Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на XX век, чието име е неразривно свързано със съвременното изкуство.

(1887 ~ 1968)

Марсел Дюшан е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство. Заради уникалността на идеите си е считан за една от най-влиятелните личности в изкуството на XXвек. Творческите му изяви най-често се свързват със сюрреализма и дадаизма.

Дюшан носи изкуството в кръвта си – четирима от шестте му братя и сестри също стават известни художници, а артистичните си наклонности наследяват от дядо си – прочут художник и гравьор.

Творчеството на иконичния художник е скромно по обем, но оказва такова влияние върху различните направления в изкуството, че днес не бихме могли да си представим какво би била културата в течения като поп-арт, минимализъм, концептуално изкуство без него, тъй като той е основният им идеен основоположник.

На Дюшан дължим съществуването на произведения на изкуството, които често с неразбиране наричаме абсурдни. Той въвежда в изкуството понятието „readymade“ – всяка вещ от ежедневието – писоар, колело от велосипед или четка за зъби, веднъж попаднала в художествената галерия и подписана с името на автора, се превръща в произведение на изкуството. Произведението му „Фонтан“ от 1917 година, което представлява всъщност един писоар от любимия му бар, е обявено за най-значимото произведение на изкуството на 20-ти век от 500 известни художници и историци на изкуството.

Чрез провокациите си френският художник се опитва да разбере, да изследва границите на изкуството и да установи има ли то изобщо такива. Арт-инсталациите му често са смятани за излишно провокативни, претенциозни от едни, и възвеличавани от други.

Марсел Дюшан е този, който превръща изкуството от естетика в концепция. За него художникът трябва да е творец на идеи, а не на материални продукти. Това той обяснява с прословутата си реплика: „Няма реално съществуване за произведението на изкуството.“

И доказателство за думите му е, че неговият скандален писоар, наречен „Фонтан“ отдавна вече не съществува като обект, но е безспорен феномен в историята на изкуството. И в това се изразява важността му.

Негови последователи днес могат да се открият навсякъде – това е творчество, излязло от музеите и галериите, и намерило убежище на улицата, в социалната среда. Всеки творчески акт, критикуващ съвременното консуматорско общество, може спокойно да смята за свой предшественик това, което е излязло като идея от гениалния ум на французина.

Fountain, 1916-1917

Marcel Duchamp, Fontaine

Интересуваха ме идеите, не визуалните продукти. Исках отново да поставя живописта в услуга на ума.

Художникът може да крещи от всички покриви, че е гений, но той трябва да изчака присъдата на зрителя, че неговите декларации са придобили обществена ценност, че в крайна сметка, потомците ще го поставят в учебниците по история на изкуството.

Милиони художници творят, само няколко хиляди от тях предизвикват обсъждане и приемане от публиката, а  още по-малко фокусират вниманието на потомците.

По-своята видимост, художникът действа като медиумно същество, намиращи се в лабиринта от другата страна на времето и пространството в своя път към просветление.

Ако изображението не е шокиращо, не е нищо.

Няма реално съществуване за произведението на изкуството.

Apropos of Little Sister, 1911

Sonata, 1911

Standing Nude, 1910

Two Nudes, 1910

Landscape, Study for 'Paradise', 1911

Portrait of Dr. Dumouchel, 1910

Chocolate Grinder, 1914

Nude (Study), Sad Young Man on a Train, 1911-1912

Portrait of Gustave Candel's Mother, 1912

Portrait of Yvonne Duchamp, c.1907

Chess Game, 1910

Portrait of the artist's father, 1910

Nude with black stockings, 1910

Two Nudes, 1910

Portrait of Yvonne Duchamp, 1901

'L.H.O.O.Q.' Mona Lisa with moustache, 1919

Картини: wikiart, en.wikipedia.org