„Светът ще бъде щастлив, само когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело.”

Две страсти изпълват живота на знаменития Огюст Роден – скулптурата и жените. Творенията му „Бронзовият век”, „Молитвата на Йоан Кръстител”, „Мислителят”, „Целувката”, „Гражданите на Кале” и внушителното му незавършено произведение „Портите на Ада” са сред най-ярките образци в съкровищницата на световното ваятелско изкуство. Днес отделни Роденови творения биват продавани за милиони, но навярно малцина знаят, че през 1917 г. великият им автор умира от студ, след като му е отказано да прекара зимата на топло в правителствения музей, изложил собствените му скулптури.  

За посвещаването в Красотата и служенето на Изкуството, споделяме част от завета на Роден към младите творци. 

(Auguste Rodin, John Singer Sargent, 1884)

Завет  Огюст РОДЕН 

Младежи, вие, които искате да сте служители на Красотата, ще бъдете зарадвани, може би, да намерите тук поуката от един дълъг опит.

Обичайте предано големите майстори,които са ви предхождали.

Поклонете се пред Фидий и Микеланджело. Възхищавайте се от божественото спокойствие на единия,от мъчителното неспокойствие на другия. Възхищението е като силно вино за благородни души.

Пазете се обаче да подражавате на по-старите от вас. Като уважавате традицията, съумявате да различите това, което тя съдържа като неизменно и вечно богатство: любовта към Природата и Искреността. Това са двете силни страсти на гениите. Те всички обожаваха Природата и никога не лъжеха. Така традицията ви подава ключа,с помощта на които ще се измъкнете от рутината. Самата традиция ви препоръчва да се допитвате постоянно до действителността, но ви забранява да се подчинявате сляпо, на който и да било майстор.

Нека Природата бъде ваша единствена богиня.

Имайте в нея пълна вяра. Знайте, че тя никога не е грозна и се старайте да и бъдете верни.

Всичко е прекрасно за художника, защото във всяко същество във всяко нещо неговият проникващ поглед открива характера,вътрешната истина, която прозира през формата. А тази истина е самата красота. Изучавайте добросъвестно: не ще пропуснете да намерите Красотата, защото ще срещнете Истината.

Работете с голяма упоритост.

Вие, скулптори, укрепете в себе си чувството за дълбочина. Умът трудно свиква с това понятие. Той си представя ясно само повърхнините. За него е мъчно да си въобрази формите и в дълбочина. Там е обаче вашата задача.

Преди всичко установете ясно големите плоскости на фигурите, които скулптирате. Подчертайте силно посоката, която давате на всяка част на тялото, на главата, на раменете, на таза,на крайниците. Изкуството изисква решителност. Чрез ясно очертани линии, които изтегляте в пространството, вие ще постигнете дълбочината. Когато вашите плоскости са установени, всичко е намерено. Статуята ви живее вече. Подробностите се раждат и се разпадат след това сами по себе си.

Нека вашият ум смята всяка повърхност като завършек на един обем, които я определя отвътре. Въобразявайте си формите като насочени към вас. Целият живот иде от един център, после израства,разкрива се целия отвътре навън. Също така в изящната скулптора се чувства винаги един могъщ вътрешен подтик. Това е тайната на античното изкуство. 

Работете без почивка. Трябва да се разсипете от работа.

Изкуството е само чувство. Но без познаване на обемите, на пропорциите, на боите, без навика на ръката най-важното – чувството е парализирано. Какво ще направи най-великият поет в една чужда страна, чийто език той не знае? Между новото поколение художници има много поети, които за нещастие отказват да се научат да говорят. И затова те само мънкат. Търпение! Не очаквайте вдъхновението. То не съществува. Единствените качества на художника са неговата мъдрост, внимание, искреност, воля. Изпълнявайте вашата работа като честни работници.

Бъдете правдиви, младежи. Но това не значи: бъдете безсмислено точни. Има една лоша точност – точността на фотографа и отливането. Изкуството обаче започва с вътрешна истина. Нека всички ваши форми, всички ваши бои предават чувствата.

Художникът, които се задоволява да измами очите и който послушно възпроизвежда ненужните подробности, не ще стане никога майстор. Ако вие сте посетили някое италианско campo santo, забелязали сте, безсъмнено, с каква детинщина скулпторите, натоварени да украсят гробовете, се силят да копират в своите статуи бродериите, дантелите плитките на косите. Те, може би са точни, но не са прави, защото не затрогват душата.

Бъдете дълбоко, смело правдиви. Не се колебайте никога да изразите това, което чувствате, дори когато се намирате в противоречие с приетите схващания. Може би няма да ви разберат отначало. Но вашето усамотение няма да трае дълго. Приятелите ще дойдат скоро при вас: защото това, което е дълбока истина за един човек, е също истина за всички останали.

Но, никакви гримаси, никакво кривене, за да се привлече публиката. Само простота, само откровеност.

Най-важното е да се трогваш, да обичаш,да се надяваш, да тръпнеш, да живееш. Да бъдеш човек, преди да бъдеш художник. Истинското красноречие осмива красноречието, казваше Паскал. Истинското изкуство осмива изкуството. Аз отново вземам за пример Еужени Кариер. В изложбите най-често картините са само живописване: неговите изглеждаха сред другите като отворени прозорци към живота.

Не губете времето си в създаване на светски или политически отношения. Вие ще видите много от вашите събратя, достигнали чрез интриги почести и богатство; но те не са истински художници. Някои между тях обаче са твърде интелигентни и ако вие се заловите в борба с тях, ще изразходвате толкова време, колкото и те, с други думи – цялото ваше съществуване не ще остане тогава нито една минута, за да бъдете художници. Обичайте страстно вашето призвание. Нищо не е по-хубаво от него. То е много по-възвишено, отколкото обикновеният човек предполага.

Художникът дава велик пример.

Той обожава работата си. Неговата най-ценна награда е радостта от добре извършеното дело. Светът ще бъде щастлив, само когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело.

Изкуството е освен това великолепен урок за искреност. Истинският художник изразява винаги това, което мисли, с риск да се сблъска с всички установени предразсъдъци.

Така той учи на искреност другите.

И тъй, представяте ли си какъв значителен напредък щеше да се постигне изведнъж, ако между хората цареше пълна искреност.

Как скоро обществото би се освободило от всички грешки и престъпления и как бързо нашата земя би се превърнала в рай.

Избрано от: Огюст Роден, „Изкуството” (Беседи събрани от Пол Гсел), изд. Български художник, 1968 г. 
Снимка: August Rodin photographed in his studio by Paul François Arnold Cardon - commons.wikimedia.org