3 ноември ~ Църковният празник в почит на Св. Пимен Зографски и Ден на българските художници, иконописци и реставратори

Денят се отбелязва от ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие „Св. Пимен Зографски“ (манастирите около София).

Изображение на Пимен Зографски от зограф Симеон Молеров (1816 ~ 1903)

Духовният будител св. Пимен Зографски

Зограф, монах и лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато наследство в църковното изкуство.

Близо четири века са изминали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали все повече по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали вяра и упование на стотици християни.

Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, ученици, с които за кратко време украсява храмовете.

Делото на св. Пимен Зографски е все още недостатъчно изследвано и дори се оспорва от някои историци и изкуствоведи, но то бележи един богат духовен и творчески път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния образ на духовника, монаха от Зографския манастир и твореца, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен чрез делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в условията на едно иноверско владичество.

Св. Пимен Зографски достига по свой начин до величието на българския дух, жив и действен след три века османско владичество - дух, който трябва да бъде възроден и изявен. И той постига това, увлича свои ученици и следовници на „ползу роду“. Св. Пимен Зографски запалва угасналите духовни огнища в своя роден край Софийския, възстановява стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следовници, разтваря широко вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХв.

В житието му четем: „Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир... И като обходи цялата Софийска страна  той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, измежду които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя много събра, постави им игумен и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои.“

Достига и до разорения Суходолски манастир в Западна Стара планина, близо до град Княжевац (останал днес в пределите на Сърбия). В надписа на манастирската църква се чете: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично“ започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)“.

В своята „История славянобългарска“ монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския манастир дошли и взели нетленните мощи на монаха-строител, ваятел и зограф, проповедник на родния български език, изписвал и надписите на възстановените църкви на български език.

Възстановяването на разрушен и изоставен храм за един месец означава умела организация под ръководството на монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, но и вдъхновени от възраждането на стария градеж, съхранил християнската духовност през вековете. Познаващ в дълбочина процесите на изграждане и стенописване, законите на приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото възстановяване на храма. Той е част от българската общност, лишена от светата обител и очаква с трепет и нетърпение нейното възраждане. С възстановяването на всеки храм монахът Пимен участва във възраждането на християнския дух на българския етнос, в утвърждаването му в културното пространство на Балканите.

Сто четиридесет и четири години след кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда спомените за твореца на страници от своята „История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития български“ (1762 г.).

„Свети Пимен преподобни приел в Изограф (Зограф) монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Св. Гора и дошъл в Софийска епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черкви. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом.“

Жив бил сред българските монаси на Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил вещ в манастирското строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.

В житието на св. Пимен Зографски, писано от неговия ученик Памфилий  монах от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем: „Този свети Пимен (в мире Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, почина баща му, а майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата „Св. великомъченик Георги“. При този духовник той прекара шест години... И замина сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и остана в Зографския манастир между своите съплеменни братя българи... Тук освен служение в църква, на светията бе възложено и манастирското строителство... като не преставаше и икони на светии да изписва... После се отправи светията с ученика си Памфилий на път за Отечеството.“

През 1596 г. св. Пимен възобновява и изписва храма на Куриловския манастир „Св. Йоан Рилски“, разположен в непосредствена близост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро той изписва образите на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай Нови Софийски.

Светец-закрилник на София, св. Пимен оставя чрез стенописите си образите на софийските светци от средата на ХVI в., но не забравя и закрилника на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто образ изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.

В последните двадесет и пет години от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до бреговете на Преспанското езеро, за да възстановява разрушени храмове и да ги стенописва.

В своята „История славянобългарска“ монахът Паисий Хилендарски поставя Пимен сред „просиялите български светци“, повярвал в силата, в духа на своя поробен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за Хилендарския монах Паисий, оставя след себе си възобновени църкви и манастири.

Монахът Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: „След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир“.

Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се чества на 3 ноември.

Автор: Маргарита Харбова

Източник: „Църковен вестник“, брой 20, 2004 г.
*Изображение на Пимен Зографски от зограф Симеон Молеров (1816 - 1903), bg.wikipedia.org