„Една кутия за цигари съдържа таен живот, много по-силен, отколкото хората си мислят.“
От комерсиална гледна точка, Жоан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите, които обичат да украсяват с тях банкови офиси и вили на богаташи по Лазурния бряг. Неговите творби са лесно разпознаваеми, заради неповторимия му стил, ярки цветове и странните форми на рисунките.
Художникът се ражда на 20 април 1893, а креативният му дух бива подхранен от най-ранно детство. 27- годишен Миро тръгва по добре отъпкания артистичен път и заминава за Париж., където прекарва повече от десет години. Скоро се запознава с най-добрите творци на времето си - кубиста Пабло Пикасо и сюрреалиста Андре Бретон. Движейки се сред правилните среди Миро завоюва респект и в добавка на собствените си изложби, получава поръчка от руския балет да направи собствена интерпретация на Ромео и Жулиета.
Нещо повече Миро успява да продаде своя собствена картина „The Farm“ не на кой да е, а на самия Ърнест Хемингуей. През 1968 дори е награден със степен доктор на университета Харвард, а през 1975 е открита неговата фондация Fundació Joan Miró в Барселона.
Когато обяснява изкуството си, често казва, че то е плод на халюцинациите му, за които впоследствие се разбира, че са плод на бедността му и това, че често се е налагало да гладува. Силният му дух използва тази несрета, като я превръща в източник на вдъхновение.
Без да е официален член на сюрреалистичното движение, Жоан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с вижданията си. Преследва своите собствени принципи в артистичния свят, не робува на никакви художествени течения и запазва своята самостоятелност, която му позволява да изявява себе си в разнообразни сфери.
Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г., оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи и своя уникален стил.
(Joan Miró, photo by Carl Van Vechten, June 1935)
Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен.
За мен формата никога не е абстрактна, тя винаги е звезда, човек или нещо друго.
Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг.
За мен обектът е нещо живо. Тази цигара или тази кибритена кутия съдържат таен живот, много по-интензивен, отколкото могат да си помислят хората.
Най-простите неща ми дават идеи.
В течение на целият период, в който работя над платното, чувствам, как започнах да го обичам с такава любов, която се ражда само от бавно разбиране.
Когато работя, трябва да бъде замислено с огън в душата, но изпълнено с клинична прохлада.
Мисля за студиото ми като за зеленчукова градина, където нещата следват естествения си ход. Те растат, избуяват. Трябва да ги присаждаш, да ги поливаш.
Започвам да рисувам, и, докато рисувам, картината сама се утвърждава под моята четка.
Опитвам се да използвам цвета, като думи, които формират стихове, като ноти, които формират музика.
Не правя разлика между поезия и рисуване.
Търся неподвижно движение, нещо равнозначно на красноречива тишина, няма музика.
Картината изниква от мазките с четката, както стихотворението изниква от думите. Смисълът идва по-късно.
Чувствам потребност за достигане на максимална интензивност с минимум средства.
Да се стремиш към свобода е да се стремиш към простота.
Най-важното на изкуството е какво ще посее. Изкуството може да умре, картината да изчезне. Важно е какви семена са покълнали от тях.
Joan Miró, Horse, Pipe and Red Flower, 1920, Philadelphia Museum of Art
Joan Miró, Carrer de Pedralbes, Segona sèrie, N. 4, March 1918
Joan Miró, Potato, 1928, The Metropolitan Museum of Art, New York
Joan Miró, The Conductor, 1976, Tate Modern, London
Изображения: en.wikipedia.org; theredlist.com; заглавна картина - Joan Miró, Painting, 1936, Museo Thyssen-Bornemisza, Madrid
