Играйте, но не се заигравайте, съветват психолозите
Взаимоотношенията „родители - деца” е вечна тема. Но проблемите на „дружбата” помежду им се появи съвсем неотдавна. И да, това наистина е проблем. Днес на психотерапевтите често им се налага да се срещат с родители, които си играят на приятелство със своите синове и дъщери. И доста се увличат в тази игра. А проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед - иначе тези семейства не биха били постоянни клиенти на психолозите.
Докъде може да отведе тази игра на равни?
До пълна зависимост на детето от своята майка или баща. Ясните сигнали, че тази игра е време да бъде преустановена са: децата се обръщат към родителите си само по име, всички имат почти еднакви общи интереси, няма никакви забележки и наказания от страна на родителите, с една дума – не детство, а мечта. Наистина, но с твърде плачевен резултат. Пораствайки, детето от мамин „приятел-връстник”, се превръща в безпомощно бебе. И тук вече, без помощта на психолога е почти невъзможно да се справите.
(Мнение на Олга Митина, психолог)
Приятелството
Какво означава приятелство – отношения между хора, основани на взаимна привързаност, духовна близост, общи интереси, симпатия, доверие. Един от елементите на приятелските отношения е равноправието между партньорите. Те са избрали другия по взаимна симпатия и се уважават като равни. Така е написано в Енциклопедията по психология.
Родителите и децата изграждат по-различни отношения – йерархични. Родителите са ръководители, децата – подчинени. Често слушам протестите на много читатели: „Това не е така. Родителите и децата са длъжни да бъдат приятели. Не бива да поставяме своите интереси над интересите на децата!”.
Но в отношенията родители-деца е важно да има йерархия. Родителите имат право да бъдат настойници, учители, да ръководят действията на децата си. Децата трябва да се вслушват в мнението на родителите си и да изпълняват напътствията им, дори когато това не им харесва.
Родителят е носител на знания, правила, традиции, опит, той също е и „наказателен орган” в по-сериозни ситуации. А това не би могъл да върши някой, който се явява равен на другия. И най-главното - децата зависят от родителите си физически, материално, социално и психологически. А когато съществува зависимост, да се говори за приятелство е твърде сложно.
Промяната
Започнал да звучи все по-гръмко преди 20 години, рефренът за приятелството между деца и родители изигра своята важна роля и промени подхода във възпитанието, ограничавайки острия авторитарен стил в полза на демократичния. Родителите разбраха, че децата още от малки са вече личности, че не е задължително да се крещи и да се назидава твърдо, когато може да се разговаря, убеждава и мотивира. И най-важното – че техният авторитет ще се утвърди, ако към детето се подхожда с уважение. Именно това отвори един нов, по-човечен път в отношенията „деца-родители”.
Днес родителите би трябвало търпеливо да обясняват и отговарят на детските въпроси „как” и „защо”, да оставят децата в собствената им зона за приемане на решения, където могат да получат съвет, без да им бъде налагана чуждата воля. Наказанията присъстват, но те не са арогантни и жестоки, а демонстрират неодобрение. Успехите на малките се забелязват и насърчават от семейството. Но демократичният подход съвсем не отменя йерархичните отношения между поколенията. Просто те се усещат по-слабо.
Три грешки на общуването
Принципът „йерархията е лоша”, „приятелството е добро” в някои семейства добива размах, приличащ на катастрофа.
Търпеливото приятелство
Този стил може да бъде описан с думата „всичко е позволено”. Тук ръководенето на поведението е минимално, уважението към свободата – максимално. В такива ситуации родителите често не са в състояние обективно да се отнасят към реалността и не винаги могат да взимат правилни решения. Те се гордеят с детето си, но избягват да говорят за правила и норми на поведение, и да настояват за тяхното изпълнение. Техните деца изглеждат или неуверени, защото не знаят кое е „правилно” или прекалено самоуверени, понякога до наглост – пак поради същата причина.
Възпитателна нерешителност
Ситуация, в която играта на приятелство между родители и деца съвсем доминира отношенията, а мисълта за водеща позиция изглежда като признак на авторитарност. Настойчивостта се тълкува като насилие и макар интуитивно да усещат, че са длъжни да бъдат настойчиви, родителите не могат да преодолеят границата на приятелството. Затова и дружбата не е съвсем искрена и добра, а страдат и йерархичните отношения.
Култивиране на егоизъм
В семействата ориентирани към приятелство с децата могат да се наблюдават интересни ситуации. Една майка на 9-годишно момче ми разказа следното: „Той изобщо не ни слуша, не си пише домашните, нагрубява ни, винаги взима най-доброто за себе си, не обича да споделя нищо с останалите”. На въпроса, защо не въведе ред в тази ситуация, майката отвърна: "Та тогава той не би ни чувствал като приятели!”. Наложи се да изясним, че това не е никаква дружба, а проява на деспотичен малък принц. Защото приятелството предполага равноправие, а в това семейство нещата бяха отишли в съвсем друга крайност – детето се разпорежда, а възрастните се подчиняват.
По материал на Наша Психология, www.psyh.ru
