История и документи ~ 8 август 1946 г.
I. Общи положения
Чл. 1. Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.
Чл. 2. Трудовото мобилизиране цели да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа, да премахне лошите им привички и същевременно да използува физическата им енергия и умствените им способности за повдигане производството и благоустройството на страната.
Чл. 3. Трудът на мобилизираните се използува за общополезни мероприятия като: направа на пътища, жп линии, канали, язовири, постройки, укрепване пороища, корекция на реки, залесяване, обработване на държавни или обществени стопанства, работене в мини, кариери, фабрики, работилници и други подобни съобразно пола и възрастта на мобилизирания.
Чл. 4. Срокът за трудово мобилизиране на настоящия закон е до 6 месеца и не се счита като трудова или военна служба. Лица, коитослед освобождаването им в продължение на 6 месеца не са започнали никаква обществено-полезна работа, могат да бъдат отново мобилизирани.
Чл. 5. Освобождават се от трудово мобилизиране:
а) болните или неспособни за физически или умствен труд, което ще се констатира от специална медицинска комисия, назначена от министъра на вътрешните работи;
б) повикване във войската или трудовите части 10 дни преди явяването им в казармата, а трудово мобилизираните се освобождават 20 дни преди постъпването им на военна служба.
II. Организация
Чл. 6. При Министерството на вътрешните работи се учредява специална служба, която има за задача прилагането на настоящия закон.
Чл. 7. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи или натоварено от него лице. Органите на администрацията, милицията и селските общински съвети установяват списъка на лицата, определени в чл. 1, и го представят в мотивиран доклад за всяко лице по отделно на министъра на вътрешните работи.
Заповедта за мобилизиране подлежи на обжалване пред специална комисия, назначена от министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от връчването й.
Чл. 8. Трудово мобилизираните се организират в работни групи отделно мъжете от жените, които се изпращат на работа в местата и на обектите, определени от министъра на вътрешните работи.
Младежите от 16 до 20 години се организират в отделни групи и се поставят при особени условия за възпитание, просвета и труд.
Чл. 9. С цел да се подготвят и превъзпитат мобилизираните може да се откриват технически или занаятчийски работилници, образцови стопанства или да се използуват съществуващите такива. Наред с това се вземат подходящи мерки за системно просвещение и превъзпитание на мобилизираните в прогресивно демократичен дух.
Чл. 10. Работните групи, работилниците и стопанствата имат свои управления с необходимия персонал, определен от съответните щатове.
(По Държавен вестник, № 198, 30 август 1948 г.)
Коментар: Законопроектът е внесен в XXVI обикновено народно събрание от министъра на вътрешните работи Антон Югов. Той уверява народните представители, че подобна мобилизация ще има силно възпитателно въздействие и че тя не е наказателна мярка, а изпълнение на "елементарен граждански дълг". Парламентарните групи на отечественофронтовските партии изразяват пълна подкрепа за закона. И този път протестът на опозицията (макар и извънпарламентарен) срещу погазването на правата и свободите на човешката личност не е чут. Откриват се възможности за нови своеволия, издевателства и човешко оскърбление. Идеята за казармен комунизъм намира нова практическа реализация.
* От "Народна демокрация или диктатура. Христоматия по история на България 1944-1948"
