Ако изображението не е шокиращо, не е нищо ~ Марсел ДЮШАН

Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на XX век, чието име е неразривно свързано със съвременното изкуство.

(1887 ~ 1968)

Марсел Дюшан е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство. Заради уникалността на идеите си е считан за една от най-влиятелните личности в изкуството на XXвек. Творческите му изяви най-често се свързват със сюрреализма и дадаизма.

Дюшан носи изкуството в кръвта си – четирима от шестте му братя и сестри също стават известни художници, а артистичните си наклонности наследяват от дядо си – прочут художник и гравьор.

Творчеството на иконичния художник е скромно по обем, но оказва такова влияние върху различните направления в изкуството, че днес не бихме могли да си представим какво би била културата в течения като поп-арт, минимализъм, концептуално изкуство без него, тъй като той е основният им идеен основоположник.

На Дюшан дължим съществуването на произведения на изкуството, които често с неразбиране наричаме абсурдни. Той въвежда в изкуството понятието „readymade“ – всяка вещ от ежедневието – писоар, колело от велосипед или четка за зъби, веднъж попаднала в художествената галерия и подписана с името на автора, се превръща в произведение на изкуството. Произведението му „Фонтан“ от 1917 година, което представлява всъщност един писоар от любимия му бар, е обявено за най-значимото произведение на изкуството на 20-ти век от 500 известни художници и историци на изкуството.

Чрез провокациите си френският художник се опитва да разбере, да изследва границите на изкуството и да установи има ли то изобщо такива. Арт-инсталациите му често са смятани за излишно провокативни, претенциозни от едни, и възвеличавани от други.

Марсел Дюшан е този, който превръща изкуството от естетика в концепция. За него художникът трябва да е творец на идеи, а не на материални продукти. Това той обяснява с прословутата си реплика: „Няма реално съществуване за произведението на изкуството.“

И доказателство за думите му е, че неговият скандален писоар, наречен „Фонтан“ отдавна вече не съществува като обект, но е безспорен феномен в историята на изкуството. И в това се изразява важността му.

Негови последователи днес могат да се открият навсякъде – това е творчество, излязло от музеите и галериите, и намерило убежище на улицата, в социалната среда. Всеки творчески акт, критикуващ съвременното консуматорско общество, може спокойно да смята за свой предшественик това, което е излязло като идея от гениалния ум на французина.

Fountain, 1916-1917

Marcel Duchamp, Fontaine

Интересуваха ме идеите, не визуалните продукти. Исках отново да поставя живописта в услуга на ума.

Художникът може да крещи от всички покриви, че е гений, но той трябва да изчака присъдата на зрителя, че неговите декларации са придобили обществена ценност, че в крайна сметка, потомците ще го поставят в учебниците по история на изкуството.

Милиони художници творят, само няколко хиляди от тях предизвикват обсъждане и приемане от публиката, а още по-малко фокусират вниманието на потомците.

По-своята видимост, художникът действа като медиумно същество, намиращи се в лабиринта от другата страна на времето и пространството в своя път към просветление.

Ако изображението не е шокиращо, не е нищо.

Няма реално съществуване за произведението на изкуството.

Apropos of Little Sister, 1911