилядолетия. Ние не отделяме време, за да ги разберем и с това да се доближим до тях. А знанието и взаимното разбирателство лежат в основата на всичко.
И още трябва винаги да помним, че сме излезли от Безкрайността и Вечността, а пред тези две велики понятия всички са равни! И макар и досега да не можем да ги осъзнаем за себе си, трябва да ги възприемаме като реалност, като неотделима част от нашето съществуване.
(Людмила Живкова и Светослав Рьорих при откриване на изложба, 1977 г.)
Снимки: Международный Центр Рерихов, Списание "Палитра"
