Фриволният, който разплаква ♠ РАФАЕЛО

„Рафаело обединява в своята живопис всичко, което може да послужи за изява на приятното, на леко сладострастното.“

„Тук почива онзи прочут Рафаело, от когото природата се боеше, че ще бъде завладяна докато е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще умре” ~ Надписът върху гробницата на Рафаело

(Self-portrait of Raphael, aged approximately 23)

РАФАЕЛО

Рафаело научава от всички всичко, което може да бъде приложено в живописта. Най-напред подражава учителя си Перуджино и копира спокойните му творби, след това усвоява хубавите повърхности от борбата между светлината и сенките на Леонардо. По картините му се появяват и фигурите на Фра Бартоломео с широките пердеобразни наметала. Той се старае да изучи силата от Микеланджело, бива пленен дори от виждането на венецианските живописци.

Въпреки всичко столетия наред смятат именно него за „най-големият художник на света“. Неминуемо, този дълготраен успех има някаква дълбока, човешка причина. Той не дължи изключителната си популярност на случайността. Рафаело обединява в своята живопис всичко, което може да послужи за изява на приятното, на леко сладострастното. Линиите му са нежни, те обкръжават фигурите с ефирни гънки. Но изображенията нямат силата на Микеланджело, нито ведрината на Леонардо. Формите му ни напомнят мъха на зрелия плод, те са леко закръглени и кротко се вълнуват върху фигурите. У него също има противоречия, но те не произхождат от житейските страдания, а докосват единствено повърхността. Рафаело е фриволен, но е в състояние и да ни разплаче. Той е игрив и същевременно замечтан, в неговата кротост понякога се прокрадва своенравие. От всяка картина лъха неосъзнатия чар на младостта и в този именно чар се разтапя всичко, което е учил от други. Отбягва водовъртежите на живота, иска да бъде доволен, да изпитва непомрачена наслада. Очевидно, това е и една от причините за неговата популярност. Хората обикновено са такива, те обичат младостта, приятното спокойствие и избягват да се занимават с проблеми, които биха огорчили живота им. Рафаело прилича на мнозинството от хората; неговата личност напълно отговаря на техните изисквания и той умее да пресъздаде в художествени форми онова, което им се нрави. И в неговите теми се преплитат отношенията на християнството и езичеството, но той отговаря и на двата мирогледа с игрива лекота, с еднакъв чар.

Рафаело има невероятен успех при подбора на теми и купувачи. Богати флорентински буржоазни семейства поръчват при него мадони. Затова не е необходимо да се съсредоточава в тържествеността на олтарната живопис, а трябва да изписва сцени от буржоазните домове - майки, които галят своите рожби. Той се старае неговите мадони да бъдат красиви като флорентинските майки. Тази непосредствена домашна обстановка на мадоните, а понякога и леката им склонност към плътски наслади, му осигуряват признание, което трае векове наред. Той излиза един-единствен път извън рамките на сладникавата тема майка и кърмаче, за да се извиси до празничното настроение на „Сикстинската мадона“ от Дрезденската галерия. Тук, в погледа на мадоната и детето се пробужда бъдещето тежко изпитание.

Като се абстрахираме от мадоните и ватиканските стенописи, почти нищо не знаем за Рафаеловите портрети, а той именно чрез тях показва, че е наистина майстор с неповторима дарба. Този светски мъж, който обича блясъка и на когото биват възлагани забележителни поръчки (той например оглавява разкопките в Рим, архитект е на базиликата „Свети Петър“ и т.н.), изобразява в тия портрети характери, които ни карат да забравим несравнимата им живописна красота. В тях той се уповава единствено на природата и на себе си и по този начин се нарежда до двамата големи свои съвременници. Нито Леонардо, нито Микеланджело рисуват така, както виждат, а творчески пресъздават видяното. Рафаело ни предава видяното, респективно съгласува характера на седналия пред него човек с преклонението пред това, което гледа насреща си.

Рафаело умира 37-годишен на рождения си ден, 6 април 1520 г. в Рим. След неговата смърт му отреждат най-високата почест - погребват го в Пантеона в Рим.

Избрано от: „Леонардо, Микеланджело, Рафаело“, Гюла Ласло, изд. „Български художник“, София, 1967 г.
Картини: The Holy Family, 1518 (Louvre), Raphael, en.wikipedia.org; Self-portrait of Raphael, aged approximately 23, en.wikipedia.org

2311 Преглеждания