Мистичната Хилма аф КЛИНТ - майката на абстрактното изкуство

Творческото наследство на Хилма аф Клинт, наброяващо около 1000 произведения, не можеше да бъде представено пред публика по-рано от 20 години след смъртта й.

Hilma af Klint (1862 ~ 1944) in her studio, 1895, courtesy Hamburger Bahnhof

В началото на 1915 г. картина на шведската художничка Хилма аф Клинт, два лебеда – един черен и един бял – се целуват. Те се протягат един към друг; черният лебед се извива нагоре от тебеширено поле, докато белият се спуска надолу от мастилено. Елегантните им оранжеви човки и върховете на контрастиращите им крила се срещат в ярка делителна линия, която разделя техните два свята.

В следващите картини, които продължават този мотив, лебедите променят формата си. Превръщат се в ефирни, неуловими духове, които се сливат в извиващи се спирали, трансформирайки се отново в кълба от енергия, съществуващи в един колоритен, геометричен свят, едновременно подреден и безкраен.

Този вид поетични трансцедентални търсения характеризират духовно насочените картини на Клинт, вдъхновени от нейните собствени взаимодействия със съществуване на едно по-високо ниво. Повечето й картини ни дават информация за един художник, който е смятан за истинския откривател на абстрактната живопис, художник, колкото ексцентричен, толкова и мистичен. Тя самата изисква в завещанието си нейното творческото наследство, наброяващо около 1000 произведения, да бъде представено пред публика не по-рано от 20 години след смъртта й, като това естествено навежда на мисълта за човек, съществуващ в пълна изолация.

Но това не е истина. Хилма аф Клинт не живее извън обществото – тя е свързана дълбоко с шведския артистичен авангардизъм и въпреки високото положение, което заема в него, не вярва, че светът е готов да разбере и приеме нейното новаторско изкуство.

Художничката е четвъртото от петте деца в семейство от горната средна класа, родена през 1862 г. След смъртта на по-малката си сестра, 18-годишната Хилма се обръща към езотерични духовни учения като Теософията и Розенкройцерството, които се опитват да съчетаят това, което обикновено се разглежда като диаметрално противоположна система от вярвания: хритиянството и източните философии се смесват с науката и религията, вместо да се противопоставят един на друг. Тя редовно започва да провежда спиритически сеанси, за да общува с мъртвите.

Въпреки окултните си занимания, след като получава средно образование, Хилма учи в Училището по приложни изкуства, взема уроци по портретна живопис и в продължение на 5 години продължава обучението си в шведската Кралска академия на изкуствата, която завършва с отличие. От края на 1880-те години до 1908 тя работи в собствено ателие в Стокхолм. През този период нейното творчество е силно повлияно от експресионизма на Едвард Мунк. Художничката рисува пейзажи, портрети и сюжетни картини, провежда първите си изложби.

Всъщност още в детските си години Хилма аф Клинт проявява способности на спиритист-медиум. Между 1879 и 1882 тя редовно взема участие в спиритични сеанси на една християнски ориентирана окултна група. По-късно тя създава свой собствен спиритичен „женски кръг“, и от 1896 до 1902 год редовно записва получаваните от нея послания „от оня свят“. Според дневника й един ден духовете й съобщават следното послание: „Ти трябва да провъзгласиш ново разбиране за живота и да станеш част от новото Царство на земята“. Възхитена от перспективата да стане избраница, Хилма променя целия си живот. От ноември 1906 до април 1908 тя рисува 111 платна, разделени на серии, според указанията на своите „духовни ръководители“. Нейните ярки, пъстри композиции са изпълнени с геометрични фигури, флорални и орнаментални мотиви. Открояват се отделни човешки фигури и букви.

Всъщност нейните спиритични сеанси не са толкова необичайна практика за времето си, както ни се струва днес. Тогава това е популярна и приета тенденция. Тези течения са много модерни в началото на века в САЩ и Европа, особено сред средите на писателите и художниците. Еволюционната теория на Дарвин, макар и да не е напълно приета в академичните среди, се вписва в почти всяка сфера на популярната култура. Откриването на субатомните частици, радиоактивността и рентгеновите лъчи са вид потвърждение за духовно насочените хора за това, че в действителност има божествена, невидима сфера на съществуването.

Има и още една основателна причина за Клинт да търси мястото си сред такива окултни групи. Докато основните артистични среди са подозрителни към женския талант и изява, теософските движения и спиритизма са предимно управлявани от жени. Теософията е основана от жена – Елена Блаватска. Което води до логичното заключение, че художничката ще потърси подкрепа именно сред тях.

Теософ, антропософ и художник, Клинт превръща в основна цел на живота си да предаде духовния свят чрез рисуване и да създаде негов храм в собствените си произведения. След като извършва редица ритуали за духовно пречистване започва да рисува своята серия от произведения „Първичен хаос“ , серия, която се състои от 26 платна, илюстриращи раждането на света. В тях Клинт изследва дихотомиите - мъжки и женски, небето и земята, положителни и отрицателни – тези, които структурират нашето съществуване. Тя също така разкрива символичния лексикон, който ще продължи да развива през цялата си кариера. Вдъхновена от теорията на цветовете на Йохан Волфганг фон Гьоте Клинт тълкува синия цвят като женски и жълтия като мъжки; тяхното единство се означава със зеленото. Следват множество произведения, в които Клинт представя вижданията си за духовния свят.

През целия си живот Клинт излага своите картини само няколко пъти – на спиритически събрания и конференции. Една изложба обаче, ни говори за пропуск, който е можел да промени хода на цялата история на изкуството. Някои от нейните фигуративни картини са изложени през 1914 г. на Балтийското изложение в Малмьо, заедно с абстрактните произведения на самия Василий Кандински, руският художник, признат за създателя на абстрактната живопис. Кандински също се забърква в спиритизма, неговият значим манифест от 1911 г. „Духовното изкуство“ е силно повлиян от тези теории. Клинт и Кандински сякаш кръжат един около друг, но няма доказателства, че те някога са се срещали. Кандински и другите авангардни пионери на абстрактното изкуство вероятно никога не са знаели, че една жена художничка ги е изпреварила, изобретявайки духовно ориентираната абстракция почти десетилетие по-рано.

Вероятно, ако не беше жена, съдбата щеше да е друга – днес нашият Кандински щеше да бъде Клинт. Както и да е, след като през 1908 майка й ослепява, Хилма затваря ателието си и се премества да живее при нея. През същата година тя се среща с основателя на антропософията Рудолф Щайнер, с чиито трудове вече е била запозната. Антропософските мотиви все повече проникват в нейното творчество, като постепенно изместват „духовете от отвъдното“.

Художничката продължава да рисува до дълбока старост и умира в автомобилна катастрофа на 82-годишна възраст през 1944 г. В нейното завещание е посочено, че творческото наследство на Хилма аф Клинт, наброяващо около 1000 произведения, може да бъде представено пред публика не по-рано от 20 години след смъртта на художничката.

Поради това нейната първа ретроспективна изложба се провежда чак през 1986 г. в Музея на изкуството в Лос Анджелис. Това е моментът, в който обществото за пръв път имаше шанс да се докосне до нейните трансцедентални картнини. Дали вече сме готови за това, което Клинт е имала да каже?