„Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето.“
(Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich)
Из лекция върху педагогиката (септември 1922 г.)
Днешната епоха е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
В социалния живот интелектуализмът отдалечава хората един от друг. В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или болка за другите – нещо от своята собствена душа. Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа. Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не влага душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
Отдавна се говори, че интелектуализмът действува осакатяващо върху преподаването и възпитанието. Но в случая се има предвид само интелигентността на детето, а не тази на възпитателя. Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето. Антропософската Духовна Наука приема тази теза напълно и признава в максимална степен посочените възпитателни принципи. Обаче тя е наясно, че една душа може да бъде стоплена само от друга душа. Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата педагогика, а чрез нея и цялата педагогическа дейност на възпитателя.
Вън от всяко съмнение е, че интелектуализмът се промъкна в преподавателските и възпитателни методи. Това впрочем му се отдаде по обиколните пътища на съвременната наука. Родителите смятат за неоспоримо това, което науката твърди, че е полезно за телесното, душевно и духовно здраве на детето. Науката, от друга страна, принуждава учителите да приемат утвърдените от нея възпитателни методи.
Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма. В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека. Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента.
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика. Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух. Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло.
Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество. И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество. Човекът не може да бъде разбран, ако първо се доверим на материалистично ориентираната наука, а после зададем въпроса, дали той притежава определени душевни и духовни качества. Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния. Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл. Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот. Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили.
Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение. Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти. Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот. И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството. Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот. Интелектът разбра своето изключително значение. Човечеството се нуждаеше от него, за да поеме правилния път на своето развитие. А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст. Обаче под влияние на интелекта, инстинктите замират. И човек не може да се върне към тях, без да се изправи срещу еволюцията на човечеството. Интелектуализмът води човека към една по-задъл- бочена съзнателност и тъкмо с нейна помощ той трябва да получи това, което инстинктивния живот днес не може да му даде.
За тази цел е необходимо едно нарастващо познание на духовния и душевния свят, което се опира на действителността, както и официалната материалистична наука се опира на интелектуализма. Точно към такова познание се стреми Антропософията. Обаче днешните хора изучават човека тъкмо според изискванията на официалната наука, макар и да усещат вътре в себе си, че по този начин човекът не може да бъде опознат. Ето защо днес човек може да вникне в същността на възпитателното изкуство само с помощта на своите инстинкти.
Из: „Лекция върху педагогиката по време на „Френския курс“ в Гьотеанума, 16.09.1922 г. („Тайната на четирите темперамента“), Рудолф Щайнер, изд. „Даскалов“, 1994 г.
Портрет: Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich, commons.wikimedia.org
