Само нищожествата имат лек път ~ Николай РЬОРИХ

Многостранният  талант на Николай Рьорих е сравним по своето величие само с титаните от епохата на Ренесанса.

Поет, писател, археолог, общественик, философ, мистик – Николай Рьорих е всичко това, но и художник. Някои го наричат просветител, а мнозина вярват, че картините му имат хипнотично излъчване.

Печели няколко номинации за Нобелова награда. Негова е заслугата за така нареченият Пакт Рьорих, който е приет от закона на САЩ и повечето страни-членки на Пан-американския съюз през април 1935 г. Това е Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници, който е международен договор за закрила на паметниците на културата, подписан в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт. За разлика от предшестващите и последващите международни договори в защита на културата, Пактът Рьорих единствен регламентира защитата на културното наследство както по време на война, така и в мирно време.

През 1897 г. Рьорих завършва Петербургската художествена академия. Дипломната му картина "Вестоносец" е откупена от известния колекционер на руско изкуство П.М. Третяков. Известният критик В.В. Стасов също високо оценява картината и препоръчва на младия художник да покаже репродукция от картината на Толстой.

Срещата с Толстой става съдбовна за Рьорих. Обръщайки се към него, писателят казва: "Случвало ли ви се е да преминавате с лодка през бурна река? Трябва винаги да се насочвате по-нагоре от мястото, което ви трябва, иначе ще ви отнесе. Така и в областта на нравствените изисквания трябва винаги да се насочваме по-горе – иначе животът ще отнесе всичко. Нека вашият вестоносец да държи кормилото високо – тогава ще доплува!"

Още в първите картини се очертава своеобразният стил на Рьорих: "неговият всеобхватен подход към композицията, яснота на линиите и лаконичност, чистота на цвета и музикалност, велика простота на изразяване и правдивост". Картините на художника са построени въз основа на задълбочено познаване на историческия материал, предават усещането за духа на времето и са изпълнени с философско съдържание. Те са повече от седем хиляди на брой и са пръснати по целия свят.

През 2013 г. платното му, озаглавено "Мъките на Богородица" беше продадено за 7 881 250 паунда на търг в Лондон, организиран от аукционна къща "Бонъмс".

Николай Рьорих е сред малцината мислители на ХХ век, които дълбоко разбират истинското значение на Културата, нейната определяща роля в развитието на човечеството. "Културата се основава върху Красотата и Знанието" – отбелязва той. И повтаря известната фраза на Достоевски с малка поправка: "Осъзнаването на Красотата ще спаси света".

(Nicholas Roerich, 1916)

Най-важното е да се унищожат бацилите на низките мисли, които са по-заразни от всички болести. Трябва да се грижим не толкова за произнесените думи, а за мислите. Докато се произнася една дума, се раждат десет мисли.

Болестите на духа са също тъй заразни, както и на тялото – може да се докаже от научна гледна точка. Удари по масата и предметите върху нея ще подскочат - още повече, че от духовния удар нервите се разтрисат.

Не ръката, а мисълта и твори, и убива.

Протегнете ръка над бездната. Няма страх над бездната защото за духа са по-страшни стаята и килимчето.

Най-ужасните бедствия в историята на човечеството са се случили от неумение да се мисли.

Злото е грубата форма на невежеството.

Всяка грубост потресва не само със своята жестокост, но и безсмисленост.

Трябва да го почувстваш със сърцето – това означава трябва да го изпълниш според земния план.

Пътища много, но сърцето знае най-краткия.

Грамотният с букви може да действа само върху повърхността на земята. Грамотният духом може да действа извън всички граници.

Не закъснявайте, ако искате да ви уважават. Не лъжете в мислите си, ако си търсите приятели.

Като развива съзнанието си, като разширява хоризонта на мисълта си човек неизбежно изпитва самота. За всеки образован и културен човек, издигнал се над общото ниво, става все по-трудно и по-трудно да се приспособява към човешкото мислене.

Ключът към всички постижения е в пламенното сърце. В пламенното сърце няма място за мъртвилото на самотата, защото я поглъща разширеното съзнание, което неуморно оттласква пределите на своите ограничения.

Последната война между хората ще е за истината. Тази война ще се води във всеки един човек. Война със собственото невежество, агресия, раздразнителност. И само пълната психическа промяна на всеки отделен човек може да положи началото на мирния живот за всички хора.

Истината не ръждясва.

And We See, from the "Sancta" Series

Signs of Christ, 1924

The Messenger

And We are Opening the Gates, from the "Sancta" Series

Monastery, 1932 

Madonna Laboris, 1933 

Mother of the World, 1924


St. Sergius the Buildert, 1925

And We are Trying, from the "Sancta" Series

Monhegan, Maine

Zvenigorod, 1933

Guests from Overseas, 1901

Снимка: en.wikipedia.org
Картини: en.wikipedia.org, pinterest.com

623512 Преглеждания
В този ред на мисли