„Изкуството е мостът към духовния свят.“
Франц Марк се ражда в Мюнхен през 1880 г., като артистичният талант му е по наследство, син е на професионалния пейзажист Вилхелм Марк. Завършва Академията за изящни изкуства в родния си град, след което се мести в Париж, където открива любовта си към стила на великия Винсент ван Гог.
Името на Франц Марк се свързва най-вече с експресионистичния кръг „Синият конник“. Основана е от Марк и Василий Кандински в Мюнхен, като другите участници в групата са не по-малко известните Паул Клее, Алексей фон Явленски, Алберт Блох, Давид Бурлюк, Арнолд Шьонберг и др. Тази група е създадена през 1912 и просъществува до избухването на Първата световна война. През 20-те години Ото Дикс и Георг Грос продължават посоката на работата й.
„Синият конник“, защото в представите на повечето древни общества синият цвят е олицетворение не само на Божественото, на Вечността, на безграничната небесна синева и вечните небесни тайни. Синият цвят е асоциативна персонификация на човешката душа и на интелекта и е своеобразен израз на вечния стремеж към познание и създаване на непреходни ценности. В множество предхристиянски религиозни системи конят е обект на култова почит, но възхищението на абстракционистите пред красотата на благородното животно надхвърлят границите на тотемистичния мит и паганистичния ритуал.
Членовете на творческото обединение „Синият конник“ единодушно споделят концепцията за пресъздаване на вечните човешки истини със средствата на изобразителното изкуство - чрез силата на внушението и неповторимостта на емоциите, които то поражда.
Когато избухва Първата световна война, Франц Марк е изпратен на фронта. Скоро след това, името му се появява в списъка на значими творци, които трябвало да бъдат оттеглени от военните действия, в опит да се спасят талантите в германската държава. Преди заповедта да влезе в сила обаче, Марк е покосен от шрапнел в главата по време на Битката при Вердюн и загива едва навършил 36 години. Нелеп, напълно безсмислен край на един талант, за който само можем да предполагаме как би се развил, ако имаше този шанс.
Повечето от творбите на Франц Марк в зрелия му период изобразяват животни, обикновено в естествената им среда, в маниер много близък до този на кубизма. Стилът му се характеризира с ярки първични цветове, абсолютна чистота и простота на рисунъка и емоционална наситеност. Основната му цел е да си представи природата през очите на животните и да я изобрази така, както вероятно я виждат те.
Най-известната картина на Марк е „Съдбата на животните“, завършена през 1913 г., която е притежание на държавния музей в Базел. През октомври 1998 г. няколко от картините му се увенчават с рекордни цени на търг на аукционната къща Кристис в Лондон. Измежду тях са „Червен елен I“, продадена за 3.3 милиона долара. Този рекорд е надминат през октомври 1999 година, когато картината му „Водопадът“ е продадена от Сотбис в Лондон на частен колекционер за цената от 5.06 милиона долара.
Тези продажбени цени са рекордни за цялата германска живопис от 20 век.
(Franz Marc, 1910)
Никога не съм имал желание да рисувам животните така, както ги виждам, а по-скоро такива, каквито са... Начинът, по който самите те гледат на света и усещат своето съществуване.
Може ли да има по-голяма загадка от тази, как точно природата рефлектира в очите на животните?!
Изкуството винаги е било в същността си най-смелото отклонение от природата. То е мостът към духовния свят.
Синьото е мъжкият принцип, строг и духовен. Жълтото е женският принцип, нежен, весел и чувствен. Червеното е материя, то е брутално и тежко и винаги е цветът, който трябва да бъде воден и побеждаван от другите два.
Изкуството не е нищо друго освен израз на нашите съновидения; колкото повече им се поддаваме, толкова по-близо стигаме до вътрешната истина за нещата, нашия сън-живот, истинският живот, който презира всички въпроси, дори не ги вижда.
Днес търсим тези неща в природата, които са скрити зад булото на външния вид ... Ние търсим и рисуваме вътрешната духовна страна на природата.
Вътрешният живот гарантира истинността на самия живот. Всички произведения на изкуството, създадени от истински умове, независимо от конвенционалния външен вид на произведението, остават истинни за всички времена.
Това, което изглежда призрачно днес, ще изглежда естествено утре.
Днес се движим в посока, която бащите ни никога не са и сънували. Стоим пред новите картини като в сън и чуваме апокалиптичните конници във въздуха.
Fate of the Animals, 1913
Red Bull, 1912
Red Deer, 1913
The Waterfall, 1912
Dreaming Horse, 1913, Solomon R. Guggenheim Museum, New York
Blue Horse I, 1911
St. Julian the Hospitaler, 1913, Solomon R. Guggenheim Museum, New York
The Dream, 1912
The Tiger, 1912
The Yellow Cow, 1911
Foxes, 1913
Fox, 1911
Young Boy with a Lamb; The Good Shepherd, 1911, Solomon R. Guggenheim Museum, New York
The Large Blue Horses, 1911
Dog Lying in the Snow, 1910-1911
Картини: wikimedia.org
Снимка: Franz Marc Museum
