Само нищожествата имат лек път ~ Николай РЬОРИХ

Многостранният талант на Николай Рьорих е сравним по своето величие само с титаните от епохата на Ренесанса.

Поет, писател, археолог, общественик, философ, мистик – Николай Рьорих е всичко това, но и художник. Някои го наричат просветител, а мнозина вярват, че картините му имат хипнотично излъчване.

Печели няколко номинации за Нобелова награда. Негова е заслугата за така нареченият Пакт Рьорих, който е приет от закона на САЩ и повечето страни-членки на Пан-американския съюз през април 1935 г. Това е Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници, който е международен договор за закрила на паметниците на културата, подписан в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт. За разлика от предшестващите и последващите международни договори в защита на културата, Пактът Рьорих единствен регламентира защитата на културното наследство както по време на война, така и в мирно време.

През 1897 г. Рьорих завършва Петербургската художествена академия. Дипломната му картина "Вестоносец" е откупена от известния колекционер на руско изкуство П.М. Третяков. Известният критик В.В. Стасов също високо оценява картината и препоръчва на младия художник да покаже репродукция от картината на Толстой.

Срещата с Толстой става съдбовна за Рьорих. Обръщайки се към него, писателят казва: "Случвало ли ви се е да преминавате с лодка през бурна река? Трябва винаги да се насочвате по-нагоре от мястото, което ви трябва, иначе ще ви отнесе. Така и в областта на нравствените изисквания трябва винаги да се насочваме по-горе – иначе животът ще отнесе всичко. Нека вашият вестоносец да държи кормилото високо – тогава ще доплува!"

Още в първите картини се очертава своеобразният стил на Рьорих: "неговият всеобхватен подход към композицията, яснота на линиите и лаконичност, чистота на цвета и музикалност, велика простота на изразяване и правдивост". Картините на художника са построени въз основа на задълбочено познаване на историческия материал, предават усещането за духа на времето и са изпълнени с философско съдържание. Те са повече от седем хиляди на брой и са пръснати по целия свят.

През 2013 г. платното му, озаглавено "Мъките на Богородица" беше продадено за 7 881 250 паунда на търг в Лондон, организиран от аукционна къща "Бонъмс".

Николай Рьорих е сред малцината мислители на ХХ век, които дълбоко разбират истинското значение на Културата, нейната определяща роля в развитието на човечеството. "Културата се основава върху Красотата и Знанието" – отбелязва той. И повтаря известната фраза на Достоевски с малка поправка: "Осъзнаването на Красотата ще спаси света".

(Nicholas Roerich, 1916)

Най-важното е да се унищожат бацилите на низките мисли, които са по-заразни от всички болести. Трябва да се грижим не толкова за произнесените думи, а за мислите. Докато се произнася една дума, се раждат десет мисли.

Болестите на духа са също тъй заразни, както и на тялото – може да се докаже от научна гледна точка. Удари по масата и предметите върху нея ще подскочат - още повече, че от духовния удар нервите се разтрисат.

Не ръката, а мисълта и твори, и убива.

Протегнете ръка над бездната. Няма страх над бездната защото за духа са по-страшни стаята и килимчето.

Най-ужасните бедствия в историята на човечеството са се случили от неумение да се мисли.

Злото е грубата форма на невежеството.

Всяка грубост потресва не само със своята жестокост, но и безсмисленост.

Трябва да го почувстваш със сърцето – това означава трябва да го изпълниш според земния план.

Пътища много, но сърцето знае най-краткия.

Грамотният с букви може да действа само върху повърхността на земята. Грамотният духом може да действа извън всички граници.

Не закъснявайте, ако искате да ви уважават. Не лъжете в мислите си, ако си търсите приятели.

Като развива съзнанието си, като разширява хоризонта на мисълта си човек неизбежно изпитва самота. За всеки образован и културен човек, издигнал се над общото ниво, става все по-трудно и по-трудно да се приспособява към човешкото мислене.

Ключът към всички постижения е в пламенното сърце. В пламенното сърце няма място за мъртвилото на самотата, защото я поглъща разширеното съзнание, което неуморно оттласква пределите на своите ограничения.

Последната война между хората ще е за истината. Тази война ще се води във всеки един човек. Война със собственото невежество, агресия, раздразнителност. И само пълната психическа промяна на всеки отделен човек може да положи началото на мирния живот за всички хора.

Истината не ръждясва.

And We See, from the "Sancta" Series